Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Дилема...
При някои нещата се нареждат, моите не съвсем. Или поне още не знам как биха се наредили.
Стели, честито за взетите листовки! Радвам се и за заветните 10 цифри, които получи...След доста перипетии, най - накрая ги получи. Просто едни числа, но в комбинация, са олоцетворение на мечтата ти. Тя ще стане съвсем скоро реалност, убедена съм! Просто вярвай! Както аз не спирам да вярвам в теб, така и ти повярвай в себе си, колко прекрасна си и как заслужаваш цялото щастие на Земята. Ти си изключителна, усмихната, успешна, удивителна(да, помня!).
Пу...часовникът пак не е на моя страна. Трябва да лягам, защото утре ще ставам в 7 сутринта. Не, че е толкова фатално, просто напоследък се чувствам уморена, постоянно. Добре, че следобеда подремнах, че...иначе досега да съм забелила очите.
Утре сестричката ми, сладкия ми племеник(който е истински гений, но за това ще разкажа утре...) и гадвето на сестра ми отиват на почивка в Бг. Цяла седмица ще си джиткам сама в къщи. Дано не издивея. От друга страна ще имам доста за правене, та дано умът ми не е зает със самотата ми. Утре съм и на гости. Ще се срещна за пръв път с две прекрасни млади дами, и приятелка, с която не съм се виждала от седмици.
Надявам се и тя да ми даде малко наставления за щуротиите, които са ми в главата.
Имам идея. Имам желание. Имам мечта. И имам цел. Но много хора са против. Например сестра ми и майка ми.
Особено сестра ми...защото, за да постигна това, което искам ми се налага да излъжа здравата(без последствия за някой друг), да изтегля пари от една кредитна карта, защото моите пари идват на 25 - ти, а тогава е прекалено късно..а лихвата...ще ме оскубе здравата, да пренебрегна даден ми шанс и много наваксване. Плюс стресирането.
Но за мен си струва. Струва си всяко усилие, действие, трудност. На моменти се обезкуражавам и си казвам: "абе ти луда ли си, ч си стой на дупето"...обаче...сърцето си има причини.
Та...Объркана съм. Струва ли си?! Има ли смисъл?! Ще бъде ли оценено и то от някой конкретен?! Ок, ще направя, каквото искам, но после....Няма ли после да стане още по - трудно и по - объркано...
Как се чувствам?! Объркана и луда. Не със всичкия си...Ненормалница, кукувица, тотално изтрещала.
Сестра ми мисли, че съм обсебена от идеята. Че трябва да се погледна отстрани..Че ако човек желае нещо толкова силно и е готов на всичко, за да го получи..то или е за нещо много хубаво или за нещо много опасно. Тя твърди, че е второто. Че вървя по ръба на бръснача...
Не искам да падам от високо. Не искам и да хвърча в облаците напразно. Но ако ще падам, то поне искам да знам, че е така, защото съм скочила, а не защото някой ме е бутнал. Защото съм рискувала, защото съм била достатъчно силна да преодолея трудностите и да се изправя срещу важни за мен хора, в името на мечтата...Но пък и нали знаете:"внимавай какво си пожелаваш!"...Независимо дали се случат нещата както ги искам или не, ще има последствия. И ще си ги понеса. И като нищо и в двата случая сърцето ми ще е разпарчетено...
Дали си е струвало...Предстои да видим. Обещавам отчет в най - скоро време...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници