Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Няма такова кофти усещане. Чувство....Ужасена съм. Изплашена. Не до смърт...Не, косата ми не е наелектризирана, както по анимационните филмчета след бръкване в контакта...
Обаче ако имах коса по сърцето, то би било като таралеж в момента. Да, имам си хубавата мотивация и муза за Фотошопа, ама друго ме тревожи. И ме плаши.
Наумих си нещо един ден преди да се върна в Швеция. Бях и силно убедена, че така трябва, че всичко би било повече от отлично и невероятно..
Нали знаете, жените имаме способността да си фантазираме и по - лошото е, че си и вярваме. Създаваме като Дон Кихот въздушни кули, но те не издържат и на най - лекия и безобиден полъх. Страх ме е. Страх ме е....По дяволите, по ангелите и останалите херовимски изцепки...Страх ме е! Страх ме е! Страх ме е!

Какво съм и тръгнала да го повтарям, сякаш с нещо ми помага.
Ще направя нещо, което не съм правила и едва ли бих направила за някой друг...
И не, не искам паметник, не искам благодарности и почести и прочие...но е страшно да остане незабелязано усилието ти....и обидно. А аз не обичам да съм сръдла. Въпреки, че ми се случва.
Страх ме е, че ще направя нещо, а на човека заради когото го правя, няма да му пука. Даже ще му се иска да не съм го правила. Че съм си въобразявала, че има нещо, там където го няма...Страх ме е, че ще ми се иска да затичам, за да се гушна в него, а ще се блъсна в стена.
Че всичко е било плод на моето жалко и измамно въображение и че всичко е било излишно...Че всичко е било напразно...
Много ме е страх...
Да, аз ще продълва ще направя каквото съм си наумила, но сърцето ми е сковано от страх. Притаило дъх, ускорило своя ритъм и в очакване...дали ще бъде разбито или ще се изпълни с море от ...хм, да всички знаем какво. Да не слагаме в тигана нещо, което още не сме уловили...

Песента, отговаряща на настроението и емоциите ми:


0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници