Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Понякога правим грешки. За момента не ни се виждат такива, напротив. Някои неща изглеждат толкова правилни, сякаш има някаква логическа последователност. И човек се остава на течението. И се поддава на изкушението. Някъде там, тихо един глас се обажда от време на време, шепнейки. Почти не го чуваш, но знаеш какво ти казва. Нещо не е съвсем правилно. Нещо не е съвсем редно. Нещо няма да свърши добре. Но ти си тананикаш, защото не ти е притрябвало нещо шепнещо. А и ако беше толкова лошо, нямаше ли гласа да крещи със всичка сила?
Стъпка по стъпка, тананикане след тананикане си приспал гласа. И той не се обажда. Пълно мълчание. Ако беше грешно, толкова лесно ли гласа би се отказал? Би ли заспал толкова бързо?
На крачка от грешката, от изкушението, от недобре обмислено решение...Прегрешение.
Вече си там. И действаш. И как може да е грешно, когато тялото ти, душата ти, сърцето ти, цялото ти същество желаят нещо толкова силно? И вече си на ръба. Остава само да скочиш. И скачаш. А гласа се буди с писък.
- Защо, по дяволите, крешиш след като скочих? Къде беше досега?
- Ти ми каза да млъкна....
Ти си там. В действието. първа сцена, втора, трета. А изкушението те е прелъстило. Но знаеш колко грешно и неправилно е всичко...И съжаляваш. Всяко движение, жест, въздишка...толкова неправилни, толкова сладки. Не можеш да спреш. Нямаш контрол над себе си. Но гласа има контрол над съвестта ти. Тя те разяжда, разгражда, топи. И двете чувства на удоволствие и на вина се сблъскват. Разбира се първото води убедително. И крещиш на ум: Млъкни! Млъкни!
Отново тишина..Само тишина. И твоите стенания. И неговите...или нейните...

Грешката е в миналото. Гласа проговаря отново, а ти знаеш, че нямаш право да го караш да замлъкне. А и този път нямаш смелост да го пратиш по дяволите. Саморазрушение, гняв, обвинения и чувство за вина.
-Къде ти беше акъла, за Бога?
– Иска ми се да знаех...
- И него ли приспа?
- Не, просто го изключих.
- А сега?!
- Болка...

След време съвестта престава да те гризе отвътре, почти дори не хапе. И могат да минат дни, седмици, месеци и дори години, в които изобщо да не мислия за грешката. Хубаво си я натъпкал нея и спомена в най - долния и най - претъпкания шкаф на съзнанието ти. Най - отвътре. Без шанс да излезе навън.
Понякога обаче се случва нещо напълно неочаквано, непридвидимо и независещо от теб. И спомена за прегрешнието изплъва на повърхността със скоростта на светлината. Да, беше заровена дълбоко, на дъното. Но всичко се променя за секунда...дори за части от секундата. И гласа проговаря...
Угризения и съжаление...
- Как можах? Къде ми беше главата и защо не я използвах по предназначение...
Да, гласът ще замлъкне след време. Този път може дори да го пратиш в сейф със тройно заключване. С надеждата да не се появява отново...Никога...
...до следвашия път...


п.с. Червеният ми балон беше издухан от парещи и грешни спомени...в процес на преспиване на съвестта.

1 коментара:

Skapa Tedy,
redovno te cheta...,cheta te vseki den,zashtoto ti si chast ot mene...,zashtoto te obicham...,zashtoto haresvam kak razsazhdavash...,zashtoto s tezi si razsazhdeniya ne si dalech ot Bozhieto tcarstvo...
Radvam se,che savestta ti e otvporena i chuvash tozi tih i umolyavasht nein glas,tova e glasat na Edin ,koito te obicha i iska da ti izyavi s palna sila onazi liubov ,s koyato Te e vazliubil i koyato ti tarsish.
Tova e Liubovta s glavno L,tova e liubovta -AGAPE -nepodvlastna na vreme ,sabitiya i lichnosti,Liubov -vsedavashta,neigostichna,vseotdaina,traina i vechna...,Liubov,koyato darom poluchavame ,stiga da ya potarsime i poiskame s tcyaloto si sartce,i dusha..,
Liubov ,koyato preobrazyava vsichki ,koito sa pozhelali da ya poznayat,koyato ni pravi novi chovetci,sposobni da ya spodelyat s drugite...,
Cheta te vseki den,zashtoto te obizham,
zashtoto ti si chast ot moya zhivot ,zashtoto iskam da spodelyam tazi neobyatna Bozhiya liubov i steb skapa,moya dashte...
Cheta te cseki den...,zashtoto si talantliva i imash finna ,tarseshta dusha..., i dokato ne spirash da pishesh ,vse shte te cheta.
Prodalzhavai da pishesh-ti ne podozirash dazhe ,kolko istini izlizat napisani izpod prastite ti....
-Derzai !
S obich:-mama.

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници