Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."



Всичко си има начало и край. С изключение на кремвиршите. Те си имат два края. Или ако си оптимист може би две начала.

Всичко си има времева граница. Начало. Край. Старт. Стоп. Плюс. Минус. От плюс безкрайност до минус безкрайност.
Аз съм до тук. Не защото не те обичам. Не защото не си всичко за мен. Не защото съм спряла да чувствам това, което чувствам вече 10 месеца.
Нито ще се оправдавам, нито ще се обяснявам на дълго и на широко. Нито ще те обвинявам, нито ще се самообвинявам.
Понякога просто не е писано. Понякога просто хората не са един за друг или ако са може би са се срещнали в грешно и неподходящо време. Понякога просто не се получава колкото и да се опитваш.
Боли...
БОЛИ, разбира се!!!
От безсилие да промениш ситуации, хора, събития.
А и всъщност нямаш право да променяш никой. Или го обичаш такъв, какъвто е или не. Всякакви опити за промяна са напълно излишни.
Не се предавам, не се отказвам да се боря. Просто реших да приема истината и да се примиря с нея.
Не обвинявам никой. Просто или е било писано, или е трябвало така да се случи.
---
Какво следва?!
Да се науча:
Да дишам отново, без това да ми причинява физическа болка.
Да се събуждам не с мисълта за теб, а с любопитство какво ли ме очаква през деня.
Да заспивам не с мисълта за теб, а с усмивка от преживяното през деня.
Да се събера...така, че отново да съм цяла.
Да съм си самодостатъчна и щастието ми да зависи единствено от мен.
Да не плача.
Да не си представям аромата и кожата ти и какво е чувството при допира ти с моята.
Да се усмихвам повече.
Да бъда позитивна и положителна.

ДА СЕ НАУЧА ДА ЖИВЕЯ без теб....

2 коментара:

Пожелавам ти адски много, много воля, за да се справиш със поставените си задачи и мъъъничко късмет, защото все ще ти потрябва някъде по пътя. (:

"Да се събуждам не с мисълта за теб, а с любопитство какво ли ме очаква през деня.
Да заспивам не с мисълта за теб, а с усмивка от преживяното през деня."
Това се опитвам да науча и аз сега и знам, че един ден ще успея. Ти също!

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници