Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

През изминалата седмица за пръв път обух кънки. За лед. Като пристрастена към обувките във всичките им разновидности, останах силно изненадана. Това не са просто обувки. Това е магия.
Едва едва пристъпвах до ледената пързалка, която ми се виждаше като абсолютният леден ад, върху който ще се сгромолясам зверски болезнено. Със сигурност по лице. Хванах се здраво за едно от загрaжденията и не смеех да го пусна. Около мен имаше деца дори на 3-4 години, които караха кънките така, сякаш са се родили с тях, върху леда. Грациозни, малки, и с невероятен баланс и комбинация. Безстрашно движещи се насам - натам, със скоростта на светлината. Аз...20 годишната, никога обувала през живота си кънки, никога стъпвала върху ледена пързалка, се бях вкопчила в канта на заграждението, в отчаян опит да преодолея страха си. Тогава дойде на помощ сестра ми. Държах я толкова здраво, че със сигурност после е имала мускулна треска и силни болки в ръцете. Започвах да се движа плахо. Ляв крак, зъб. Десен крак, зъб. Координацията не ми е от силните страни. Имах чувството, че всеки момент ще си преплета краката и ще забуча нос в леда. За щастие не паднах нито веднъж. Ихууууу! Гордея се със себе си :) И със способността на сестра ми да ме изтърпи близо 80 минути вкопчена и впита в нея като кърлеж :D
Хареса ми. Свободата, чувството, че имаш контрол върху леда..Отстрани изглежда толкова лесно. Повярвайте ми, не е.
После се замислих...живота е като ледена пързалка. Отначало те е страх...да го живееш. Плаши те до смърт. После някак си се прeстрашаваш и с помощта на приятел, който е плътно до теб правиш първите опити. Да се задържиш. А ако паднеш, то ще паднете двамата. И ще е весело. После живеенето става все по - лесно, с всяка нова стъпка. С всеки нов завой и развой на събитията и обстоятелствата. Идва момент, в който се осмеляваш да пуснеш ръката на другарчето, в опит да полетиш сам...на крилете на свободата и пълният контрол върху ситуацията, себе си, волята си... Може би ще паднеш. И този път няма да е съвсем весело. Но щастието идва след всяко изправяне. Ставаш по - силен, по - можещ, по - опитен, по - жив. След време живеенето е лесно и естествено като дишането. Правиш го и се наслаждаваш с всяка клетка на тялото си, която се изпълва с живот. И светът става различен. За теб. Ти, който си отворил очите си, прочистил ума си, освободил духа си, захвърлил всеки страх, въоръжен с мотивация, воля и усмивка. Със сърце, готово да приюти целият свят. Със ръце, раздаващи щастие и грабещи с пълни шепи от всичко, което животът предлага. С мисъл и поглед, вперени в настоящият момент.
Беше ме страх да живея. Да се преборя със себе си, със страховете си, с предразсъдъците си. С другите за правото ми да бъда себе си, за правото ми на личен живот, за правото да живея живота, който аз искам, с правилата, които аз определям и следвам, по пътищата, които сама градя и създавам. Без чужда намеса. Пред мен - неизвестното. Зад мен - моите собствени следи. Днес, смело мога да кажа, че задръжки нямам. Сама не се ограничавам посредством страхове и предразсъдъци, хорски думи и мнения. Няма граници и всичко е пред мен. Разчитам предимно на себе си, за останалото имам верни и незаменими хора до себе си, които се доказаха тогава, когато не бях и не ставах за обичане. Животът е като ледена пързалка. Аз се научих да танцувам по леда на предизвикателствата и да се наслаждавам на това. За истинският лед ми трябват малко тренировки. Но какво пък, времето е пред мен, възможностите ги държа здраво и не пускам, а волята - от нея имам в изобилие.

Целият месец беше низ от нови предизвикателства, случващи ми се за пръв път. Знаех си, че новата година ще ми донесе неподозирани, различни и нетипични емоции, преживявания и спомени, но толкова много наведнъж не бях очаквала. Чувството е феноменално. Усещам, че живея. Наистина. Пълноценно. На сто процента. На пълни обороти. Под пълна пара. ЖИВЕЯ! И е толкова хубаво...


Имах чувството, че краят на седмицата никога няма да дойде. Уморително, изтощително. Имах чувството, че съм на ръба на силите си. Но вместо да се оплаквам колко бавно и тежко мина седмицата, трябва да кажа, че годината ми e повече от изумителнa :)
Започнах в университета...и всичко е много Indesign, Adobe Flash, xhtml и CSS. В университета се чувствам така, сякаш съм намерила мястото си. Сякаш съм точно там, където трябва да бъдa. Ново начинание, което се превръща в истинско приключение. Подготовката за няколко други неща, с които съм се захванала и съм на път да реализирам, допълнително придава цвят на цялостната картина. Искрено се забавлявам. :) Няма и минута, в която да ми е скучно или да съм отегчена. Фактът, обаче, че имам 8-часов пълен работен ден, университет, група за поддържане и какви ли не шантави идеи в главата ми оказват влияние. Умората си казва тежката, безапелационна дума. В същото време се чувствам пълноценна. И щастлива. Всичко е точно такова, каквото трябва да бъде. Много усмивки и смях ме съпътстват през цялото време и някак си всичко изглежда по - лесно :)
Фурора, който предизвика годежа с Д. обаче не може да се сравни с нищо. Истинко шоу. Усмивката ми светва, само като си припомня. :)
Животът ми е хубав. Даже много хубав! Не се срамувам и притеснявам от факта, че имам и разполагам...и с парите си, които сама печеля. И с времето си, което разпределям както намеря за добре и отделям за нещата, хората, дейностите, които ме правят щастлива. И с приятелите си, които остават незаменими и неизменна част от живота ми. И с животът ми, който живея според моите правила, норми и желания.И с независимостта ми. Не дължа на никого нищо. Нямам дългове, сметки и неизпълнени обещания пред никого. Не давам отчети, не се обяснявам. Живея за себе си. И със свободата ми! Правя каквото си поискам, както искам, когато и където искам. Не си поставям граници. Дори небето не ми е граница!
Не губя времето си, в очакване на чудо. Сама си ги създавам всеки ден. Не чакам нещо да се промени. Аз съм промяната, която искам да видя. Не пестя. Нито време за хобитата ми, нито пари, за материалните удоволствия, нито любов. Раздавам с пълни шепи. Получавам двойно повече.
Нещата са точно такива, каквито трябва да бъдат. Отне ми доста безсънни нощи и часове, посветени на размисли, за да осъзная...Времето не е само най - големият ни враг. То може да бъде и нашият най - добър приятел. Време за себе си. Време да израстваш и да се развиваш. Време за самоусъвършенстване. Време за реализация. Време да простиш, както на себе си за пропуснатите шансове и допуснатите грешки, така и на другите. Време да загърбиш и забравиш напълно миналото и да заживееш в настоящето. Време, което не губиш с безцелни и безмислени занимания, а посвещаваш на всичко онова, което си струва! Време, в което се наслаждаваш на живота, усмихвайки се. Време, споделено с любимите хора. Време да обичаш!
Аз разполагам с цялото време на света, но всяка една секунда е ценна! И трябва да бъде изживяна пълноценно...ДНЕС, СЕГА, НА МОМЕНТА!

п.с. Изпитвам силно вътрешно удовлетворение от всичко постигнато. Големи оптимизъм, амбиция, вяра и воля за всичко, което ми предстои. Аз съм ЩАСТЛИВА! :)



Както споменах във предният пост...предстоят много дати с много единички в тях. Днес е един от тях. Решила съм, че са съдбовни и специални. За мен и за всеки, който вярва в силата на мечтите си. За всеки, който иска да си нажелава желания.
11.1.11

Днешният ден и днешните ми желания са посветени на някой, който тепърва ми предстои да срещна. Дали го познавам? Аз не, но сърцето ми го познава, още преди очите да се видяли, ръцете - вплели една в друга, а сърдечните пулсове да създават най - красивата мелодия, с един ритъм, в едно темпо.
Днес си пожелавах, да намеря другата ми половина. Моят soul-mate. Другата част от цялото. И не само си пожелах да го намеря, но и като го срещна, да го позная, вместо да го подмина.
Мечтая за мъжа, който знае как да бъде мъж. Силен, със собствено мнение и позиции, със амбиции, за които прави всичко възможно да бъдат осъществени. С мечти, за които се бори всеки ден, за да ги превърне в реалност. Мъж, който може да носи отговорност за действията си. Мъж, който умее да признава грешките си и се учи от тях. Мъж, чиято дума тежи и значи нещо. Мъж, който не се страхува и срамува да бъде спонтанен и чувствителен понякога. Мъж, който знае какво иска. Мъж, с по - силен характер от моят. Мъж, който обича и се бори за любовта си. Мъж, който не признава съществуването на думата "невъзможно". Мъж със самочувствие и вяра в собствените си възможности. Mъж, за който усмивката ми ще бъде най - важна! Мъж, който държи ръката ми не само пред приятелите си, но и пред целият свят. Мъж, който се гордее с мен. Мъж, който е с мен, дори когато светът ми се срива из основи. Mъж, който знае как да ме укроти. Мъж, за когото съм предизвикателство. Мъж, което Е предизвикателство. Мъж, който умее да ме приземява, когато летя твърде високо. И който умее да ме извисява, прегърнал ме между крилете си. Мъж, с който да паднат всичките ми задръжки. Мъж, какъвто не съм срещала до сега. Мъж, който ще ме накара да се чувствам така, както никога досега. Различен, за разлика от всички, с които живота ме е срещал. Мъж, до който бих се чувствала истинска жена!

Искам те! Търся те! Чакам те...Знам, че ще ме намериш...знам, че ще те намеря. Защото сърцето ми те познава, още преди очите да са се видели...


Много единички ми се насъбраха.
1 пост за тази година.
1 месец до рожденият ми ден. Юпиииии!
Taзи година ни предтоят много интересни дати: 1/1/11, 11/1/11, 1/11/11, 11/11/11 :)) , в които да си нажелавам всякакви желания с най - различен размер, цвят, привкус, естество и консистенция :)
Всички на работа са изумени от способността ми да се усмихвам през цялото време. Лесно е...аз им подарявам усмивката си, те ми връщат своята. И така никога не оставам с празни ръце ;)) или по - скоро трябва да кажа лицевите ми мускули никога не скучаят. Не ги оставям без работа :)
А. М. ми каза, че аурата ми се е променила, че около мен се носи една позитивна енергия. Че съм станала по лъчезарна и слънчева.
М. пък констатира, че съм много щастлива напоследък и попита кое е нещото, виновно за това ми състоятение. Не е нещо. Виновникът за усмивката ми е НЯКОЙ! :)))
Усмифффф, Усмиффф, УСМИФФФ!

Все повече се убеждавам колко изключително красива и успешна година ме очаква! Аз съм свръхестествено щастлива и имам две адски оръжия...едното за масово поражение - УСМИВКАТА МИ :), а другото за обезоръжаване и тотални погром победа над всякакви вражески лагери и територии - ДОБРОТО МИ НАСТРОЕНИЕ :)) Бойната ми екипировка си е за завиждане :) Така, че внимавайте с мен!


п.с. Това определено не е един от най - съдържателните ми постове, но със сигурност е най - усмихнатият :)

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници