Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Пиша тези  редове, тъй като... съм крайно възмутена от поведението на госпожица Валериева. Но за да бъда напълно откровена, причинате са две. След малката ми, но искрена и съвсем от сърце гледна точка за Валери и Николета тук, получих толкова много положителни отзиви, че написаното е било интересно, представящо нещата далеч от "жълтият" им ъгъл и по един интригуващ, но честен начин. Защото аз не търся интригата и жълтината. Аз се интересувам от различните видове истина, все пак моята и вашите не са единствените, вселенски, възвишени истини. Но тук споделям моята си, неподравена истина и гледна точка, без захар и мляко, и други подсладители, защото понякога животът  може да бъде горчиво кафе.

Та, да се върнем на темата - Моника - и нейното необяснимо поведение.

Вчера, след предаването на Венета Райкова, чиято голяма част и дори смея да твърдя кулминация беше посветена на любовния многоъгълник, с който всички сме запознати, Моника избухна във Фейсбук. Мнозина твърдят, че един от ъглите му или ако предпочитате "острия камък, който преобръща каручката" на Николета и Валери е именно Моника. Честно казано мен не ме интересува дали е Моника, Симона, Красимира или Спаска. Факт е, че спряганата за "най - красивата българска двойка" вече не са двойка, ами са се отвързали от "обвързани".  Но поведението на въпросната Моника е леко казано смешно и с привкус на шизофрения.
Та след избухването й, аз се осмелих да коментирам публикацията й. Имах какво да кажа по темата. Пределно ми беше ясно, че коментарът ми ще бъде изтрит, тъй като избирателната пропускливост на въпросната девойка е от типа: "Ko?`Не!". Разбира се, че коментарът ми не й се е понравил. Че как иначе, след като не й правя път от палмови клонки и не викам: "Осана!". И "Разпни я!" не написах. Опитах интилигентно да обясна на момичето, че монетата има две страни, че нещата не са едностранни. И се надявах на малко здрав разум в иначе симпатичната й главица. Та както си предвиждах "смъртна присъда" за коментара ми, така и му направих скрийншот. Ето за какво иде реч:


До преди да си легна, прилично към 2 часа посред нощ, комеентарът ми беше събрал над 15 харесвания. Значи не съм само аз на това мнение.

Както не мога да си затворя очите за добре поддържаният външен вид на девойката, така и не мога да игнорирам нейният правопис. Все пак как да кажем на бялото-черно? Да, разбира се, всички допускаме правописни и пунктуационни грешки, но има два типа грешки - от невнимание и от НЕЗНАНИЕ. Винаги си личи кой от двата случая е на лице. Запетаите липсват и първото, което си помислих е, че може да я е домързало в бързината да мисли за правопис и пунктуация. Но в последното изречение се появява една запетая, предполагам ей така, за разкош!
Та това е нещото, което бие най - много на очи, чак боде от неграмотност.  
Сега да се върнем на Венета Райкова. Въпросната се занимава с развлекателна журналистика, тоест в нея има малко ирония, малко сърказъм, малко смях и много сълзи за интервюираните, след като са се гледали по телевизията. Венета е това, което е, защото както всичко в този живот, и журналистиката е игра. А Венета отдавна е намерила своята силна страна и си е изградила стратегия. Атака, атака, атака! Тя е като котка, която на всяка цена трябва да притисне мишката до стената. Не с цел да я изяде, а само да си поиграе с нея, докато рейтинга й лети ли, лети, стремглаво нагоре. Не намирам въпросите и манипулациите й за долни и груби, от друга страна начинът, по който ги задава не винаги е най - подходящ. Понякога, в опита си да е находчива, наранява хората. Или бърка в душите им толкова надълбоко, там където са събрали цялата жлъч и болка в живота си.... А никой няма право да рови, копае и 
граби толкова на дълбоко. С това мога да се съглася.Едни чистят тоалетни, а Венета се изявява като че ли не работи в телевизионно студио, а в чистилище. Но това й е работата. 
А какво работи Моника? Опитах се да проуча... Търсих в Гугъл. Единствените резултати бяха от жълти, онлайн страници, с кого е спала, на кого е двойничка, в какви хомосексуални сцени е участвала... Защо не намерих и една статия как "Моника Валериева посети дом за сираци", "Моника набира средства за болно дете", "Моника в защита на протестиращите"? Всичко около Моника е толкова жълто, че чак таксиджиите в цялата страна ще й завидят за постигнатия цвят.
Мила Моника, ако не желаеш да те коментират, защо превръщаш всеки миг от живота си в нова публикация във Фейсбук? Ако не искаш да те свързват с Валери, защо пускаш снимки в Италия с Ферари, напомнящо за онова, което Валери е карал в началото на годината? Защо пускаш снимки с дружката си Андреа, които могат да се определят като soft-porn?  Защо публикуваш многозначни статуси, та да се чудят хората, за Валери ли са, не са ли?
Търсенето, драга, е според предлагането. Безплатен урок по пазарна икономика. Предлагаш ли интрига и провокация, не се чуди защо хората коментират. Стара българска поговорка гласи: "Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава!". Но пък ти се учиш от най - добрата в бранша - Андреа, която "зърно тук", "зърно там", та чак "Златна Добруджа" й завидя за "зърнепроизводството"...
А по отношение на това, че Венета била поканила Валериева, но тя видиш ли й била отказала... Моника, едно от правилата в журналистиката е да се даде право на глас на всички засегнати в един случай страни. А не да го отнема, както направи ти, изтривайки коментарите, които не ти бяха по вкуса.
Тъй като не намерих с какво друго, освен със скандали е известна Моника, мисля че е редно Валериева да подари букет с цветя и кутия бонбони на Венета за отделеното ефирно време в национална телевизия! Иначе не виждам от какво и за какво друго Валериева живее, освен за провокация.

В ролята си на каква пиша тези редове?! 
На потърпевша. Валериева отне изконното ми право на словото, изтривайки коментара ми и нетолерирайки различно мнение от нейното. 
На пряк свидетел. Тъй като медии, интернет, форуми, бг-мами и бг-драми ме залива всекидневно с последните, "ексклузивни" новини около случващото се по света и у дома на Валери, Валериева, Лозанова... 
На човек с мнение. Което винаги ще отстоявам!!! 

(Валери Божинов толкова бързо смени Алисия с Николета, че чак не свари да си смени ризата...)

Пиша тези редове не със цел да превръщам емоционалният ми блог в новинарски. Напротив. Пиша, защото настъпилите напоследък събития провокират в мен едни емоции. Аз аз от емоция и с чувство пиша. Винаги. 
Всички, без или с нашето пряко желание, станахме свидетели на един огромен, драматичен многоъгълник в последните години. Валери / Николета / Алисия / Ники Михайлов. Не, обещам да не коментирам кой с кого е или каква интрига е пуснал на стената си във Фейсбук. Просто продължавайте да четете...
Всички сме имали някого в живота ни, който ни е предал, наранил, обидил, съсипал. Подарявал ни е мечти и въздушни кули, а после без свян и чувство за вина ги е разбивал на пух и прах, отнемайки ни съня, достойството, вярата и надеждата, че ще можем да се доверим отново...не и по същия чист, истински, наивен начин. 
И всички около вас казват: "Животът продължава! Всичко ще се нареди! Той/тя не е единствения/ата." И ти кимаш с глава, сякаш се съгласяваш, а отвътре гориш и си казваш: "А дано, ама надали..."
Минава време. човекът който те е наранил изглежда, че си живее живота и хич не му пука, че е направил на пихтия точно твоето сърце. (Какво общо имат Николета и Валери с твоето накърнено достойство и безбеой пропилени сълзи?! Имат... И дотам ще стигнем.) И започваш да се питаш: "Kaрма, мила моя, нали всичко се връща, защо на този/тази животът му/й е като песен? Цялата/Целият съм в слух?! Е, хубаво, Карма, ти може да си в отпуска на Карибите, ама ти, Господи, който бавиш, но не забравяш - да не би да те е сполетял Ауцхаймера, че аз още стоя и си чакам възмездието?!"
Каквото и да си говорим, хората не се раждаме алтроисти, които желаем само и единствено доброто на всички, които са ни "видяли сметката", че и бакшиш са си поискали. Има разбира се и такива, които се опитват да загърбят томахавката, ама ножът и вилицата им стърчат от джоба, в очакване да си обърнеш гърба. 
Понякога губим вяра в Кармата, възмездието, вечният баланс в природата, Бог и в каквото там вярваме или ни се иска да е истина. 
И тогава хоп - идилия. Николета Лозанова и Валери Божинов се разделят. Разбира се, че не се радвам за чуждoто нещастие. Напротив. Жалко за детето. Но в тази раздяла са скрити няколко важни урока, скрити послания и поуки, които не трябва да подминаваме и да забравяме...

1. Всеки има право да прави каквото си иска, стига това да не наранява по какъвто и да било начин друг човек. (Разбира се, че двамата тогава влюбени - Николета и Валери - имаха право да се борят за любовта си и да я изживеят, но цялата тази показност и парадиране нарани едно невинно същество - синът на Валери, и жената, с която той е делил всичко в продължение на 5 години - Алисия.)

 2. Никога не гради щастието си върху чуждото нещастие. Защото ще те споходи същото. Независимо дали сполетялата те беда се нарича Моника, Вероника, Микрофоника. 

3. Ако искате да опазите щастието си по - дълго, то тогава не го превръщайте в публично достоянние или статус във Фейсбук.  

4. За всички млади момичета, които толкова мечтаят за живота и мъжа на Николета... се оказа следното: "Не е любов всичко, което виждаш, затова внимавай на кого завиждаш."

След цялата помия, която преди време се изля върху една изоставена и наранена жена - Алисия, се оказва че в любовният многоъгълник тя е тази, която остана най - незасегната от настоящите събития, тя остана чиста като сълза. И тук идва и последният урок: 

5. Ако хвърляш кал по другите, накрая твоите ръце ще са изцапани, независимо дали си улучил или не!

Карма, благодаря ти, че ми припомни за съществуването си. Все още има няколко личности в списъка ми с хора,  на които непременно трябва да отмъстиш  посетиш!

edit: Най - новата ми публикация за "oщипаната госпожица" Моника Валериева можете да прочетете тук!

п.с. Тези редове са продиктувани от емоциите, бушуващи вътре в мен. Не съм на ничия страна. Ето защо и не дискутирам чия е вината за разпадането на въпросните връзки и не предвиждам евентуална развръзка на събитията. Това, което продиктува живият ми интрес е това, което можем да научим от грешките на другите, без самите ние да се налага да ги допускаме. Благодаря. 

 Как си представям живота си след 10 години

Винаги съм си мечтала за работа, която да обичам. Която да ми дава свободата да развия потенциала и качествата, които имам. Креативна, вълнуваща, която да ми предлага нови предизвикателства и приключения всеки ден. И по възможност да е свързана с пътувания извън държавата, в която живея. Мечтая за работа, свързана с дигиталните и социални медии, мода, ПР, реклама, от концепт до реализация, маркетинг. Вярвам, че след 10 години ще имам собствена фирма, в която ще се занимавам именно с това: ще бъда консултант и ще работя за маркетинга и рекламата на различни модни марки в социалните медии и интернет. Разбира се, че се надявам за економическа стабилност, за да не завися от никого и за да мога да си осигуря едно по - сигурно бъдеще, но това не е на първо място. Най-важното е да правя това, което ми доставя удоволствие. Защото каквото и да си говорим, работата е една голяма част от ежедневнието и делниците. И предпочитам да ги прекарвам, правейки нещо, което обичам, за по - малко пари, отколкото да печеля добре, но да ми е скучно и да не чувствам никаква удовлетвореност от свършеното.
От около два месеца, смело мога да твърдя, се храня здравословно. Разбира се, имам малки прегрешения, но те са рядкост. След десет години си мечтая за здраво тяло, което не познава болести и годините не се отразяват толкова безпощадно. Не мечтая да съм слаба, мечтая да съм здрава и в кондиция. 
След 10 години ще съм на 33, но никога не съм била от жените, които мечтаят за бяла рокля. И за деца не мечтая. Не и на този етап. Чувствам, че не съм готова. Не искам да правя прибързани неща, само защото някои от връсниците ми са с дете или дори две. Да са им живи и здрави. Но това не е моя мечта. Не и в близките няколко години. 
Споменах за собствен бизнес. Искам до мен да бъде мъж, който да може да понесе успехът ми. Който ще се развива също толкова или дори по - добре от мен. Който ще се чувства като МЪЖЪТ до мен, а не мъж под чехъл, с изтекъл срок на развитие и липсваща амбиция. Който ще ми бъде упора, подкрепа, рамо, на което мога да се облегна. И човек, който ще умее да се радва заедно с мен, да споделя успехите ми и да се гордее, че именно аз съм жената до него.
Дали това ще е Даниел? Не мога да отговоря на този въпрос. Любовта ни е силна и истинска, но не искам да казвам, че никога няма да се разделим. Ако любовта се изчерпи или всекидневието надделее в отношенията ни... Не искам да съм с някого по навик. Или за да не бъда сама. Искам да съм с Даниел дотогава, докогато и двамата се чувстваме добре един с друг, докато се уважаваме и изслушваме, докато има любов и страст помежду ни. Дотогава, докогато и двамата сме щастливи. 

Защото хората се събират, за да са щастливи заедно. И не виждам никаква причина ръцете да останат една в друга, ако сърцата отдавна са изстинали...



п.с. Предизвиквам ви. Станете част от 30 - дневното предизвикателство. Коментирайте тук, публикувайте в собственият си блог и ми дайте линк да ви следя... Нека се опознаем по - добре. Защото в споделянето и добрата комуникация е ключът към добрите, здрави взаимоотношения!!!

Видях, че в няколко други чуждестранни блога се разпространява това предизвикателство и тъй като в този блог пиша само по муза... Реших да променя това и да пиша по зададена тема. Далеч съм от мисълта, че тези 30 предизвикателства ще ги събера в рамките на 1 месец, несериозна съм в това отношение да спазвам правила, а и толкова начесто ще ми oмръзне и ще пиша с нежелание или само защото съм обещала... А това не е целта. Желанието ми е да пиша, защото имам какво да кажа, споделя, разкажа. А не защото съм влюбена в копчетата на клавиатурата или нямам нищо друго за правене. Обичам да има енергия, желание, вдъхновение във всичко, което правя и с което се захвана. Може би и така ще ви дам шанс да ме опознаете още повече на малко по - различно ниво, защото всичко досега излязло из под пръстите ми в този блог е пропито с цялата емоционалност, на която съм способна. Сега емоционалността ще отстъпи пред гледната точка на едно обикновено момиче с необикновени мечти. На една жена, която може да бъде добра домакиня, верен приятел и страстна любовница. Един човек, който вреки ден се бори да запази човешкото у човека. 

Няма да си поставям крайни срокове кога да съм готова с предизвикателства. Ще си дам нужното време за вдъхновение и размишления.
Е нека да започваме с предизвикателство номер 1:

Моята настояща връзка или с други думи "
Семейно положение - Обвързана"
Темата за любовта винаги ме вкарва в някакви умопомрачителни размисли и страсти и въпреки, че имам толкова много да кажа и споделя по темата, имам чувството че тепърва я познавам. Нея, любовта, в целият й блясък и величие. Много съм видяла от любовта като на война... раните, болката, оброгелите души на нещастно влюбените, разрушителните последствия, до която тя води. Но преди да срещна Даниел не познавах нейното красиво, нежно и детско лице, където в очите на Любовта не се четат лъжи,  а само и единствено неподправена и истинска обич. Разбира се, че имаме своите малки и големи караници, с по някоя друга проронена сълза. Добре, де, може би дори повече от една. Но истината е, че след като всичко приключи, чувството е като след бой с възглавници - няма ранени, няма обидени, няма потъпкано достойнство и горчив привкус в гърлото, който едва се преглъща. Има само двама уморени от конфликта влюбени, които просто се отпускат в леглото и просто заспиват прегърнати.  
След няколко разочарования от хора, в които безрезервно съм вярвала, някакси изгубих вярата в хората. Не мога да се доверявам. Винаги имам по не само едно, а по много наум. Опитвам се да не вярвам сляпо и наблюдавам с широко отворени очи хората около мен, и може би търся къртици. Хората, които нямат място в живота ми, но по един или друг начин са си проправили път към мен. Даниел е човекът, който ме учи да вярвам, единствено с него имам онзи детски наивитет и вяра, че мога да разчитам на него. Той е спокоен, тих, уравновесен. Аз съм шумна, луда и неукротима. Той е 186 см. Аз  158. Толкова сме различни. Няма да кажа, че се допълваме, тъй като различията водят и до конфликти. но с времето се научихме да уважаваме и разбираме един друг. Има толерантност, има търпимост, има респект. И най - важното, различията не ни пречат да се обичаме силно, истински и много.  Аз съм щастлива, мен не ме мислете. А любовта ли, тя ме прави още по - красива.

п.с. Предизвиквам ви. Станете част от 30 - дневното предизвикателство. Коментирайте тук, публикувайте в собственият си блог и ми дайте линк да ви следя... Нека се опознаем по - добре. Защото в споделянето и добрата комуникация е ключът към добрите, здрави взаимоотношения!!!

...Или с други думи какво се случва в другия блог през последните 10 дни()от създаването му досега)!










Надявам се да ви харесват публикациите и да са ви интересни!
Наистина влагам много сърце и душа и в двата блога! Надявам се го забелязвате и оценявате!




Toзи пост може би трябваше да го напиша в края на миналата или още в първия ден на новата година. Но както се казва, по - добре късно, отколкото никога... 
През 2013 година ми се иска следните неща да станат реалност:

1. Да развия и направя много посещаван другият ми блог: http://theos-doros.blogspot.com/ . Под много посещаван, наистина имам в предвид МНОГО! :) И да не се откзвам от него, дори ако нещата не са такива, каквито ми се иска да бъдат.

2. Да посетя поне 3 държави, без в това да се вклюва евентуално прибиране до България през лятото. Първото посещение вече е планирано - Будапеща, дръж се, очаква те стихийно бедствие и лудост през март! Остават поне още 2 държави... 

3. Да завърша успешно втората година в университета.

4. Да се науча да събирам пари, вместо да са ми толкова широки пръстите. Най - вече за пътувания. 

5.  Да се науча на търпимост към околните и различията помежду ни.

6. Да броя поне до 15, когато ми се иска да избухна. До 10 не помага.

7. Да отделям всеки месец пари за благотворителност. 

8. Да се науча да бъда доволна от това, което постигам, правя, върша. Тъй като за момента дъм вечно недоволната от нещо. Все има какво още да се пипне, изкусори и донаправи. 

9. При всеки удобен и неудобен случай да казвам и показвам на важните хора в живота ми, колко много значат за мен! 

10. Да приемам трудностите не като препятствия, а като предизвикателства.

11. Да развивам креативната си страна и да реализирам идеите, които си заслужават.

12. Да се боря винаги, когато си струва и да имам куража да се отказвам, когато не си заслужава.

13. Ако някой е нелюбезен или агресивен срещу мен, просто да се усмихна. Този човек най - много се нуждае от усмивката ми.

14. Да бъда благодарна всеки ден за всичко, което имам и никога да не приемам за даденост когото или каквото и да било. 

15. Когато се събудя в лошо настроение да не позволявам това да провали деня ми. 

16. Да обичам и да се радвам от сърце на малките неща в живота, без да ги подминавам, забързана в ежедневието...

17. Да продължавам да развивам - качествата си, талантите си, интелекта, личността и характера си. 

18. Да обичам! Много и силно! 

19. Да отстоявам себе си, принципите си и това, в което вярвам.

20. Да се науча да контролирам емоциите си, вместо те да контролират мен... 

21. Да не позволявам никой и нищо да застава на пътя между мен и сбъдването на мечтите ми!

Някои хора искат нещо да се случи, други се надяват да се случи, а трети просто го правят реалност! Искам да съм от този трети тип хора! Хубавите неща се случват на тези, които чакат. Още по - хубавите идват при тези, които не се предават. А най - хубавите - при тези, които не спират да вярват! 2013 ще е моята година и доказателствата за това тепърва предстоят!!! Аз вярвам! 




Искам нещо да ти кажа...
Нещо, което тая в себе си от месеци насам, и всеки път когато изплува на повърхността ме кара да се чувствам адски зле, а очите ми се пълният със сълзи. Сълзи, които мога да ви уверя не са от радост. 
Това е едно от малкото събития и случки в моя живот, които могат да ме разплачат към днешна дата. Силна съм, но това е отвъд предела на силите ми. 
Хората си отиват. Рано или късно. Решават, че не искат да бъдат част от живота ти. И край. Зачеркват те, сякаш си написана неправилно дума, сякаш си правописна грешка, която може да бъде зачеркната или още по - ужасяващо - изтрита. Сякаш никога не я е имало, сякаш никога не е била там.
Това, което ми тежи вече 7 месеца и толкова горчи, когато се опитвам да преглътна, е че някой днес те нарича "сродна душа", а на следващия ден ти заявява: "вече съм мъртва за теб". Без обяснение, без каквото и да е шибано обяснение. В смс. 
Звъниш, не ти вдигат или си изключват телефона, във фейсбук - блокирана, в скайп - пиша и ни вест, ни кост, ни вилица и ни лъжица. Нищо. Само горчивия привкус на незнанието. Да гадаеш и да се чудиш: Защо? Къде сгреших? В мен ли е вината? Какво толкова непростимо съм извършила, за да не заслужа дори обяснение... Дори обвинение. Дори укор. И шанс. Шанс да споделя моята гледна точка, въпреки че не знам точно за кое. Шанс да бъда чута. Шанс за истината. И моята, и на отсрещната страна. Защото всеки има право на своята истина, моята не е единствена. Но дори в съда, обвиняваният е невинен до доказване на противното. Обвиняваният знае в какво е обвинен и има право да бъде изслушан. 
Аз ли... аз съм осъдена. Без съд, без изслушване, без право на мнение, без право да знам защо и в какво съм обвинена и наказанието е да живея с незнанието как и с какво съм заслужила честа да бъда изтрита от живота  на "сродната ми душа". 
Не обвинявам "сродната си душа". Просто искам истината да възтържествува. Нейната или моята е без значение. Но да знам. Незнанието, гаданието и фантазията убиват. Представяш си отвратителни, убийствени кошмари, разиграваш сценарии и сцени в главата си, опитваш се да си спомниш къде и как може би си допуснал грешка... А отговор няма. Само много въпроси, последвани от многоточия.
Всеки път, когато очите ми се пълнят със сълзи си казвам:"Тя - "сродната ти душа" продължи живота си без теб, изхвърли те като куче в нищото и в нищетата да не знаеш какво се е случило, сега и време и ти да продължиш." 
Честно ли? Не работи. Чувствам се все така гадно и безсилно. 
Днес пожелавам на "сродната ми душа" единствено щастие. Такова едно голямо и безгранично. Защото го заслужава. Днес давам благословията си да продължи живота си без мен, дано това обогати и направи живота й по - хубав. Днес давам крила на болката ми да отлети и никога да не се връща обратно. Днес за последно повдигам тази тема, а след това ще я заровя дълбоко в сърцето си, където няма да ми напомня за себе си. 

"Скъпа моя, "сродна душа", желая ти щастие, където и да идеш. Вярвам, че качествата и талантите, които притежаваш ще ти отворят правилните врати. Сигурна съм, че ще постигнеш всичко, което желаеш, защото се бориш с хъс и амбиция, влагаш любов и внимание във всичко, с което се захванеш. Пожелавам ти любовта никога да не напуска дома ти, а щастие и хармония винаги да озаряват душата ти. Нека късметът и здравето те следват по петите, за да можеш да се насладиш на всичко, което животът има и иска да ти предложи. Дано срещнеш хора, които те карат да се усмихваш и никога не ти дават поводи за сълзи, освен ако не са от щастие. Както преди, както и днес, така и занапред винаги ще заемаш една огромна част от сърцето ми, до която никой друг няма да достигне. Покажи на света най - доброто, на което си способна и ще го имаш в краката си!"

За мен вече е време да продължа напред. Пожелавам ти от сърце, с цялата любов и искреност, на която съм способна, щастлив живот!  Аз съм до тук с опитите да бъда част от него! 


Галиш лицето ми с учестеният си дъх, а пръстите ми се преплитат в твоите. Разтоянието между пръстите ти съществува, за да го запълня аз. Празнотата сърцето ми я имаше, за да можеш да я запълниш ти, с любов, страст и нежност. От онези, които изгарят, от онези, които оставят белези от нокти по гърба и правят спомени, които дори тежка амнезия не би могла да изтрие. 
Ускореният ти пулс, лудото биене на сърцето ти, ритъмът му и мисълта, че аз съм причината и главната виновница за това, ме влудяват. Зениците ти се разширяват от удоволствие и когато се оглеждам в очите ти, виждам единствено и само любов. Истинска, неподправена, безгранична. Любов, единствено и само за мен. 
Любов, която не трябва да крием по хотелски стаи и в тъмни улици. Любов, която не е забранена и не носи горчивият привкус и мирис на драма. Любов, която не крием. Любов, която смело показваме на света, защото не се страхуваме. Защото никой и нищо не е способно да развали или отнеме магията, красотата на това, което с теб имаме. Ти имаш мен. Аз имам теб. И нищо друго не ми е нужно. и нищо друго няма значение.
Захапвам долната ти устна, а ти изтръпваш от удоволствие, целуваш врата ми, а аз се разтапям. А след това отново, и отново... Любовта ми към теб няма край. 
Понякога думите са излишни и точно в този момент можеш да прочетеш в очите ми как се чувствам, как ме влюдяваш, как ме събираш и разпиляваш, как сутрин търся уханието на топлата ти кожа, а вечер заспиваме прегърнати. 
Телата ни се сливат в едно и всичко, което искам да ти кажа е: "Обичам те". Прошепвам го в ухото ти, а ти задъхано ми отговаряш: "И аз те обичам"...
***
Лека нощ, любов моя. И тази вечер не горях, а изгарях!
А утре сутрин отново ще търся аромата на кожата ти и допира на устните ти. 

Здравейте!
По една или друга причина блогът е в зимен сън, въпреки че през последните 2-3 месеца е имало теми, които съм искала да засегна и неща, които съм имала нужда да споделя. :)
Ще се постарая в бъдеще това да се промени и да обновявам блога по - често.
Поводът, по който пиша тези редове е новото начинание, с което се захващам. Още един блог, но с друга насоченост. Докато този е личен, персонален, посветен на дълбоките чувства и емоции в мен, то новият ще е блог - вдъхновение. За мода, пътувания, лайфстайл, красота, класа, стил... За всички, които обичат разнообразието, цветовете, нюансите и красотата в живота! За всички, които го изживяват пълноценно и му се наслаждават. За всички, търсещи
вдъхновение.
Измечтала съм го тозѝ нов блог, и съм го сънувала, и ми се е искало да го стартирам, но все нещо ми е липсвало... кураж, воля, време, вяра в себе си. Влагам сърце и душа във всичко, с което се захвана, но този блог е толкова дълго желан и планиран... като очакването на бебе. Правен с цялата любов, на която съм способна и с огромно желание. И сега като всяко дете, той ще прави първите си стъпки.
Искрено се надявам да ви харесва, да ви е интересно, да откриете своята муза някъде межу редовете, линковете, снимките. Вярвам, че както досега, така и за напред ще имам подкрепата ви. Вярвам, че в това ново начинание ще бъдем заедно!
Ето го и него...Блогът - Вдъхновение:

http://theos-doros.blogspot.com/ (точно в 20.00, тази вечер, първата публикация ще е факт. Не пропускайте!)

Факти:
- двуезичен: на български и английски
- тема: всичко красиво в живота, модата, светът около нас
- носи името ми - Теодора,  в превод от гръцки "подарък от бог"

Aз не съм от красивите лъжкини. Аз съм от изкусните такива. Майсторство, талант или пък дарба, в каквото искам ще те накарам да повярваш.
Очите ми, помниш ли?
Онези, в които танцуват пламъци от страст и от възбуда. Онези, толкова дълбоки две очи, в които като морска сирена мога да те удавя.
Помниш ли учестеното ми дишане?
 И ароматът ми на лято. Като скъп парфюм, разливащ се по цялото ми тяло.
Помниш ли гласа ми?
Онзи, които те будеше в 2 през нощта и ти шепнеше нежни слова. Онзи, който отекваше всяка вечер в главата ти и беше невъзможно да заспиш - потънал в спомени и в мисли.
Помниш ли ръцете ми?
И как нежно те докосват. С върховете на пръстите си те извайвах. С длани те притисках, с нокти раздирах...гърба ти. 
Помниш ли сълзите ми? 
И с ме разплаквал и заради чужди грешки, сълзите ми с устни си изтривал. 
Помниш ли смеха ми?
Детски, неподравен. Онзи, който трудно удържам и често ме мислят за луда.
Помниш ли сърцето ми?
Същото, което бие в ритъм с твоето, докато заспивам с глава върху гърдите ти. 
И пулсът ми, забравил ли си го?
Понякога препускащ диво от целувки, а друг път спирай за няколко секунди, чудейки се ти къде си...
А тялото ми... Не, него не може да си го забравил....
Просто няма как. Плътно притиснато до твоето! Съвпадащо перфектно с всяка извивка, всеки мускул, всяка клетка на тялото ти.
Помниш ли устните ми?
Онези, които утоляват жаждата. Който те карат да се предадеш на желание, грях, изкушение, за да искаш да вкусиш от тях отново и отново.
Езикът ми го помниш, нали?
Онзи, който рисува нови, по - красиви светове, във който има място само за изпълнени желания, с дъх на удоволствие.

Aз не съм от красивите лъжкини. Аз съм от изкусните такива. Майсторство, талант или пък дарба, в каквото искам ще те накарам да повярваш. 
Помниш ли, че твоя съм била или пък всъщност съм илюзия? Фантазия, която ти се иска да се сбъдне... Но никога не е била реалност?
Измечта ли ме?
Или пък ти се сбъднах...


28.07.2012
Teddie

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници