Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

През изминалата седмица за пръв път обух кънки. За лед. Като пристрастена към обувките във всичките им разновидности, останах силно изненадана. Това не са просто обувки. Това е магия.
Едва едва пристъпвах до ледената пързалка, която ми се виждаше като абсолютният леден ад, върху който ще се сгромолясам зверски болезнено. Със сигурност по лице. Хванах се здраво за едно от загрaжденията и не смеех да го пусна. Около мен имаше деца дори на 3-4 години, които караха кънките така, сякаш са се родили с тях, върху леда. Грациозни, малки, и с невероятен баланс и комбинация. Безстрашно движещи се насам - натам, със скоростта на светлината. Аз...20 годишната, никога обувала през живота си кънки, никога стъпвала върху ледена пързалка, се бях вкопчила в канта на заграждението, в отчаян опит да преодолея страха си. Тогава дойде на помощ сестра ми. Държах я толкова здраво, че със сигурност после е имала мускулна треска и силни болки в ръцете. Започвах да се движа плахо. Ляв крак, зъб. Десен крак, зъб. Координацията не ми е от силните страни. Имах чувството, че всеки момент ще си преплета краката и ще забуча нос в леда. За щастие не паднах нито веднъж. Ихууууу! Гордея се със себе си :) И със способността на сестра ми да ме изтърпи близо 80 минути вкопчена и впита в нея като кърлеж :D
Хареса ми. Свободата, чувството, че имаш контрол върху леда..Отстрани изглежда толкова лесно. Повярвайте ми, не е.
После се замислих...живота е като ледена пързалка. Отначало те е страх...да го живееш. Плаши те до смърт. После някак си се прeстрашаваш и с помощта на приятел, който е плътно до теб правиш първите опити. Да се задържиш. А ако паднеш, то ще паднете двамата. И ще е весело. После живеенето става все по - лесно, с всяка нова стъпка. С всеки нов завой и развой на събитията и обстоятелствата. Идва момент, в който се осмеляваш да пуснеш ръката на другарчето, в опит да полетиш сам...на крилете на свободата и пълният контрол върху ситуацията, себе си, волята си... Може би ще паднеш. И този път няма да е съвсем весело. Но щастието идва след всяко изправяне. Ставаш по - силен, по - можещ, по - опитен, по - жив. След време живеенето е лесно и естествено като дишането. Правиш го и се наслаждаваш с всяка клетка на тялото си, която се изпълва с живот. И светът става различен. За теб. Ти, който си отворил очите си, прочистил ума си, освободил духа си, захвърлил всеки страх, въоръжен с мотивация, воля и усмивка. Със сърце, готово да приюти целият свят. Със ръце, раздаващи щастие и грабещи с пълни шепи от всичко, което животът предлага. С мисъл и поглед, вперени в настоящият момент.
Беше ме страх да живея. Да се преборя със себе си, със страховете си, с предразсъдъците си. С другите за правото ми да бъда себе си, за правото ми на личен живот, за правото да живея живота, който аз искам, с правилата, които аз определям и следвам, по пътищата, които сама градя и създавам. Без чужда намеса. Пред мен - неизвестното. Зад мен - моите собствени следи. Днес, смело мога да кажа, че задръжки нямам. Сама не се ограничавам посредством страхове и предразсъдъци, хорски думи и мнения. Няма граници и всичко е пред мен. Разчитам предимно на себе си, за останалото имам верни и незаменими хора до себе си, които се доказаха тогава, когато не бях и не ставах за обичане. Животът е като ледена пързалка. Аз се научих да танцувам по леда на предизвикателствата и да се наслаждавам на това. За истинският лед ми трябват малко тренировки. Но какво пък, времето е пред мен, възможностите ги държа здраво и не пускам, а волята - от нея имам в изобилие.

Целият месец беше низ от нови предизвикателства, случващи ми се за пръв път. Знаех си, че новата година ще ми донесе неподозирани, различни и нетипични емоции, преживявания и спомени, но толкова много наведнъж не бях очаквала. Чувството е феноменално. Усещам, че живея. Наистина. Пълноценно. На сто процента. На пълни обороти. Под пълна пара. ЖИВЕЯ! И е толкова хубаво...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници