Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."



Чудя се защо ли толкова бързо прощавам?! Винаги...каквото и да е... Преди броени дни обаче се случи нещо, което скъса тънката червена линия на невероятното ми търпение и бързото забравяне. Никакво забравяне, никакво "това остава в миналото", никаква прошка. Било човешко са се греши, божествено да се прощава. Е, аз нямам подобни претенции. Съжалявам! Ти сама си си виновна за всичко, ужаснице такава! И хич не смей да ми цапаш хубавия блог със сектанските си глупости, запази си думите за някой, който може би ще ти повярва!
Помниш ли кога за последно си чула от мен : "Обичам те!"...защото аз не помня, когато последно ти го казах...Определено преди години. Отдавна не те обичам! Вече спрях да те и уважавам, змия такава. Била ми дала живот! Много важно! Да родиш някой и да имаш документи, доказващи, че си пращала пари не те прави родител! Да ти е ясно!
"Това е поздрав за тебе, моя бивша "майко", знам, че ще го прочетеш!
Ти ми разби сърцето! Сега и аз ще разбия твоето!
Слушай! Мразя те!
Ти, Ти си тая, която ме заряза.
Ти, ти си тая, която ме наказа.
Как можа любовта ми да издъниш?
Сега те проклинам - дано да потънеш.
Няма за какво ти да ми прощаваш!
Минаха времената да ми се пре*баваш!
Сега към теб изпитвам само съжаление,
даже омраза, БЕЗ извинение!
За мен значиш вече по - малко от нула,
това, че някога съм те обичала -все едно не си го чула!"
Ясно?!
Иска ми се да ти кажа куп други неща за отвращението, което изпитвам и ненавистта ми! За това колко съжалявам, че съм имала нещастието да бъда родена от подобно същество като теб...Защото за мен, в моите очи ти не си никакъв човек...
Искам да ти разкажа, за нощите в които имах нужда от майка си, само дето нея я нямаше. И за всичките сълзи и разочарования, които донесе или по - скоро остави след себе си...
Преди съжалявах, че те нямаше, сега същалявам, че не си си тръгнала по - рано! Ще ми се никога да не те познавах! Преди мечтаех за прегръдките и целувките ти! Сега единствено биха ме отвратили. Ще ми се никога да не ме беше доближавала!
Преди се надявах и броях дните, седмиците, годините до завръщането ти. Сега празнувам всчка една минута, в която си на майната си! Ще ми се да си беше стояла там.

Чу ли? Мразя те...

1 коментара:

:(

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници