Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Драги ми, Смехурко...хехех...Не съм писала вчера и вече ми липсва. Писането. Направо не знам как се задържах с този блог. Този път има нещо...4 - ти подред и още незарязан. Това е чудо на чудесата.. Аз съм човек, който много силно иска нещо...но ако се обезверя в някой момент, цялото ми желание отива подяволите. И понякога става заради дребни неща. Трябва да се науча да се контролирам в такива моменти и да не позволявам глупости да ме демотивират и да ми крадат от щастието. Защото когато искам нещо, само мисълта за него ме изпълва с едно такова топло чувство отвътре...Като...хм, да събираш картинките от дъвки "Турбо" и най - накрая да ти се падне желаната кола, след хиляди повтарящи се. Като получаването на коледен подарък, който дълго си чакал.
За какво искам да пиша...за едно топло чувство....което ме налегна последните 3 дни. За едно изречение, което ме прави безкрайно щастлива и благодарна. За мотивационното, крейзи писмо, което написах. Да, все пак кандидатствах..
В понеделник се срещнах с една от новите ми учителки по шведски. Имам 3 - ма учителя - две страхотни мацки и един преподавател, който е леко странен. Не съм сигурна дали странността му е в положителен или отрицателен аспект, но за щастие с него ще се срещам едва веднъж седмично. Та едната от мацките, на 52 години, но супер топла, енергична и емоционална личност, с младевки дух, разказа малко за себе си и пита за нас. Аз си казах, че искам да уча за Текстилен икономист(нещо, което си нямам и на представа дали се превежда така на български, но това е буквалният превод от Textilekonom). Казах и за любовта ми към Фотошоп. И каза, че дъщеря й е била дизайнер в една модна къща(за която и кандидатствах), но получила предложение за работа в Хонг Конг и напуска. На следващия ден се появи анонса. Обявата. Заветната обява, за която толкова обяснявах в предишния пост. Та именно заради тази учителка и дъщеря й ми щукна пак да включа Фотошопа. Бях забравила какво сладко удоволствие изпитва човек като "сътвори" нещо от нищото...
Но пък не се вземах насериозно, за да кандидатствам. Все пак колко ли хора с образование ще кандидатстват. А аз - самоука. Но пък си казах:"какво толкова, нямам какво да губя". и дори и да не ме викнат за интервю не значи, че не съм добра в графьорството, а че просто търсят друг типаж, с други идеи и прочие. За тази длъжност се иска човек, който пасва на концепцията на фирмата. За мен аз пасвам, но е въпроса те - шефовете - какво мислят.
Все пак само се надъхвах, докато не видях С. какво е написала на скайпа си - "Феномен? За мен има един единствен феномен, носещ името ТЕДИИИ! ".
С. наистина вярва в мен..понякога по неразбираеми за мен причини. С. хареса 3 - те графики, които сътворих в последните 2 дни.
Едва ли съм феномен, нито съм детето - чудо, нито и математически гений не съм. Но някой ме цени. И вярва...в мен и успеха ми...и знае през какво съм минала и не му се вижда едно голямо нищо..
С. си направи блог, вдъхновена от моя...Който ще ви представя тези дни. да видя, че няма да е несериозница като мен преди с блоговете ми...
Та, кандидатствах...мотивационното ми писмо няма нищо общо със стандартните и сигурно има доста грешки. Все пак за 1 година не мога да съм перфектна по шведски. Но! Аз вярвам в себе си и се гордея с това, че събрах смелост и опитах!
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му....нали така?!

1 коментара:

Може би това,че не се придържаш към шаблоните при кандитатсването ще ти донесе успех.Нали търсят човек с творчески наклонности.Важното е да не се предаваш и да гониш това,което искаш.

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници