Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Не съм писала от толкова отдавна. А всеки ден си казвам: "Днес ще напиша нещо". И накрая нищо. До сега.
Не мога да опиша с думи как се чувствам. Чувството е неописуемо, изумително, прекрасно, неповторимо, уникално, единствено по рода си, изключително, невероятно, супер, хипер, мега, гига яко.

С две думи. Влюбена съм.

До тук нищо кой знае колко изключително. Случва се на всеки някога, някъде, с някой...просто се влюбваш.
Въпроса е дали този някой, някъде и някога да отговори на чувствата ти. И то преди да е станало прекалено късно.
Моята Д. веднъж ми каза: "Теб все те оценяват късно."
Затова и не е важно просто да отговорят положително на чувствата ти...Важното е да се случи когато и ти си влюбен. Иначе става драмата със сянката и нейното гонене.
Аз съм влюбена.
Но особеното и специалното идва с факта, че освен че обичам съм и безобразно силно обичана.
Знам го. Убедена съм. Вярвам. Чувствам го. Безусловно. Безгранично. Безспирно.
Някой, някога, някъде ми беше казал, че никой никога няма да ме обича отново. Не и колкото него. И беше прав. Обичат ме още повече.
Аз съм напълно обсебена, обичаща и обичана. И всеки ден си казвам:"Това е, повече няма на къде". На следващата сутрин, още с отварянето на очите ми...осъзнавам колко още повече съм влюбена. Чувствам се не просто щастлива. Не просто с късмет. Не просто влюбена. Не просто обичана. Чувствам се най - щастливият, най - влюбеният, най - обичаният човек на планетата.
Не вярвах, че ще ми се случи.
Да обичам някой до лудост, до болка, до безобразие, до краен предел. До плюс безкрайност....

Той...е правилото на трите "S". Smart, sensitive, sexy. ( Стел, ти си другото правило на трите "С", спокойно!)

Той е...невероятен. И не, не е всичко, което съм искала от някого. Той е много повече.
Той е...всичко.
Толкова съм благодарна, че Е. ми се случи...и продължава да ми се случва.
Сега пиша тези неща, а през ума ми минава само едно: "Бляяяя, клишета.". Може би е глупаво, че изобщо ги пиша тези редове, но за мен е важно...И хич не ме интересува, че съм част от клишето.
Живота ми преди Е. беше...Не искам да си спомням. Отказвам да си спомням. Oтказвам да живея в миналото със спомените.
Живота ми след Е. е...само една дума се доближава бегло до това, което Е. направи с живота ми....Живота ми е приказка...
Моята собствена...В която се надявам никога да няма край...
Аз обичам!

6 коментара:

Най-хубавият пост.. <3

:) Щастлива съм да чуя това!

аууу колко прекрасно! ... и колко много се радвам за теб! ти наистина го заслужаваш!! след такива постове си връщам надеждата в реалните приказки .. благодаря ти :)
(hug)

Грешиш!!! Не се случва на всеки, някога някъде, просто... :)

Bia, според мен всеки е създаден, за да обича и да бъде обичан. И всеки тайно в себе си се надява да му се случат и влюбването и обичането...но това, разбира се, е моето светоусещане...

Страхотнотия :)))

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници