Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Напоследък съм пълна скръб. Опитвах се да се усмихвам, да не си пълня главата с черни мисли. Доста добре се справях, ама и аз по принцип съм доста прилична актриса за аматьор. Е, не заслужавах "Оскар", но все пак...
Какво става?! И аз се не съм съвсем сигурна или пък просто не искам да си призная. Гонят ме няколко неща...страх, мързел, липса на самоувереност и несигурност. И засега резултата е много на нула в полза всичките кофти чувства. И най - лошото е, че нищо неш правя по въпроса.
Аз съм от хората, които бързо се ентусиазират от нещо и също толкова бързо губят интерес. Не, че е нещо с което се гордея, де. Никак даже. Но и почти нищо не правя, за да го променя. А и може ли човек да промени същността си...или поне частица от нея?! Май е крайно време да се стегна и да разбера...възможно ли е човек да избяга от някой от недостатъците му...
Имам чувството, че това ми е закодирано във днк - то. Даже се чудя как съумях да задържа блога ми за повече от седмица.
Оплаквам се сама на себе си от някои неща, а всъщност сама си ги причинявам...
Искам да направя нещо, а бездействам...
това трябва да се промени...Скоро...иначе съвсем ще се превърна в...Загубенячка...
Имам целите, но не съм целенасочена и устремена за постигането им.



п.с. Червеният ми балон, не е никак червен...избелял, като стара снимка. Като дрехите, показвани в рекламите за прах за пране...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из архива

Из чуждите дневници