Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Аромата на кожата ти все още ме опиянява. Кожата ти ухае по един неповторим начин, който ме кара да не мога да му се наситя. Много пъти след като си бил при мен, дрехите ми, възглавницата ми са попили от твоят мирис. Зарявам цялата си физиономия, във всичко, до което си се докоснал. И макар да не е същото, липсата ти е по - поносима, когато аромата ти се носи наоколо.
Допира ти все още ме кара да настъхвам. Всеки път, когато ме докоснеш се чувствам като порцеланова кукла. И не искам да ме пускаш, защото ще се строша без пръстите ти, ръцете ти, лицето ти плътно до моето....
Целувките ти все още ме влудяват. С онази твоя неподправена страст, сякаш ще ме изпиеш цялата. Сякаш съм най - желаното същество на планетата. Сякаш за теб няма друга. Сякаш съществуваме само аз и ти и никой друг няма значение. Няма нищо по - разтърсващо от устните ти впити в моите.
Гласа ти все още ме кара да забравям. За всичко останало. За всички. За проблемите. Няма значение какво ми казваш. Гласа ти ме пренася в друго време и пространство.
Погледа ти ме кара да настръхвам. Независимо дали ме гледаш влюбено, безразлично, мръсно. Очите ти никога не ме оставят безразлична. Колекционирам погледите ти. Онзи на летището. Онзи, когато се разделихме. Онзи, когато за пръв път бях твоя...и ти мой. Онзи, при първото ми събуждане до теб. Онзи, когато ми направи палачинки за закуска. Онзи, когато се стахуваше, че съм много болна. Много, много, много...помня ги всичките.
Начина, по който караш колата си все още ме изпълва. Със стил, секси и адски възбуждащо. Обичам да те наблюдавам, как имаш пълен контрол над колата си. А погледа ти, следейки движението е безобразно нечовешки. Днес тайничко те наблюдавах, докато шофираше. Въпреки тъгата в очите ти, изглеждаше все така властен и контролиращ ситуацията. Обичам силни мъже, знаеш.
Вкуса ти все още ме обезоражава...Вкуса на кожата ти, на устните ти, на езика ти. Моят личен наркотик. Водиш до пристрастяване.
Все още влизаш в моят сън, с усмивката си - правеща го цветен... Как мечтая да не е само сън... или поне да бъде вечен! Все още нося твоята снимка, на която тъй безгрижно се усмихваш и започвам да се лъжа че ме искаш... Избирам твоя номер, играейки небрежно с телефона... Все още твоят поглед бодър променя във живота ми сезона... Все още мисля че за теб... целувките ми бяха тъй ... желани...Все още чувам твоят глас, унасяйки се тихо във съня си... Все още вярвам сляпо в нас, и винаги ще следвам любовта си! Все още си момчето мечта, в което влюбих се безумно... Едва ли някога ще спреш да си...моята прашинка - вселена, моята любов, моят свят...

Едва ли някога ще спреш да си ми всичко
...

1 коментара:

Щастливец е той :)

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници