Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."




Милото ти отношение ме изкарва извън релси. Откъде пък ти хрумна?! Това е толкова не в твой стил. Да си мил, хах... Ти и доброто отношение сте несъвместими, просто организма ти, цялото ти същество го отхвърля. Както често човешкият организъм отхвърля присаден орган. Това не е нещо, което ти принадежи, не ти стои и изобщо не го разбирам...толкова ме ядосва цялата тази идея за „добрата” ти версия, че не знам как аз да се държа. И затова се държа ужасно.
Умът ми не го побира. Кой ти подхвърли идеята? Или го видя в някоя от нискобюджетните холивудски продукции? Признай си...Признай си!!! Сега! Сега казах! Истината... Всичко останало, както винаги пък и дори истината ще бъде използвана срещу теб... Както винаги. Обичайно повтарящо се действие..
Ще ме побъркаш. Не по начина, по който ти се иска. Изкарваш ме извън кожата ми.
Ти и твоите вечни грубости...Ти и твоите безкрайни обвинения...Ти и глупавите ти и заядливи коментари. Ти и безбройните ти обиди. Винаги, когато съм си мислела: “Ето, спря се!” идва новата порция. Поне откъм лоши думи въображението ти е невероятно. Винаги. За секунди можеш да развалиш деня ми. И това ти е и целта. Подобно на енергийните вампири ти се храниш с болката ми. С разбитото ми сърце. И Това ти носи радост. Да боли...да ме боли...Садист!
И това ме държеше на растояние. Далеч.След поредната доза отрова, излизаща изпод пръстите ти в скайп или по телефона, не исках да знам дали си жив или мъртъв. Не исках да те чувам със седмици, месеци. Стоях далеч. Сякаш знаех, че си като ограда, по която преминават милиарди волтове ток. Само да се доближа за поздрав, получавах поздрави до цялото ми родословие и до цялото ми същество. А мен от малка се учили да не пипам огъня, защото боли. И си стоях в ъгълчето и чаках огъня и жупелта, излизаща от теб да спре.
Какъв е пъкленият ти план сега? Защо си смени ролята? Защо сложи маската на доброто момче?
Защо, по дяволите, си мил? Сега, кое ще ме отблъсква? Какво ще ме кара да стоя настрана? Всичката помия, която изливаше върху мен, се превръща в „принцесо” и подобни нежности....
Спри! Защото аз не мога да се контролирам. Не мога да стоя на страна. Не мога да не мисля за теб и да се правя, че не съществуваш.
Спри, за да не изгоря!

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из архива

Из чуждите дневници