Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."



"Не помнят жените очите на добрите,
а помнят мъжете, разбили им сърцето.
Не помнят жените сълзите от лъжите,
а молят за още, от лошите момчета нощем."

Не мога да си го обясня...Няма никакво логично обяснение. Всички жени уж искаме да бъдем обичани, уважавани и глезени. Обаче като го получим или не е достатъчно, или не е достатъчно вълнуващо, няма тръпка може би.
Жените обичаме драмите. Обичаме да ни е гадно. И да сме жертви. Да, трудно и непонятно за разбиране, за приемане и асимилиране, но е така.
Ако имаме мъж, който ни звъни, само за да ни чуе гласа, то или ще го обвиним за обсебен или за досадник. Ако обаче иска да пие бира с приятели всеки петък, то той не ни обръща достатъчно внимание.
Ако ни подаряват цветя без причина, то ние обезателно ще намерим такава - цветята са начин за реванширане...той е изневерил Нещастник.
Ако обаче не ни подари нищо, то той не се интересува от нас и не ни цени.
Ако някой желае да ни почерпи или плати сметката казваме: ""Какъв е тоя, дето си мисли, че с един коктейл ще ме купи." Ако обаче мъжа иска да поделим сметката, то той не е никакъв кавалер и издребнява за някакви си 5 лв. мохито.
Ако някой ни говори мило и влюбено, си мислим:"Тоя с тези евтини трикове и сладникави думи да не си мисли, че ще ме вкара в леглото?!". Ако обаче, човекът до нас не говори за чувствата си, то той просто ни използва, не ни взима насериозно и е безчувствено копеле.
Ако някой иска да ни представи на приятелите си, то непременно си мислим, че иска да покаже новото си завоевание и да се изфука. Ако обаче не ни запознае с някой негов авер - то това е сигурен знак, че не ни взима насериозно.
Защо изобщо тръгнах да пиша този пост.
Жените искаме интрига. И ако няма такава си я търсим или създаваме. Жените обичаме драмите...и сълзите...
И изобщо не сме наясно със себе си. Ако получим това, което искаме, то не е достатъчно или бързо омръзва. Ако обаче един мъж се проявява като пълен идиот, то въздишаме като глупачки.
Ако един мъж не прояви интерес към нас, еми точно него искаме. Ей така, да си докажем, че няма пък, ще ме заиска...Къде ще избяга. И като парцали се мъкнем и влачим след "тежкаря" , и звъним, и го търсим, и си въобразяваме....Тук се сещам за филма "He is just not that into you"(Той просто не си пада по теб), в който една от главните персонажи все оправдава липсата на интерес на някой към нея с глупости. Може би е бил зает и затова не се обажда. Може би е станал някой инцидент...Я по - добре аз да му се обадя...
Защо се получава така?! Ако за някой сме принцеси, не...ние търсим да бъдем нечий парцал...
А като станем парцали, ревем за принцове и мило държание...и после пак парцали...Кръговрат...Човек винаги иска това, което няма...
Жените сме странни създания и това е...


1 коментара:

Щом вие не се разбирате, какво остава за мъжете. Все пак това е част от женският чар.

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници