Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Aз не съм от красивите лъжкини. Аз съм от изкусните такива. Майсторство, талант или пък дарба, в каквото искам ще те накарам да повярваш.
Очите ми, помниш ли?
Онези, в които танцуват пламъци от страст и от възбуда. Онези, толкова дълбоки две очи, в които като морска сирена мога да те удавя.
Помниш ли учестеното ми дишане?
 И ароматът ми на лято. Като скъп парфюм, разливащ се по цялото ми тяло.
Помниш ли гласа ми?
Онзи, които те будеше в 2 през нощта и ти шепнеше нежни слова. Онзи, който отекваше всяка вечер в главата ти и беше невъзможно да заспиш - потънал в спомени и в мисли.
Помниш ли ръцете ми?
И как нежно те докосват. С върховете на пръстите си те извайвах. С длани те притисках, с нокти раздирах...гърба ти. 
Помниш ли сълзите ми? 
И с ме разплаквал и заради чужди грешки, сълзите ми с устни си изтривал. 
Помниш ли смеха ми?
Детски, неподравен. Онзи, който трудно удържам и често ме мислят за луда.
Помниш ли сърцето ми?
Същото, което бие в ритъм с твоето, докато заспивам с глава върху гърдите ти. 
И пулсът ми, забравил ли си го?
Понякога препускащ диво от целувки, а друг път спирай за няколко секунди, чудейки се ти къде си...
А тялото ми... Не, него не може да си го забравил....
Просто няма как. Плътно притиснато до твоето! Съвпадащо перфектно с всяка извивка, всеки мускул, всяка клетка на тялото ти.
Помниш ли устните ми?
Онези, които утоляват жаждата. Който те карат да се предадеш на желание, грях, изкушение, за да искаш да вкусиш от тях отново и отново.
Езикът ми го помниш, нали?
Онзи, който рисува нови, по - красиви светове, във който има място само за изпълнени желания, с дъх на удоволствие.

Aз не съм от красивите лъжкини. Аз съм от изкусните такива. Майсторство, талант или пък дарба, в каквото искам ще те накарам да повярваш. 
Помниш ли, че твоя съм била или пък всъщност съм илюзия? Фантазия, която ти се иска да се сбъдне... Но никога не е била реалност?
Измечта ли ме?
Или пък ти се сбъднах...


28.07.2012
Teddie

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници