Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Иска ми се да има какво да разкажа или споделя.
Единственото ново е, че чувствам една апатия...отново. Някак си все още не разбирам някои неща.

Не се концентрирам на ликциите, изнервено ми е...и нещо по - страшно. Студена съм. Аз - топлата и емоционална личност...Лудостта...съм студена. Като камък. Като късче неразтопим лед.
Прочетох "Здрач", а сега ме е погълнала "Новолуние"....Чудя се, има ли такава любов? Някой, готов на всичко. Някой, който те обича до болка. Някой, който би се борил със всички, включително и със себе си, за да бъде с някой друг. Любов, водеща до лудост, до безсъзнание, до безсилие, до болка. Любов над всичко.
Иска ми се да се влюбя по този начин...до полудяване, до невменяемост.

Червеният ми балон е попаднал в безобразен мрак, от който изход няма. Twilight.
/me е в очакване на новата луна....Идва ли?!
Не я виждам, студено е...Студена съм...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из архива

Из чуждите дневници