Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Погледът ти се движи плавно по извивките ми. Безсрамно ме оглеждаш цялата - от перфектно топираната ми коса до 12 сантиметровите ми токчета. Усмихваш се, защото очите ти дяволито се взират във врата ми. Мръсният ти поглед ме кара да настръхна.
Представяш си как целуваш страстно врата ми, захапвайки го по вампирски.
Секси и хищен. Такъв си. Ловец си. А аз съм потенциалната жертва. Харесва ми ролята. Продължавай да ме изпиваш с поглед цялата. ЦЯЛАТА, КАЗАХ!
Облизваш устни. Жадно. Харесва ми мисълта за устните ти върху мен. Мисълта за езика ти навсякъде по мен ми харесва още повече.
Всяка моя извивка ти действа като афродизиак. Гледаш ме почти като наркоман, умиращ за дозата си. Тялото ми тази вечер е твоята дрога.
Черният ми корсет те влудява. Така плътно е обвил тялото ми, че то ти изглежда още по - апетитно. Прехапваш устни. Захапи мен!
Приближаваш се. Не издържаш на разтоянието помежду ни. Остават броени сантиметри и ще мога да усетя аромата ти. Силен и опияняващ.
Знаеш, че ще съм твоя. Усещаш го. А аз знам, че ще ми хареса.
Дъха ти вече гали врата ми. Не издържам. За Бога, захапи ме!
Прошепваш нещо, но е твърде шумно. Не те чувам. А и няма значение какво казваш. И без думи ми действаш...адски възбуждащо.
Ръката ти е на кръста ми и се заиграва със сатенените връзки на корсета ми. Знам, че ти се иска да ме съблечеш още сега. Но изчакваш. Искаш да ме побъркаш напълно.
Устните ти са вече по врата ми, а аз изтръпвам цялата. Треперя от възбуда в ръцете ти.
Захапваш долната ми устна и ми иде да крещя от удоволствие. Сдържам се. Но по - късно ще крещя името ти.
Нямаш търпение. Да разходиш ръцете си по тялото ми. Бавно, но страстно. Пръстите ти правят любов с кожата ми. Аромата ти, кожата ти. Всичко крещи СЕКС.
И го искам. И те искам.
Тази вечер. Без правила. Без излишни думи. Без задръжки.
Искаш ме. Притискаш ме плътно до стената. Харесва ти идеята да не мога да ти се изплъзна.
А аз обмислям потенциално бягство. Само за да те побъркам още повече.
Влудявам те. Влудяваш ме.
Пръстите ти ловко се оплитат около връвките на корсета ми.И пада всичко.
Дрехи. И задръжки...

Неделя е семеен ден, нали?
Иска ми се днес да го прекараш с мен и семейството ми, най - вече с мен и Феликс. Да отидем в парка, той срамежливо да те гледа, дори с доза недоверие. Но в един момент да се отпусне и да хване ръката ти, така както държи моята.
Неделя е семеен ден.
И помниш ли как се вълнуваше, че ще се запозная със семейството ти?! Така и аз се чувствам, пред възможността най - накрая да срещнеш моето.
Феликс снощи е казал, че иска да види мъжа от компютъра. Ще те види ли?! Ще те видя ли?!
Неделя е семеен ден.
А с теб мечтаехме да сме семейство.
Неделя е семеен ден.
Моля те! Прекарай го със мен...


...ит отеивтсъсирп зеб яварпс ес ад агом еН
...бет то аджун анморго икшевочен мамИ
...ес инръв, ет ялоМ


Нощем не заспивам до късно, защото чакам да се обадиш.

И в нощта намирам всеки един спомен свързан с теб, за да мога по някакъв начин да се докосна до теб.А всеки спомен е толкова болезнен и толкова ме ранява.
Но аз си спомням…нищо, че боли.Глупаво, нали?

Сутрин ставам рано, защото чакам да се обадиш.Ставам и чакам…чакам, чакам, чакам…обезверявам се, но утре пак ще стана рано, за да те чакам.Знам, че е по-добре да остана заспала…така времето минава по-бързо и болката е по-малко, но аз ще стана и ще чакам.Глупаво, нали?

Излизам от къщи и чакам да те видя.

Глупаво вярвам, че толкова ти липсвам, че един ден просто ще дойдеш при мен, тихо, безмълвно, ще изляза и някъде, на някоя улица ще те видя да стоиш и да ме чакаш…Глупаво,нали…този ден навярно никога няма да дойде, а аз съм толкова глупава, че дори мисля и се надявам, че ще е още днес.И се разхождам…по всяка една градска улица, за да ти видя.Взирам се във всяка кола като твоята и чакам да те видя и най-лошо е, че вярвам, че ще те видя.И след всяко разочарование бавно, но сигурно в ума ми се прокрадва коварната мисъл, че дори да ме блъсне някой, не ме е страх.Глупаво, нали?

Не отделям телефона от ръката си.Чакам да видя твоето име на екрана.

Чакам, чакам и с всеки звън дъха ми спира.Глупаво, нали?

Знаеш ли колко съм глупава?

Стоя…чакам…и те оставям на времето…и те оставям да вярваш в глупостта, че времето ще ни излекува.Времето няма да ни излекува, само че всяка секунда, в която сме разделени ще ни разделя още повече.До деня, в който ще видиш, че вече е прекалено късно, че е минало времето….
Тогава аз няма да имам теб и ти няма да имаш мен.
Но пък ще имаме времето.
Глупаво, нали?


Аромата на кожата ти все още ме опиянява. Кожата ти ухае по един неповторим начин, който ме кара да не мога да му се наситя. Много пъти след като си бил при мен, дрехите ми, възглавницата ми са попили от твоят мирис. Зарявам цялата си физиономия, във всичко, до което си се докоснал. И макар да не е същото, липсата ти е по - поносима, когато аромата ти се носи наоколо.
Допира ти все още ме кара да настъхвам. Всеки път, когато ме докоснеш се чувствам като порцеланова кукла. И не искам да ме пускаш, защото ще се строша без пръстите ти, ръцете ти, лицето ти плътно до моето....
Целувките ти все още ме влудяват. С онази твоя неподправена страст, сякаш ще ме изпиеш цялата. Сякаш съм най - желаното същество на планетата. Сякаш за теб няма друга. Сякаш съществуваме само аз и ти и никой друг няма значение. Няма нищо по - разтърсващо от устните ти впити в моите.
Гласа ти все още ме кара да забравям. За всичко останало. За всички. За проблемите. Няма значение какво ми казваш. Гласа ти ме пренася в друго време и пространство.
Погледа ти ме кара да настръхвам. Независимо дали ме гледаш влюбено, безразлично, мръсно. Очите ти никога не ме оставят безразлична. Колекционирам погледите ти. Онзи на летището. Онзи, когато се разделихме. Онзи, когато за пръв път бях твоя...и ти мой. Онзи, при първото ми събуждане до теб. Онзи, когато ми направи палачинки за закуска. Онзи, когато се стахуваше, че съм много болна. Много, много, много...помня ги всичките.
Начина, по който караш колата си все още ме изпълва. Със стил, секси и адски възбуждащо. Обичам да те наблюдавам, как имаш пълен контрол над колата си. А погледа ти, следейки движението е безобразно нечовешки. Днес тайничко те наблюдавах, докато шофираше. Въпреки тъгата в очите ти, изглеждаше все така властен и контролиращ ситуацията. Обичам силни мъже, знаеш.
Вкуса ти все още ме обезоражава...Вкуса на кожата ти, на устните ти, на езика ти. Моят личен наркотик. Водиш до пристрастяване.
Все още влизаш в моят сън, с усмивката си - правеща го цветен... Как мечтая да не е само сън... или поне да бъде вечен! Все още нося твоята снимка, на която тъй безгрижно се усмихваш и започвам да се лъжа че ме искаш... Избирам твоя номер, играейки небрежно с телефона... Все още твоят поглед бодър променя във живота ми сезона... Все още мисля че за теб... целувките ми бяха тъй ... желани...Все още чувам твоят глас, унасяйки се тихо във съня си... Все още вярвам сляпо в нас, и винаги ще следвам любовта си! Все още си момчето мечта, в което влюбих се безумно... Едва ли някога ще спреш да си...моята прашинка - вселена, моята любов, моят свят...

Едва ли някога ще спреш да си ми всичко
...

Живота е прекрасен.
Днес отново се почувствах пълноценна, цяла, щастлива, позитивна, усмихната, спокойна.
Готова съм да гледам смело напред, без значение какво оставям след себе си. Защото е минало. И трябва да живея в настоящето.
Готова съм да приема нещата такива, каквито са, без да обвинявам себе си или някой друг. Просто така е трябвало да се случи. И единственото, което мога да направя, е да съм благодарна, че така са се стекли обстоятелествата. Опит. И не! Не преименувам грешките си с думата опит. Защото не беше грешка! Просто опит, от който научих много както за себе си, така и за хората, света, любовта.
Готова съм да се усмихвам на всичко и всички и да бъда над нещата, които позволявах да влияят на живота и настроението ми.
Готова съм да отворя сърцето си за всичко ново, красиво, диво. За всяка лудост, безумие...за любов.
Готова съм да бъда себе си отново! Усмихната, успешна, удивителна.
Няма да си пожелавам всичко да бъде наред, защото то вече е.
Аз съм щастлива и само това има значение.
Аз съм родена под щастлива звезда, имам късмет и знам, че ме очаква нещо невероятно. Нещо спиращо дъха....или някой!
Защото искам да обичам!
И обичам!

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници