Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

На мен ми се случва почти всеки ден. Неизменната част от живота ми.
Криво ми е, както напоследък ми е...И искам да ти го кажа...искам да крещя, да викам, плача, а гримът ми да се размазва без грам да ми пука. Гримът, който ми е нужен, за да поддържам илюзията за "желязната лейди", гримът, който скрива следите от сълзите ми. Гримът, който изтрива отпечатъците от поредното недоспиване. Другите не трябва да знаят. Не мога да го допусна...
Но ти...ти си друго нещо... Във всеки един момент искам да разголя душата си пред и само за теб. Човекът, който може би единствен би ме разрал. А дори и да не разбере, все пак ще ме обича все така непроменливо, силно и константно.
Все си казвам..."Тази вечер ще е"...Вечерта, в която ще ме видиш така, както никога не си ме виждал, по - гола и уязвима от всякога. Защото само ти би разбрал.
Но теб те няма. Ти си зает. или поне не свободен за мен...
Може би със теб объркахме...Може би аз не съм любовта на живота ти...може би просто съм твоята сродна душа. Или пък ти моята....
Защото аз имам нужда от теб и ти го казвам...а ти отговаряш хладно... "И аз какво да направя?". И ти си "железен". За пред хората, често и пред мен. И рядко съм те виждала само по душа. Но тогава аз си нося маската...
Никога не сме били двамата разголени и откровени по едно и също време. Може би е крайно време...А теб те няма...
И когато слагам парче шоколад не ми е сладко както преди. Любовта ми към шоколада си остана същата, но не е същото без теб.
Криво ми е. И съм с парче шоколад в ръка и размазан грим. А теб те няма. Горчи и трудно се преглъща...

4 коментара:

Викай, крещи, изкарай си го...

Здравей!

Благодаря за коментарите.

Избрали сме си кофти пейка :)

Извинявай, че рядко пиша, ама онлайн обществото еба майката на моето т.нар изкуство...заплю го.

Изкривена съм, огорчена съм и ме наляга все по-често мисълта ДА ГИ ИЗБИЯ ВСИЧКИТЕ!

Красива публикация.

Обедня ми речника.

И на мен ми обедня речникът като прочетох последния коментар. :D

Много интересно... като че ли излязло от моите уста. Поздравления! :]

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници