Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Аз съм влюбена! И искам да го искрещя не само на целият свят, но и в цялата галактика по възможност. Така че всички земни, извънземни, крилати и демони да ме чуят...И да запомнят. ВЛЮБЕНА СЪМ!
Личи ми. Усмивката ми не слиза от лицето ми, в красива крива от много градуси. Също толкова гореща и истинска. Очите ми светят, с онзи позабравен и изгубен пламък, който си мислех, че никога няма да открия отново...или ако го открия, то той ще е изгорял до пепел и изтичащ между пръстите ми като шепа морски пясък. Но не би...
Намерих го и този път ще го запазя възможно най - дълго. Няма да го пусна. Няма да позволя да бъде изгасен от проливни дъждове, бури, ветрове, стихии. От хорска злоба, завист и интриги.
Отива ми. Да обичам. Да съм обичана. Сияя. Повече от всякога. Повече от слънцето.
Как ми стои?
Аромат на теб - Супер ми стои! Топлина от теб -Изумително ми стои! Любовта от теб - Невероятно ми стои! Нацелувана от теб - Изключително ми стои! Събудена от теб - Адски ми стои! Притеснена от теб -Перфектно ми стои! Изморена от теб - Удивително ми стои! Само погледни..

Той...
Всеки ден е истинско приключение и предизвикателство. Никога един и същ, но винаги истински и само и единствено МОЙ!
Никога не знам какво да очаквам. пълен с изненади. Всеки ден, всеки час, всяка минута, на всяка крачка.
Красив. Адски красив. Изпълнен с любов, щастие и усмивки. И всичко в него е прекрасно. До последният малък детайл.
Всяко изживяване е уникално само по себе си.
Всяка вечер благодаря на Бог, съдбата, силата или каквото там има пръст в цялата тази любов за шанса да го имам. ЗА възможността, която ми е дадена. С него. От него. За мен.
Мечтите ми са по - големи и красиви от всякога. И чувствам, че са на път да се сбъднат. Да една ръка разтояние. Още малко и ще ги сбъдна! Само още ейййййййй тоооолковаааа малкоооо!!!
Той ме учи на търпение. И още по - голяма любов. Към другите. Към дребните, но значими неща и жестове.
Той изпълва сърцето ми...с вяра! За по - красив утрешен ден. За по - големи успехи, за - по силни изживявания.
Той е интензивен и емоционален. С него думата скука е само дума в речника и никога състояние на духа.
Той ми дава...всичко, от което някога съм имала нужда.
Той ме обича! И ми го доказва постоянно.
А го обичам.
И нищо друго няма значение...


По натрушени стъкла вървя
да съм казала, че отказвам се?!
Ще ти покажа, че съм жена,
най-заслужила, за да бъде с теб!

И жените ти преживях,
като губеше с тебе бях!
Щом грешеше не се боях,
да съм казала, че ще спра?!?

За мене клетви съм чувала,
твоите бившите да съм псувала!
И заради тебе съм лъгала,

и душата си съм убивала..


Да спра ли ?! - само веднъж те опитах
и другото горчи ми, хайде, откажи ме!
Пробвах и други не искам,
но искам само теб, откажи ме!
Само веднъж те опитах
и друго да не видя, хайде откажи ме!
Пробвай, но няма да можеш
и никой не можа, никой не успя!



Една от нощите, в които опипвам стените, за да се ориентирам в границите на дома ти. Обирайки дрехите си хаотично разпръснати по пода. Търсейки едната си обувка, с изящен 12 - сантиметров ток. И трудно намирайки я. Блуждая в дома ти. Търсейки изхода. За да избягам. От теб. От мен. От нас.

Забрана. Която пристъпвам и нарушавам. Всеки път. В огромни количества. Само за да избягам, а след това да се върна отново. При теб, в дома ти, в леглото ти.

Клетва. Която пристъпвам. Въпреки заклинанията и думите, които ще бъдат забивани в мен, в личността ми, разкъсваща се между правилно и грешно. Редно и нередно. Трябва и НЕ трябва. Те се опитват да ме разкъсат. Те -угризенията ми.

Обещание. Което няма да спазя...и тази вечер. Мразя се такава. Недържаща на думата си. Безотговорна. Нехайна. Тя ще опита да ме спре, ще ме спъва и събаря по пътя, който съм извървяла стотици хиляди пъти...пътят до теб....Тя - съвестта ми.

Кръвен данък. Който трябва да бъде платен. За греха ми и НЕправото ми да обичам. Да те обичам и тази нощ. Данък, който трябва да бъде платен. С лихвите. За тях и пред тях - хората!

Проклятие. Което ме преследва. Което ме води право и единствено в ръцете ти. Държи ме окована, прикована, залепена, преплетена...до, над, под теб...ти - в мен. А после - отровата. От онези, които не са достатъчно силни да те убият, но от тях се полудява. Отровата, която ще трябва да изпия - чувството ми за вина.

Тайна. Която трябва да нося със себе си. И никога да не изричам на глас. За да имам правото да се промъквам тихо, по тъмно и да си тръгвам на пръсти преди да се е съмнало.

Обирам дрехите си нервно. Бързам да си тръгна. Стените ми подсказват изхода, напомняйки ми, че съм нежелана. Трябва да вървя. Трябва да избягам. Трябва да се махна оттук. Едва напипвам в тъмното ключалката. Предпазваща ни от любопитни и презрителни погледи. От неудобрителното цъкъне с език и соченето с пръст. Отклювам. Чувам превъртането на ключалката, а звукът ме връща в реалността. Реалност, в която ти и аз не съществуваме. Не и заедно. Не и едно изречение. Не и на една улица. Не и в един апартамент.
Тичам надолу по стълбите. Задъхана. Изгубена. Притеснена. Нарушила всички закони, клетви, думи, правила. Трябва да бягам. Далеч. От теб. От спомена за парфюма ти и допира на кожата ти. От ехото на гласа ти, което упорито ме преследва. От обсебващото ти отсъствие.
Трябва да избягам....преди да се е съмнало...


Разкажи им, моля те, за мене.

Както само ти умееш.

Разкажи им, не отлагай, губиш време.

Рисувай ме с най - тъмните нюанси.

Зла, себична, егоистка,

не познава любовта, а и не иска.

Разкъсай ми душата,

Кажи им, че такава нямам.

Разбиваща наред сърцата,

нищичко след мене не оставям.

Кажи им, как изящно лъжа,

с устните, с който майсторски целувам.

Кажи им как прегръщам силно,

а после ножове в гърба забивам.

Кажи им как аз никога и никой не разбирам.

Родена съм надежди да убивам.

Толкова престъпно, криминално грешна,

След мене се нуждаеш ти от помощ спешна.

Разкажи им как си вярвал и как съм те предала,

Неизпълнила това, което съм ти обещала.

Разкажи им как си лягам всяка вечер с различен,

Не умея и не мога да обичам.

Разкажи им, как тялото си щедро аз раздавам,

на удоволствието и греха да ме водят се оставям.

Разкажи им за мръснишките ми нощи,

В които имената не ги помня, а с телата злоупотребявам.

Частта със най - добрият ти приятел ми е любима.

В която аз – коварната, невинния съм прелъстила.

Сто пъти виновна, ако можеше да ме осъдиш.

за грешницата - мене, най - тежката присъда.


Разкажи им, не оставяй длъжен,

да бъдеш честен на кого е нужно?

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници