Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


-Какво да направя, за да бъдеш най-накрая моя?
-Донеси ми луната от небето!

-Луната?

-Аха!

-Истинската луна?

-Именно!

-Ще ти я донеса, обещавам!
*
(*откъсът е взет от
тук . Специални благодатности към Gloxy-Floxy)
Тогава принцът тръгнал на дълъг път. Трябвало да намери и свали Луната. Неговата принцеса беше дала думата си. И принцът мечтаеше за деня, в който принцесата най - накрая щеше да е негова.
Решил да се изкачи на най - високия връх на Земята, точно в полунощ, при пълнолуние. Тогава щял с лък да уцели Луната и тя щяла да падне. Катеренето било продължително и трудно, но мисълта за принцесата поддъжала принца бодър и щастлив. Най - накрая достигнал заветната цел - върха на най - високата планина. Било точно в полунощ, при пълнолуние.
Но Луната изглеждала все така далечна и недостижима. Стрелите му не могли да я уцелят...

С леко отчаяние принцът помолил ангелите да го извисят над Земята, за да успее да свали Луната за принцесата. Ангелите веднага му се притекли на помощ, но Луната все била така далечна и недостижима. С болка в сърцето и посърнало лице принцът седнал на един камък и заплакъл. Луната го съжалила и с любопитство му казала:
- Първо ме целеше със стрелите си, после ме гъделичкаше с крилата на ангелите, а сега плачеш. Нищо не разбирам.
- Исках да те сваля, Луна. Но виждам, че е невъзможно. - изхлипал принца. Сега никога няма да бъда с принцесата.
- Разкажи ми всичко. - отвърнала Луната.

- Аз се влюбих в най - красивата принцеса на Земята. С най - красивите зелени очи, най - меката и лъскава коса, най - белите зъби и най - прекрасната усмивка. Но тя каза, че ще е моя само, ако й сваля Луната. - отчаяно отговорил принца.

- Наистина ли я обичаш толкова много, колкото казваш? - въздъхнала Луната.

- Обичам я и много повече, но думите не са достатъчни, за да опишат силата на чувствата ми.

- Тогава идвам с теб! - казала Луната.

- Но как така? - попитал изненадано принца.

- Луната не може да бъде свалена със сила. Но мога сама да реша да те последвам и ще го направя заради чистотата на чувствата ти.
Принцът отново се изпълнил с надежда и се усмихнал! Нарамил Луната на гръб и се запътил отново към царството на най - красивата принцеса. По пътя го срещали много други принцеси и заслепени от красотата на Луната го умолявали да избере тях. Вричали му се във вечна вярност и любов, обещавали му замъците и богатствата си, но нищо не можело да го накара да размисли. В сърцето му имало място само за принцесата.

Когато пристигнал в царството, светоотразителната способност на Луната почти била изчезнала и тя не светела така силно. Принцът се притеснил и уплашил.
Попитал Луната:
- Аз ли те повредих? - плахо и виновно.

- Не, принце. Аз мога да отразявам светлината на Слънцето, но също така и любовта, сияеща във две сърца.

- Значи когато сме при принцесата ти ще засияеш отново? - попитал принца.
- Разбира се.
Стигнали пред портите на замъка, а принцесата се показала от прозореца на най - високата кула.

- Къде ми е Луната? - попитала принцесата.

- Ето тук, на гърба ми. - посочил принца.

- Този голям, мръсен камък ли? - изсмяла се принцесата.

Принца се обърнал и видял напълно угасналата Луна. Принцесата го изгонила и му казала да не се завръща, докато не й донесе истинската Луна.
Принца, нещастен и угорчен, попитал Луната:
- Защо ме излъга?
- Не съм те лъгала.
- Тогава защо не засия?

- За любов са нужни двама! - казала мъдро Луната.

Съсипан принцът се скитал безцелно из кралствата, но на гърба си все още носел Луната. Той я беше поискал и сега тя беше негова отговорност. Уморен, със скъсани дрехи и прегладнял, залитнал на една от улиците в поредното кралство. Тогава усетил нечия ръка, която го хванала точно преди да падне. Надигнал глава и видял две топли, кафяви очи. И в същия миг бил заслепен от силна светлина.
Луната за пръв път светела толкова силно...

8 коментара:

Страхотна, докосваща и поучителна, леко тъжна и доста докосваща се до реалността, една красива приказва!

Чудесна приказка, Теди! Някой ден всеки вижда луната да свети по-силно от слънцето.

Много истинска! Поздравления!

И специални благодарности, че зареди сутринта ми с романтика!

'' ... - За любов са нужни двама! ... ''
Абсолютно! Благодаря за хубавата приказка. (:

Радвам се, че ви хареса! Не можах да преживея, че в притчата динозаврите умират! :P

Благодаря, че сподели с нас, Теди!

Всичко е казано, освен да кажа - и много хубава снимка :)

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници