Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

12.
Само още 12.
Дни.
До прегръдките на Е. До дъха му галещ лицето му и усмивката, неслизаща от моето.

Няколко седмици в главата ми няколко фрази кънтяха. Няколко изречения, които просто превземаха съзнанието ми с всяка изминала минута. Аз отказвах да им обръщам внимание. Отказвах да ги слушам. Беше като развален грамофон, повтарящ една и съща песен отново, и отново. Някоя разбиваща и разболяваща балада. На която да размажеш кръвта от раните по сърцето си. Балада, която те оставя без сълзи, но със следите от тях. Солени и сухи. И парещи.

Отново е вечер и отново има звезди. Между тях проблясва друга светлина. Сякаш ми намига заговорнически. Или подигравателно. Ехидно.
Светлината от самолет. Самолет, на който няма да се кача. Самолет, за който нямам билет. Самолет без запазено място, F13 например, за мен. Самолет, който няма да отведе мен до Е. Самолет, който сбъдва желания, реализира мечти и осъществява дългоочаквани срещи. Но не и моите....

Отказвах да го приема...Факта, че това беше истината. Имах чувството, че ако го напиша, то това би било писменото доказателство, че съм се предала, че се отказвам, че не вярвам в силата на позитивната мисъл. Отказвах да го приема. Отказвах да живея с мисълта, че съм..спряла да вярвам. Надеждата е голяма работа.

Преди 12 дни все пак се случи. Дали заради положително мислене,дали защото Вселената ми е съдействала, защото го исках толкова силно, звездите са чули желанията ми...или просто съм късметлийка... аз получих билет за Рая. Днес остават още 12 дни до моя личен облак от щастие. По средата съм. 12 минаха, 12 остават. Но чакането...със сигурност си струва.

Аз бях светлоброец. Виждах самолетите и броях моите пропуснати възможности. След 12 дни се отказвам от тази титла.
От теб очаквам да си звездоброец...и с пръсти бавно да броиш звездите. Тези на небето и тези по коремчето ми. А когато пръстите ти се уморят...опитай с устни...

12. Само още 12.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници