Никога не съм харесвала твърде лесните неща. Никога не ми е тежало да давам и влагам от себе си, приемала съм го като предизвикателство, израстване, борба за оцеляване, сбъдване на мечтите.
Но този път е твърде сложно. И не защото обстоятелствата са такива, а защото си мислиш, че можеш да аранжираш и режисираш събития и сценарии.
Не искаш да си твърде лесен. Достатъчно е да си себе си, а не да полагаш нечовешки усилия за да ми покажеш колко трудно мога да те имам.
Не искаш да загубя интерес. Но точно това се случва. Сякаш постоянно трябва да насилвам и бутам нещата, за да се случват. Чувствам се като изнасилвач. Насилвам, насилвам....А уж нещата трябвало да се случват от самосебе си.
Не искаш да те възприемам като даденост. Но аз не го правя. И нямам подобни намерения. Знам кой си, знам какъв си. Не е нужно всячяски да ми го показваш и напомняш. Аз не съм забравила.
Може би това е начина ти да ме мотивираш да се боря. Съжалявам, този филм отдавна свърши.
Нещото което най - силно може да ме отблъсне е липсата на желание за мен, за "нас". А твоите смесени сигнали...ме объркват. Имам нужда от сигурност. А не от още препускащи мисли в главата си, които да създават допълнителен хаос в така или иначе неподредената ми глава, изпълнена със съмнения, предположения и въпроси.
Казваш ми, че си противореча. Но ти си човека, който казва, че всичко зависи от нас, а в следващия момент търси оправдание в обстоятелствата.
Ти казваш, че ме обичаш, но не ми вярваш напълно.
Ти ми казваш...твой съм, а в следващата секунда се оказва, че си имал в предвид само тази седмица, защото графика ти не е толкова препълнен.
Казваш, че не зная какво искам. Грешиш. Ти си нямаш ни най - малка представа искаш ли ме наистина и готов ли си да поемеш последствията, които биха последвали. Страх те е. Страх те да ми вярваш. Страх те да ме обичаш. Страх те е да рискуваш заради мен.
Не съм сигурна дали можеш да преодолееш страховете си. Не съм сигурна би ли рискувал...с мен. Не знам, ако ти се наложи да избираш дали ще бъда твоят избор. Не знам дали гредаш на мен насериозно, или всичко опира до хормони.
Знам, че ме искаш. Но колко? Искаш ли ме повече от всичко друго, така че да избереш мен?
Знам, че имаш чувства. Но достатъчни ли са, за да преодолееш страховете си?
Знам, че ме обичаш. Но обичаш ли свободата си повече?
п.с. I can't do this anymore...I just can't...
0 коментара:
Публикуване на коментар