Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Това не е худовествено произведение. Няма нищо общо с измислици и приказки....и феи. Това действително се случи...Днес!
Часът беше 5:26 сутринта, 13 юли 2009. Да, тази сутрин...Как съм сигурна за часа?! Имах автобус (за да отида на работа) в 5:33. Винаги, когато съм на няколко метра от спирката поглеждам часовника. И точно в мига, в който наведох глава надолу, за да се уверя, че не съм изтървала автобуса... и го видях. Седеше нещастно, мръсно, захвърлено на земята. Първо направих две крачки напред, подминах го. Но после някаква сила ме накара да се върна обратно.



Буквално ме издърпа назад. И това, само два дни, след като прочетох това.
Видях го. Прашно, разбито, изоставено...Сърцето! И ми стана едно такова тежко...сетих се за хилядите сърца, които биват разбивани, разкъсвани, разпарчетявани, пастбьоризирани, взривянани, наранявани... Сетих се за моето си сърце. В момента е толкова зле, че е в кома. Все още чува какво другите казват, но не реагира. Просто не може. В реанимация... А хилядите, милионите, милиардите хора, на които сърцето им е на пихтия...жалко подобие на сърце. Някой, някъде, някога е забил нокти в плътта, стискайки сърцето, за да изтече и последната капка кръв, и последното чувство, и последната надежда...Впива нокти още по - силно...Разкръсвайки го, раздирайки го, пробождайки го...Изтръгва го! И тържествува...не сърцето, нещастника, отнел най – ценното на някой наивник.
Как се пастюризира сърце? С лоша дума...неспазено обещание, обида. Сърцето е като пеперуда. Докоснеш ли веднъж крилата й, те се чупят. Дори най – лекия допир руши. Така е и със сърцето. Лесно ранимо, почти никога възтановимо на 100 процента. А често, веднъж разпарчетено, остава такова за цял живот.Защото не позволява на никой да го доплижи, да го излекува...От това сърце не става нищо. Няма рециклиране, просто за боклука, за бунището...А бунището с разбити сърца е нещо страшно...Няма такава бездна, няма такава яма, няма подобен Ад.
А дори и сърцето да иска да допусне някой, който да го закърпи, да зашие и привърже раните, то често няма кой. Всеки е твърде зает, за едно никакво и нищо чуждо, разбито сърце...затова се върнах. Затова направих две крачки назад до сърцето. Онова, лежащо на два метра от спирката. Безпомощно, мръсно, като изгонено и бездомно пале. Затова и аз реших да го приютя. И да се отнасям с него както подобава. Като със сърце!



Сложих го на мека малка възглавничка, в малка и сигурна кутия, която ще дърва отворена. Защото едно сърце в окови не е никакво сърце. Само кръвоносен съд. Защото сърцето трябва да следва своя път и мисия...Защото трябва да е отворено за хора, които ще му помогнат. Аз днес помогнах на едно гумено сърце, кой ли ще помогне на моето...И то е на асфалта...прегазено...кървящо, изтощено.
Ако видите разбито или изхвърлено или разбито и изхвърлено сърце....спрете се, погалете го, дайте му утеха. Дайте му топлината на дланите си, топлината на вашето сърце. Защото едно сърце гори само в присъствието на друго. В останалите моментни, просто тлее и гасне....

П.с. Да, това наистина се случи!

2 коментара:

Сърцето има нужда от някой,който се грижи за него. Ще бъде щастливо с теб!

Хареса ми тази история, и по-точно начина по който е написана. И сърцето е сладко, жалко че е наранено.

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из архива

Из чуждите дневници