Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Една от нощите, в които опипвам стените, за да се ориентирам в границите на дома ти. Обирайки дрехите си хаотично разпръснати по пода. Търсейки едната си обувка, с изящен 12 - сантиметров ток. И трудно намирайки я. Блуждая в дома ти. Търсейки изхода. За да избягам. От теб. От мен. От нас.

Забрана. Която пристъпвам и нарушавам. Всеки път. В огромни количества. Само за да избягам, а след това да се върна отново. При теб, в дома ти, в леглото ти.

Клетва. Която пристъпвам. Въпреки заклинанията и думите, които ще бъдат забивани в мен, в личността ми, разкъсваща се между правилно и грешно. Редно и нередно. Трябва и НЕ трябва. Те се опитват да ме разкъсат. Те -угризенията ми.

Обещание. Което няма да спазя...и тази вечер. Мразя се такава. Недържаща на думата си. Безотговорна. Нехайна. Тя ще опита да ме спре, ще ме спъва и събаря по пътя, който съм извървяла стотици хиляди пъти...пътят до теб....Тя - съвестта ми.

Кръвен данък. Който трябва да бъде платен. За греха ми и НЕправото ми да обичам. Да те обичам и тази нощ. Данък, който трябва да бъде платен. С лихвите. За тях и пред тях - хората!

Проклятие. Което ме преследва. Което ме води право и единствено в ръцете ти. Държи ме окована, прикована, залепена, преплетена...до, над, под теб...ти - в мен. А после - отровата. От онези, които не са достатъчно силни да те убият, но от тях се полудява. Отровата, която ще трябва да изпия - чувството ми за вина.

Тайна. Която трябва да нося със себе си. И никога да не изричам на глас. За да имам правото да се промъквам тихо, по тъмно и да си тръгвам на пръсти преди да се е съмнало.

Обирам дрехите си нервно. Бързам да си тръгна. Стените ми подсказват изхода, напомняйки ми, че съм нежелана. Трябва да вървя. Трябва да избягам. Трябва да се махна оттук. Едва напипвам в тъмното ключалката. Предпазваща ни от любопитни и презрителни погледи. От неудобрителното цъкъне с език и соченето с пръст. Отклювам. Чувам превъртането на ключалката, а звукът ме връща в реалността. Реалност, в която ти и аз не съществуваме. Не и заедно. Не и едно изречение. Не и на една улица. Не и в един апартамент.
Тичам надолу по стълбите. Задъхана. Изгубена. Притеснена. Нарушила всички закони, клетви, думи, правила. Трябва да бягам. Далеч. От теб. От спомена за парфюма ти и допира на кожата ти. От ехото на гласа ти, което упорито ме преследва. От обсебващото ти отсъствие.
Трябва да избягам....преди да се е съмнало...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Из чуждите дневници