Ако те бях срещнала по - рано, щях да те подмина. Щяхме да се разминем. Не за друго. Просто сме толкова различни вселени. Въпреки, че си приличаме. Въпреки, че откривам себе си в теб.
Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да видя това, което виждам в теб ДНЕС.
Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да имам чувствата, които изпитвам към теб сега.
Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да имам търпението, зрялостта и отговорността да се справя с теб. Да се справя с мен. Да се справя с нас.
Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да мога да оценя всичко, което можеш и имаш да ми дадеш. Всичко, което получавам от теб. Всичко, за което съм мечтала...
Ако те бях срещнала по - рано, щях да чувам какво ми казваш, но нямаше наистина да се вслушам в думите ти.
Ако те бях срещнала по - рано, сърцето ми нямаше да те познае. Защото понякога сме заслепени от грешните хора и измислени, изфантазирани чувства.
Ако те бях срещнала по - рано, умът ми, разумът ми нямаше да ми позволят да се влюба в човек като теб. Въпреки, че си прекрасен.
Срещнах те именно в най - подходящият момент.
Тогава, когато разбрах какво е да обичам. Тогава, когато се научих как боли от любовта.
Тогава, когато отворих сърцето си. Тогава, когато кърпех раните по него, за да е отново цяло, макар и в белези.
Тогава, когато бях допуснала милиони грешки с чернови....И беше време да се срещна с беловата, с която е недопустимо да се правят грешки. И аз не правя, защото съм си научила уроците.
Тогава, когато изплаках всичките си сълзи и направих място единствено и само за усмивки.
Тогава, когато се научих да признавам грешките си, да не мрънкам, да не правя драми.
Тогава, когато завинаги успях да обърна гръб на миналото и да гледам единствено и само към настоящето.
Тогава, когато мъжете преди теб се оказаха просто опит, който ми е жизненонеобходим да те запазя. Да ни запазя. Нас. Мен и теб.
Тогава, когато научих, че няма смисъл да се променям, за да бъда обичана, а е достатъчно да бъда себе си.
Тогава, когато разбрах колко мога мога да обичам. Колко много мога да ТЕ обичам...
Тогава, когато паднаха всичките ми притеснения и задръжки.
Тогава, когато не остана и следа от огромното ми иначе чувство за вина...
Тогава, когато вече бях готова за теб и любовта ти.
Тогава, когато разбрах, че е правилно да бъдеш с този, който те приема такъв, какъвто си. И те обича.
Тогава, когато те измечтах...СЕГА!
Готова съм да те обичам...
0 коментара:
Публикуване на коментар