Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Миналата година по това време все още преживявах кошмара от разбито ми сърце и отмина и безвъзвратно разрушена връзка. Тогава написах тук част от песента "Last Christmas"...

"Миналата Коледа ти подарих сърцето си,
но ти го изхвърли още на другия ден.
Тази година, за да се предпазя от сълзи
ще го подаря на някой специален."


Естествено, че бях наранена. Бях съсипана. Разрушена на съставни частици. Употребена до край. Изгубвах и намирах себе си. Беше въпрос на оцеляване. Беше въпрос на характер. Беше въпрос на добри и верни приятели, които слушаха за драмата ми отново и отново, чиито рамена бяха пропити със сълзите ми и чиито сърца се късаха заедно с моето при всеки спомен за случилото се. За това, което е било и никога няма да се повтори. Питах се всеки божи ден: "Защо на мен, Господи?!"...Не знаех с какво съм го заслужила, ужасът да обичаш, а на другия да му е все едно. Кошмарът на това да си вярвал, да си се надявал, да ти е обещано, но вместо да ти се даде, да ти бъде отнето всичко останало.

Една година по - късно ми е пределно ясно защо преживях всичко, с което животът ме накара да се справя. За да разбера колко силна всъщност мога да бъда. За да имам възможността да преосмисля и преоценя качествата и недостатъците, които притежавам. Да ги видя ясно и незахаросани, за да си дам сметка колко всъщност струвам и върху какво непременно трябва да работя. Да, днес знам, че съм безценна. Но също така знам, че не съм перфектна. Истинска съм. Искрена съм. До болка, до сълзи, до брутализъм в най - чистата му, силна и убийствена форма. Изгубих се и се намерих. И съм повече себе си от всякога....

Това не беше просто като филм на ужасите, това бяха уроци, от които трябваше да се науча и да си направя съответните равносметки и изводи. За които платих като за частно училище - много скъпо.

Песента "Last Christmas" се оказа като заклинание, като пророчество, като магия.

Днес, една година по - късно аз наистина искам и съм готова да подаря сърцето си на един много специален и изключителен човек - мъжът до мен - Даниел.

И тук идва най - важното, най - ценното, което получих и научих от всичко изтърпяно и изживяно преди. Ако не бях преживяла и надживяла кошмарът и призракът на миналата ми връзка, никога нямаше да мога да оценя и осъзная какъв изключителен, изумителен, пленителен, истински, искрен, красив отвън и отвътре човек имам до себе си днес.

Всичко, което исках за Коледа вече го имам... и ще направя всичко възможно да го задържа възможно най - дълго в живота си, без да го приемам за даденост. Защото знам какво ми е струвало да стигна до тук. Защото знам, че съм готова да обичам отново. И то именно него!

Точно преди една година си пожелах някой специален, който да открадне сърцето ми. Днес сама му го давам. С чиста съвест и цялото!



Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници