Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

През изминалата година преживях какво ли не. Болка и щастие, разбити и осъществени мечти, любов и раздяла, смях и сълзи, падения и изправяния, загубих много и много спечелих. Отказвах се и се борих, предавах се и продължавах, изгубвах се и се намирах. Умирах и възкръсвах. НА КРАТКО - ЖИВЯХ!
Остават броени часове до началото на 2011. И имам толкова много желания, надежди, очаквания, мечти, копнежи. Вярвам и знам, че ме очаква една изключителна година.
Поставям си няколко цели, амбиции...или желания. Спорен е въпроса точно какво са. Но ако ги реализирам, ще бъдат моите малки и големи победи. Моите сбъднати мечти! А аз ще ги сбъдна! Защото мога! И защото имам на разположение точно 365 невероятни дни, които ще изживея пълноценно и с усмивка. В които ще се наслаждавам на живота и на малките детайли, които правят цялостната картина толкова специална и красива. 365 дни, в които ще се усмихвам, обичам и давам най - доброто от себе си!
365 дни, в които няма да вярвам на фалшиви думи и обещания, а ще съдя за хората по действията им.
365 дни, в които ще показвам на хората, които обичам и ме обичат, че винаги могат да разчитат на мен и ще им засвидетелствам любовта си!
365 дни, за да развивам заложбите и талантите ми.
365 дни, в които да бъда благодарна за всичко, което имам и да се боря, за всичко онова, което ми липсва.
365 дни, в които ще продължавам напред без страх, въпреки трудностите и препятствията.
365 дни, в които да бъда себе си и въпреки това да се стремя да ставам все по - добра, все по - успешна, все по - умна, все по - усмихната, все по - удивителна.
365 дни, в които да защитавам и отстоявам убежденията си, но и да разширя кръгозора си.
365 дни, в които да обичам и да бъда обичана.
Цели, които искам да изпълня:
1. Да посетя поне 3 държави, в които никога не съм била.
2. Да пиша повече и по - често.
3. Да се развивам в няколко области - фотография, журналистика, графичен дизайн.
4. Да започна работа, в която практикувам някое от гореизброените.
5. Да направя ремонт на апартамента в България.
6. Да спечеля конкурс, който е свързан със заложбите ми.
7. Да се усмихвам всеки ден, независимо от всичко.
8. Да се влюбя(споделено) силно, истински и разтърсващо!
9. Да се науча да спестявам и да не харча за глупости.
10. Да осъществя мечтата ми за още един блог на ***** тематика :)))

ИСКАМ! МОГА! И ЩЕ ГО ПОСТИГНА! :)

Сбогом, 2010 ! Привет, 2011 :)

p.s. Започвам Новата година с нов дизайн на блога и ново мото! ;)


Давай, кучка наречи ме,
за теб жените, просто нямат друго име...
Давай, кучка наречи ме,
НЕ чувствам нищо, колкото си щеш мъчи ме!
Мъртво е във мене всичко,
аз БЯХ ЕДИНСТВЕНАТА, дето те обича.
..

***
Eдин ден, дори и да е след години, ще разбереш, НИКОЯ НИКОГА НЯМА да те ОБИЧА така, както те ОБИЧАХ АЗ!
Sad, isn`t it ? :)


Декември съживява всичко...улиците греят предколедно - бляскави, във въздуха се носи коледна настроение и аромат на коледни сладки със специални коледни подправки. Коледна музика ехти от радиа, автомобили, заведения, мп3 - плеъри. Магазините са украсени с какви ли не декорации, предимно в червената гама. Коледни дръвчета, накичени с най - различни играчки - в златисто, сребристо, червено. И коледни бастунчета, напомнящи на засукани мартенички - в бяло и червено. Телевизиите излъчват коледни филми, книжарниците са пълни с коледни картички. Коледно, коледно, коледно! ♥ 2010 беше една интересна година. Имаше всякакви емоции...от розовата до сиво-черната гама. От усмивки, до безбройни сълзи. От грешки, разочарования и правилно взети решения.

януари
-
"Have you ever been in love? Horrible, isn't it? It makes you so vulnerable. It opens your chest and it opens your heart and it means someone can get inside you and mess you up. You build up all these defenses. You build up this whole armor, for years, so nothing can hurt you, then one stupid person, no different from any other stupid person, wanders into your stupid life...Love takes hostages. It gets inside you. It eats you out and leaves you crying in the darkness...It hurts. Not just in the imagination. Not just in the mind. It's a soul-hurt, a body-hurt, a real gets-inside-you-and-rips-you-apart pain. I hate love." Влюбих се...разтърсващо. И се опознавахме. С всеки разговор го обичах все повече и повече. Всяко "Добро утро" и "Лека нощ" се привързвах още повече. Казах първа, че го обичам. И той ми отвърна със същото. Януари - месецът, в който отворих сърцето си.

февруари
- дишах, живеех и съществувах от и заради любовта. Даваше ми мотивация, сила, вдъхновение. Единственото, за което можех да мисля беше той. Рожденният ми ден....и изненадата, която получих. Винаги бях мечтала за хъркащо мече. Хър-хър, хър-хър... Бях напълно погълната от любовта си...и нищо друго нямаше значение.

март виждах настоящето си, бъдещето си само с него...и не доумявах как бях живяла толкова дълго без да знам, че той съществува. - Единствените планове, които си правех бяха свързани с него. Нямаше значение дали става въпрос за след месец, или за след години. Виждах настоящето си, бъдещето сиНаписах най - красивата си и искрена публикация, посветена на него, на любовта ми.

април
-
"Чувствах се не просто щастлива. Не просто с късмет. Не просто влюбена. Не просто обичана. Чувствах се най - щастливият, най - влюбеният, най - обичаният човек на планетата.". Първата ни среща, и трепета от очакването. Много първи неща с него. Вече познавах и тялото му, и душата му. Всяка секунда беше изпълнена с любов и щастие. Вярвах, че ще е завинаги. Наистина...Вярвах.

май
- нито една публикация в блога ми. Върнах се в България, за да съм по - близо до него. За да сме заедно...буквално. Беше месец на перипети, но завърши с една мисъл, която никога преди не съм искала да се роди в главата ми...Исках да споделя живота си с този човек...Пред Бог, и пред институциите. И му го казах... Думата сватба за пръв път стоеше добре до името ми в едно изречение.

юни - Месецът, който ме повали физически и психически. 10 дни в болница. Цял месец в караници и скандали. Нямаше любов. НЯМАШЕ! Изчезна...и мрънкане, много мрънкане и недоволство от моя страна. Никакво време за мен, за нас от негова. КРАЯТ...който аз пожелах.

юли - месецът, в който умирах..буквално! Бях на абсолютния ръб, ненамираща смисъл да живея. Можех да говоря само за него, мислех само за него, сънувах само него. Той, той, той! Само той...това беше всичко, което се случваше в сърцето и ума ми. Мисълта за него, чувствата ми към него, липсата на неговите към мен...И унижението...да се моля...многократно, жалко. Толкова ниско не бях падала. Бях повече от жалка...Бях трагедия. Единственото, за което съм благодарна е, че приятелите ми бяха до мен. Плътно до мен...и ми триеха сълзите, държаха ръката ми, напомняха ми коя съм, търсеха ми причини да дишам...

август - Месецът, в който стигнах дъното. Абсолютното дъно. Месецът на грешките, месецът на СБОГОМ! "Виж в какво превърна невинното ми сърце... Събуди чудовището в него. А всичко можеше да е толкова просто." Месеци по - късно осъзнах, че не самото ми действие е грешка, само по себе си. Грешка бяха причините, които ме тласнаха към него. Грешка беше, че позволих това да се случи при тези обстоятелства. Обезцених себе си, за да му покажа, че струвам много..ОБРАТЕН ЕФЕКТ! Знаеше, че си тръгвам, и въпреки това ме остави да си замина...и аз го направих...Разбрах, че ЗАВИНАГИ за някои хора е твърде кратък период от време...едва броени месеци... Осъзнах, че няма значение какво правиш и даваш, защото за някои хора просто никога нищо не е достатъчно...

септември - тежък месец на самообвинения и измъчване...опитвах се да се съвзема. Но сътресението, което тази любов ми нанесе беше твърдо голямо. Твърде много обгорели отломки от сърцето ми, се бяха разбили на частици.

октомври - почти си стъпвах на кръката. Започнах работа, която беше толкова уморителна и изтощаваща, че почти нямах възможност да мисля за него...Липсата на каквато и да е муза ме убиваше мноооого бавно и още по - мъчително. Захванах се с развитието на групите ми във ФБ. Ей така, да имам за какво друго да мисля. Разбирах за флиртовете му, за миналото му, за другите в живота му. Признавам, болеше!

ноември - Стъпвах здраво по земята. И бях аз. "
Падах, ставах, падах, ставах... и благодарение на опустошението разбрах, колко силна всъщност съм и мога да бъда!". Вече нямаше значение в чии очи каква съм и колко съм грешна. Важното беше друго - ОЦЕЛЯХ! Дойдох на себе си...и не само дойдох за няколко мига просветление, а и което е по - важното, останах на себе си... Имаше повече аз и по - малко той, който окончателно напусна живота ми."Най-накрая разбрах,че този - който иска да бъде до мен е до мен ... и без аз да го моля!!!!"


декември - много коледно настроение! За първа година така обичам КОЛЕДА! Изпратих коледни картички, слушам често коледно радио, последните три дни работех с коледна шапчица и носех настроение на хората, около мен. Напазарихме за коледната трапеза, коледните подаръци са купени и опаковани, елхата е украсена. Коледен дух е изпълнил сърцето ми. Много мисли за изминалата година изпълват съзнанието ми. Осъзнавам някои неща, други тепърва ми предстои да разбера и приема.

2010 година беше година на успехи и падения. На болка и щастие. На любов и разбито сърце. На надежда и на пълзене по земята. Изгубих себе си, а после се намерих...

Единственото, за което мечтая, е любов. Истинска.


За
2011 искам само едно! Искам да си припомня какво е усещането да се влюбиш. Искам да си припомня вълнението при първата среща.. Искам да си припомня за треперещите колена, когато целуваш за първи път човека, който обичаш. Искам да чуя "Обичам те"...Искам да изрека тези две думи... Искам да си припомня дори и онази загуба на контрол, заради която не спираш да му звъниш и пишеш. Заради когото прекарваш с часове в скайп, само за да го изчакаш да мине на линия. Когато не е до теб, да се побъркваш, защото ти липсва. Това чувство ужасно ми липсва. Повече от всичко на света искам да ми се случи още веднъж ..Този път НАИСТИНА ЗАВИНАГИ!


Last Christmas I gave you my heart! But the very next day you gave it away... 
This year to save me from tears,
I'll give it to SOMEONE SPECIAL! ;)

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници