Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Толкова хубави думи започват със "S" или "С" .
Sun, sex, summer, star, shooting stars :P, sea, sunshine, sunset, sand, smile, sences...
Сладолед, слънце, секс, спомени, снимки...
Толкова важни хора с буквата "С" минаха и минават през живота ми. И всяко едно С. оставя следи...
Следа...още една дума със "С".
Стефан...
Стела...Самото съвършенство Стела. Или с други думи моето правило на трите "С". S.S.S.
Сашето...
Слънчо. Ти си знаеш, мъниче.
Сънчовците...4 на брой, от това лято...и Стенли. Който също е със "С".
Двама от Сънчовците са със "С"...Симеон, Станислав...
Симеон, който ми помогна да си намеря off - бутона.
И Станислав...който ще ми подари пръскаща вода брачна халка. :P
Свилена...която видях две години по - късно, щастлива и сгодена. И ме зареди с невероятно настроение...
Другият Стефан...
***
Ти си поредното "С"...Или по - скоро си "S". Появи се преди 2 години в живота ми, после позачезна. Но понякога се появяваш отново, за да напомниш за себе си...И е сладко. Поредната "с" дума. Този път обаче имам чувството, че ти се иска да се задържиш за малко. Дори сякаш ти се иска да останеш. И е мило.
Мило е, че ми казваш колко съм красива и как ти липсва усмивката ми. Мило е, че въпреки, че работиш извънредно заради онова пътуване до Германия, би намерил време за мен. Мило е как оставяш аз да реша кога и къде за кафето, което само си обещаваме.
Мило е как ми звънна в 12 вечерта, за да ми пожелаеш "Лека нощ". Мило е как след като ти казах да ме оставиш на мира, ти изчака и намери подходящия момент да попиташ как съм, въпреки тъпото ми държание.
Толкова е лесна комуникацията с теб...и приятна. Аз никога не съм била по лесните неща. Отегчават ме. Но снощи се заговорихме със моето съвършенство...Не трябва ли именно ако нещо е истинско да се случва от самосебе си?! Не би ли трябвало да е лесно и нежно?! Да е като дишането. Просто да се случва...
Уморих се да правя нещо, за да предизвиквам хора и събития. Мисля да си взема почивка от влагане на емоции, опити, чувства. Взимам си билет за първи ред и чакам.
Не знам дали ще ми се случиш или просто ще изчезнеш за неопределен период, както го правиш винаги...но ти го правиш, защото аз те пропъждам. И все пак се връщаш.
Няма да те гоня този път. Но няма и да те моля да останеш. Просто ще се оставя на течението да ме отведе на правилното място. С правилните хора...
И не, няма да бързам, за да стигна до някъде. Времето и без това бърза. Само ще ме стигне.
Всяко "С" разтърсва живота ми, без изключения. Из основи. Maybe that's what happens when a tornado meets a volcano....

p.s. Септември...пак "с"...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници