Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

В един от любимите ми блогове намерих следващите редове...И дори самата аз самата не бих могла да опиша по - добре как се чувствам...
"И как боли.Господи, как боли.Тази нечовешка болка от всеки тласък на шибаното ми сърце.
В очите напират онези горещи солени капки, които хората наричат сълзи...аз ги наричам унижение.
---
Огньовете на ада горят в очите ми.Не ме гледай, току виж си усетил малка част от болката, която изпитвам...а повярвай ми - само тази малка част ти е достатъчна да пожелаеш смъртта си...
---
Боли и онези капки унижение бавно се стичат по лицето ми...Вече спрях да им обръщам внимание..
Дали съм аз или някой друг... не познавам образа в счупените хиляди парченца..."

p.s. Червеният ми балон има малка дупка. От която бавно, малко по малко натрупаното фалшиво щастие, надиплен позитивизъм и розова мъгла излизат на малки струйки. И оставят червеният ми, сивеещ балон все по - празен и все по - сбръчкан... червеният ми балон....Сърцето ми.

1 коментара:

tnx,
че си ме споменала.

Значи си една от малкото прокълнати да разбираме и да усещаме неща, които са доста...хм...

да речем специфични.

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из архива

Из чуждите дневници