Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Да започнем с това, че това съвсем не съм новата Аз. Аз съм старото си Аз, което се беше изгубило нчкъде по пътя...А новото беше онова обвинително и осъдителното същество в някои от по - старите постове. Не, че другите винаги са прави и никога не правят грешки, въпроса беше как аз възприемам недостатъците, грешките, действията и бездействията на другите.
И след "шамара" на В., за който вече разказах тук, е време за нещо различно. Нова, по - позитивна визия на блога ми, нови по - положителни мисли в главата ми и нови по - добри чувства и емоции. Е, и днес си поплаках и не можах да се сдържа, говорейки за нещо минало, но...Случват се и такива неща. Никой не е застрахован от сълзи. А и все още ми тежат някои събития и случки, но промяната или опомнянето изисква време. не става от днес за утре.
Докато се опитвах да променя нещо лесно и просто като един блог, се сблъсках с куп препъни-камъчета. Все от някъде трябва да се започне. Блога беше добро начало. Adsense, навигационно меню, категории...И ув не съм съвсем боса в кодовете и таговете и в търсенето на информация, но много полезни ми бяха Владимир Иванов (krizt) и Wattie. Благодаря много! Аплодисментите в голяма степпен са за вас. Много е важно да си благодарен и да оценяваш какво другите правят за теб. Това също е част от пробуждането.. Благодарността...хм...нямам какво толкова да кажа, просто бъдете благодарни. Така човек има очи да види всички положителни и хубави неща, които има, вижда, слуша, чете, притежава..и всички онези незабравими неща, които се случват. Може би след два дни, Wattie ще е забравил, че ми е помогнал, но чувството,което ми е донесъл, помагайки ми, ще остане дълго време в мен.
А пък аз се чувствам по - добре...Някакси овладявам демоните и бесовете. Моите са малко по - агресиовни и емоционални от тези на средностатисчески човек от световното население, ама с добра медицина, всичко се приспива...:) Не, шегувам се...за хапчетата де, не за бесовете. Там са си.
Искам да пиша за толкова много неща...за числото 13 и фаталността му в живота ми. За силата на няколко думи. За факта колко беззащитни са децата и как имат нувда от нас. За протегнатите една към друга ръце. За истинското приятелство...за камъчетата за късмет...и рециклацията на сърцата и преработката им. И откъде се появи любовта ми към балоните..За...ох, толкова много мисли. Доста време ще ми отнеме, но пък имам нужда да ги напиша тези неща...и още много други.
Иска ми се да има и забавен елемент..Мислех си да публикувам малка статия с лятно настроение...Как да свалите шведката на плажа. Нали черпя информация от извора и толкова ми хвалят шведския, научен за 1 година. Дали пък и да не почна кратък курс по шведски за начинаещи...Ако някой има интерес и би му било забавно, нека да каже :P

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из архива

Из чуждите дневници