Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."




Ако те бях срещнала по - рано, щях да те подмина. Щяхме да се разминем. Не за друго. Просто сме толкова различни вселени. Въпреки, че си приличаме. Въпреки, че откривам себе си в теб.
Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да видя това, което виждам в теб ДНЕС.
Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да имам чувствата, които изпитвам към теб сега.
Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да имам търпението, зрялостта и отговорността да се справя с теб. Да се справя с мен. Да се справя с нас.
Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да мога да оценя всичко, което можеш и имаш да ми дадеш. Всичко, което получавам от теб. Всичко, за което съм мечтала...
Ако те бях срещнала по - рано, щях да чувам какво ми казваш, но нямаше наистина да се вслушам в думите ти.
Ако те бях срещнала по - рано, сърцето ми нямаше да те познае. Защото понякога сме заслепени от грешните хора и измислени, изфантазирани чувства.
Ако те бях срещнала по - рано, умът ми, разумът ми нямаше да ми позволят да се влюба в човек като теб. Въпреки, че си прекрасен.
Срещнах те именно в най - подходящият момент.
Тогава, когато разбрах какво е да обичам. Тогава, когато се научих как боли от любовта.
Тогава, когато отворих сърцето си. Тогава, когато кърпех раните по него, за да е отново цяло, макар и в белези.
Тогава, когато бях допуснала милиони грешки с чернови....И беше време да се срещна с беловата, с която е недопустимо да се правят грешки. И аз не правя, защото съм си научила уроците.
Тогава, когато изплаках всичките си сълзи и направих място единствено и само за усмивки.
Тогава, когато се научих да признавам грешките си, да не мрънкам, да не правя драми.
Тогава, когато завинаги успях да обърна гръб на миналото и да гледам единствено и само към настоящето.
Тогава, когато мъжете преди теб се оказаха просто опит, който ми е жизненонеобходим да те запазя. Да ни запазя. Нас. Мен и теб.
Тогава, когато научих, че няма смисъл да се променям, за да бъда обичана, а е достатъчно да бъда себе си.
Тогава, когато разбрах колко мога мога да обичам. Колко много мога да ТЕ обичам...
Тогава, когато паднаха всичките ми притеснения и задръжки.
Тогава, когато не остана и следа от огромното ми иначе чувство за вина...
Тогава, когато вече бях готова за теб и любовта ти.
Тогава, когато разбрах, че е правилно да бъдеш с този, който те приема такъв, какъвто си. И те обича.


Тогава, когато те измечтах...СЕГА!
Готова съм да те обичам...



0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници