Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Къде бяхме аз и блогът ми?! Той тука си беше, мен ме нямаше...Не, че нямах интернет там, където ме отведе сърцето ми, но...Някак си, когато ти е най - хубаво...не ти се пише за това...Поне на мен рядко ми стигат думите, когато съм HaPpY. Когато пък ми е криво...ми стигат всички думи, но пък някои от тях са адски цветущи...Та, опитвам се да пиша, когато адреналинът ми е в границите на нормалното...
Къде бях? В България...Купих си билет на 26 - ти юли, летях на 28 - ми, два дни по - късно. Такава съм...импулсивна. Във всяко действие, мисъл, постъпка. Следвам сърцето си. И то ме прибра в Добрич. Бях и в Пловдив, Варна, на село и прочие, но всъщност последните дни в Добрич си бяха тези, за които си струваше да се върна. При мен не минава без драми, наранявания - физически и емоционални..., без големи свръх - дози адреналин. Абе...емоции. Всякакви.
Бях си на родна земя 2 седмици. Равносметката...Заминах с 11 кг. багаж. Върнах се с 21. Заминах с сърце, поочукано оттук - оттам, но цяло. Върнах се с част от сърцето ми, една друга част си остана там...в Добрич.
Не се и доближих до моренцето...само от една варненска тераса, от стъклената стена в Екстраваганца(пак във Варна) и от колата...да де, и от самолета го гледах. Все пак самолетът ми кацна във Бургас и оттам и тръгна в последствие.
Някои отношения оправих, други...съвсем се развалиха.
Исках да си купя около 10 книги, но равносметката е само 2. Но пък ще си ги поръчам от "Пингвините", те поне имат чужбинска доставка.
Заминах с 4 чифта сандали...връщам се с 8...тук, а и в Бг имам скромна колекция, но все нямам място в багажа...
Върнах се във вторник вечерта...Днес сме петък, а аз още чувствам една пълна неориентираност. Нещо не съм съвсем наред. Едно ми е...никакво. Не, не ме наляга апатията...Просто в мислите си съм в Бг., тялом съм тук...

Някой адски ми липсва...Липсва ми Е.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници