Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Преди 13 минути(българско време) нечий рожден ден започна. Като донапиша този пост ще са минали може би 30 мин.

Е. днес става на 20. Днес, 16.08.2009 г. От седмица очаквам да дойде днес. Глупаво. Не, че ще бъда някъде около Е. или нещо подобно. Просто винаги се вълнувам за рожденните дни на хората, които са важни за мен.
Помня как както бях по - малка броях 60 дни преди рожденния ден на важен за мен човек. Да, Гери, твоят рожден ден. Все пак е точно два месеца преди моят...
Но, този пост не е за моите вълнения...Или поне не за отминалите такива.
Няма да съм с Е., няма да го видя, няма да го поздравя лично. Не, че и на него ще му е точно до мен, дори да бях на метри от него. Все едно.
Аз обаче от часове стоя и гледам часовниците...този в кухнята, за който съм напълно наясно, че е с 6 минути напред, но някак си да се уверя, че няма да изпусна заветното 00:00 часа. Полунощ. Часовника на телефона, часовника на лаптопа, часовника на телетекста, който за пръв път използвам от години и бях забравила дори кое копче е за него....
Гледах филм, който паузирах на всеки 2 минути...четох една от книгите, купени в България...на всеки 5 прочетени реда пак поглеждах към часовника...
Побърках се, изчака ми се чакането...
Смс - а ми до Е. е написан още в късния следобед. Прилежно запазен в чернови, за да не стане нещо в последната минута...Че като бързам съм пълна трагедия....
Както и да е...исках да съм една от първите, които ще му честитят. Не знам, сякаш реванш...За кое ли...
Кой е Е.? И защо е толкова важен...Добър въпрос. Напоследък все такива ми задават. Многопластови и сложни за обяснение...Или пък са си доста лесни, но истината трудно излиза наяве. Някак си ми е трудно да говоря или пиша за някои неща...Чувствам се уязвима и твърде открита. И ме е страх...От отхвърляне, от неприемане, от неразбиране, от нараняване, от присмех...Защото вече многократно искреността и откровеността ми са ми донесли именно тези неща.
Е. ?! Е. е човек, който се появи изневиделица в живота ми и ме накара(и продължава да го прави без и да подозира) да се чувствам по един забравен от мен начин. Е. нахлу отникъде и преобърна иначе уж подреденият ми живот на...хм...няма да споменавам за градуси, че и без това ми е горещо като говоря на тема Е.
Е. днес има рожден ден. И каквото и да му пожелая ще бъде малко...и ще се изгуби из множеството други пожелания, който ще получи.
Искам да кажа само едно:
Е., благодаря на Бог, че те има и че ми се случи.


Честит рожден ден!

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници