Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Aз не съм от красивите лъжкини. Аз съм от изкусните такива. Майсторство, талант или пък дарба, в каквото искам ще те накарам да повярваш.
Очите ми, помниш ли?
Онези, в които танцуват пламъци от страст и от възбуда. Онези, толкова дълбоки две очи, в които като морска сирена мога да те удавя.
Помниш ли учестеното ми дишане?
 И ароматът ми на лято. Като скъп парфюм, разливащ се по цялото ми тяло.
Помниш ли гласа ми?
Онзи, които те будеше в 2 през нощта и ти шепнеше нежни слова. Онзи, който отекваше всяка вечер в главата ти и беше невъзможно да заспиш - потънал в спомени и в мисли.
Помниш ли ръцете ми?
И как нежно те докосват. С върховете на пръстите си те извайвах. С длани те притисках, с нокти раздирах...гърба ти. 
Помниш ли сълзите ми? 
И с ме разплаквал и заради чужди грешки, сълзите ми с устни си изтривал. 
Помниш ли смеха ми?
Детски, неподравен. Онзи, който трудно удържам и често ме мислят за луда.
Помниш ли сърцето ми?
Същото, което бие в ритъм с твоето, докато заспивам с глава върху гърдите ти. 
И пулсът ми, забравил ли си го?
Понякога препускащ диво от целувки, а друг път спирай за няколко секунди, чудейки се ти къде си...
А тялото ми... Не, него не може да си го забравил....
Просто няма как. Плътно притиснато до твоето! Съвпадащо перфектно с всяка извивка, всеки мускул, всяка клетка на тялото ти.
Помниш ли устните ми?
Онези, които утоляват жаждата. Който те карат да се предадеш на желание, грях, изкушение, за да искаш да вкусиш от тях отново и отново.
Езикът ми го помниш, нали?
Онзи, който рисува нови, по - красиви светове, във който има място само за изпълнени желания, с дъх на удоволствие.

Aз не съм от красивите лъжкини. Аз съм от изкусните такива. Майсторство, талант или пък дарба, в каквото искам ще те накарам да повярваш. 
Помниш ли, че твоя съм била или пък всъщност съм илюзия? Фантазия, която ти се иска да се сбъдне... Но никога не е била реалност?
Измечта ли ме?
Или пък ти се сбъднах...


28.07.2012
Teddie

Отдавна не бях писала, но се надявам това в най - скоро време да се промени и да възобновя активността в блога. Липсва ми спободата си излея всичко, което ми е на душата.. Липсва ми чувството на споделяне... Дори на онези малки радости в живота, които обаче раждат големите усмивки.


Днешната публикация е посветена на нещата от живота, които ме карат да се усмихвам широко, искрено, 24 - каратово. Може би няма да е най - лиричната, поетична, творческа публикация, но може би е една от най - щастливите....

Пролетта при мен настъпи няколко дни по - рано. Поводът - решението аз и човекът до мен да заживеем заедно.
Случи се малко като по филмите. Скарахме се. Той често е твърде зает в университета, както и с няколко негови странични хобита. Често правя онези типично женски сцени, в които му казвам как има лошо приоритиране, планиране и тайминг. И този път не беше по - различно....

- Ти никога нямаш време за мен. Не съм те виждала като хората от една седмица! - изсъсках през зъби.
Изглеждах ядосана. Но всъщност се чувствах безсилна. Липсваше ми. Затова и мрънках. А как мразя да мрънкам... Не харесвам тази типично женска черта в себе си, но е трудно да се бориш срещу това, което ти е генетично и природно заложено.
- Знам, съжалявам... - промълви тихо той, знаейки че съм права. Но със същото чувство на безсилие в гласа, като моето. Знаеше, че съм права, но не знаеше как да промени нещата. Просто си беше такъв. Леко разсеян, леко отнесен, лишен от всякаква способност да планира и да се придържа към график.
- Ако живеехме заедно щеше да е съвсем различно.... - забих стиснатите си, малки юмруци в гърдите му, а на него му се стори като леко докосване. След това го прегърнах, въздишайки....
- Защо тогава не живеем заедно? - попита ме сериозно, с лека закачка в интонацията.
Аз само го погледнах учудено. Не знаех как да реагирам. Не вярвах, че наистина това ме пита. Не вярвах на ушите си. Единственото което можех да промълвя беше:
- Ама, ама... ама ти сериозно ли? - попитах и всяко чувство за безсилие бе изчезнало безследно.
- Да, напълно съм сериозен. Всъщност през последните дни мислех доста върху това...

След този разговор, мини - скандал или караница, както искате го наречете, започнаха едни дълги разговори за това кое, къде, как, защо, какво. И двамата имаме 3 - месечно предизвестите за напускане в апартаментите, в които живеем под наем. Така, че има време. От първи юли ще живеем заедно. Сега сме в търсене на перфектният дом за нас. Разбира се под наем. Все пак сме студенти. Но знаем какво искаме и какво търсим. Сега остава и да го намерим.
В главата ми са само декорации, обзавеждане, което ще ни е нужно, как да съберем пари за него, лампи, килими, пердета... Лудница... Но целият този хаус ме прави нечовешки щастлива. Наистина. Смятам да превърна бъдещият ни апартамент в уютен дом за двама ни.

Първото общо нещо, което си купихме заедно в петък беше гофретник. И разбира се, закуската ни в събота беше гофрети с ягоди и сметана. Чудно е как красивата и вкусна закуска може да направи деня ти толкова усмихнат. Споделям я и с вас:

Една от най - добрите ми приятелки в България... Мира/Кодово име: Комши, Шехерезада, Шляпа - шляпа, Слънчо/ има бал на 26 май. Естествено аз трябва да присъствам. Без мен за къде?! :D
Вчера си поръчах роклята, с която ще бъда на бала й:

Изчистена, класическа, но в същото време актуална. На Forever Unique. Доволна съм от избора си. Мира също одобри. Сега остана да я съчетая с подходи обувки и някое по - семпло бижу и съм готова за бал. Вече нямам търпение.

Остават 57 дни до идването ми в България и честно казано се вълнувам много. Често сънувам, че съм на родна земя, сред хората, които обичам и ме обичат. Когато се събудя нямам бучка в гърлото, не ми горчи. Напротив. Радвам се, че имам повод за вълнение. Тръпката в очакването на нещо хубаво да се случи е несравнима.

Онзи ден Марти(която е и администратор във ФБ - групата Chaotic Charm) и аз имахме доста интересен разговор...реших да го споделя.

M: Moже ли да те питам нещо?
Т: Рабира се...
М: От време на време замисляш ли се за миналото? Не какво е можело да бъде, а по - скоро моменти, неща....
Т: Замислям се. И си казвам:"Боже, щом съм го преживяла това, значи всичко мога да преживея. Нищо не може да ми се опре." Казвам си: "Боже, благодаря ти, че съм се отървала." Понякога някои хора просто не са за нас, но отнема време, докато се усетим и осъзнаем. Защото ни се иска. И си казваме: "Нека да е ТОЙ, нека да е ТОЙ!" и се влюбваме в идеята да бъдем влюбени, в желанието да си срещнал човека за теб, в тръпката да наричаш другия своя половина.
М: Оцели думите, които търся от много време насам.
Т: Това е любов към идеала и представата, която имаме за любовта. Защото американските филми ни казват: "Той може да е задник и да се държи с теб отвратително, но в края ще се превърне в принца от приказките". И ние чакаме щастливия финал. Няма такъв. Задниците рядко се превръщат в принцове, независимо колко пъти ще ги целунеш....

Иска ми се да споделя и мини - филмът, който аз и 5 други момичета от университета направихме за филмовият курс, който имахме. Сниман с професионална, филмова камера, прожектори, ЛЕД лампи, рефлектори. Аз бях зад камерата и се появявам във финалните надписи. :) Имахме 1 седмица за планиране, идея, снимане, монтаж, презентация на видеото.
Доволна съм от първия ми по - сериозен опит в това начинание. Надявам се да ви хареса...


За тези, които имат проблем с разчитането на пъзела: "The missing piece is... U". В превод "Липсващата част си ТИ!"
***
Когато намерим апартамент, мисля да направя раздел в блога за обзавеждане и декорации и всички дребни детайли, които правят едно място за живеене дом. Защото освен хората в него, обстановката и атмосферата също имат значение. Иска ми се да споделя с вас всичко, на което попадам и по което ми остават очите. Нещо като категория за вдъхновение и споделяне на идеи. И как превръщаме бъдещият ни апартамент, стъпка по стъпка, в дом...

Това е от мен засега! Надявам се да ви е било интересно да надникнете в моят свят и да разберете какво се случва в него. Често получавам мейли да пиша по - често. Ще опитам.
Целувки!

След тази публикация в любимата ни наша си група:


...миналото неканено "почука" на вратата:

Но днес това е без значение. Защото съм обичана от настоящето:

И обичам!



В групата ми във Фейсбук бях предизвикана от един коментар, гласящ следното: "Едно и също повтаряте,а се страхувате да обясните на кое всъщност викате-обич?" от Margarit Ivanov във връзка със един статус колко голяма щастливка съм всъщност. Чувствам се длъжна да отговоря...

Обич е, когато той отмести кичур от лицето ми, за да се наслади изцяло на гледката, която обожава, въпреки несъвършенства.
Обич е, когато ме вижда непретенциозно гола, без грим, току що разсънена от целувките му и въпреки това ме намира за повече от прекрасна.
Обич е, когато се усмихва от удоволствие, когато ме целува.
Обич е, когато държи ръката ми пред приятелите си, дори когато съм мъничко пияна.
Обич е, когато ме нарича "най - красивото нещо в живота ми".
Обич е, когато може да ме целуне сутрин още преди да съм си измила зъбите.
Обич е, когато въпреки навика му да не си оправя леглото, го прави когато аз ще съм там.
Обич е, когато ме пита искам ли нещо от магазина, въпреки че по принцип ще пазарува за себе си.
Обич е, когато заравя нос в косите ми и може да стои така с часове, защото смята, че мириша хубаво.
Обич е, когато превръща денят ми в истинско приключение и ежедневието придобива съвсем различен смисъл.
Обич е, когато ме пита какво искам за закуска, но след това е готов и да сготви вечерята.
Обич е, когато може да заспи гушнат до мен, без непременно да правим секс преди това.
Oбич е, когато иска да остана, дори когато сме се скарали.
Обич е, когато е готов да гледа с мен всичките ми любими анимационни филми.
Обич е, когато търси погледът ми сред тълпата, а когато го намери, по лицето му се изписва най - щастливата усмивка....
Обич е, когато топли замръсналите ми ръце и крака, въпреки физиологичният шок, който тялото му изпитва при допира с мен.
Обич е, когато целува нежно всяка синина по тялото ми. А такива, повярвайте ми, постоянно си причинявам от невнимание.
Обич е, когато стои буден през нощта с мен за да ми прави компания, само защото не мога да заспя или се буди рано сутрин, защото аз съм се наспала, въпреки, че той е уморен.
Обич е, когато търпи мрънкането ми и дори не ме намира за чак толкова мрънкаща, колкото всъщност съм.
Обич е, когато съм приоритет, въпреки важните неща, с които се занимава.
Обич е, когато ми купува шоколад и кола, просто защото няколко нощи преди това съм сънувала и той е запомнил.
Обич е, когато ми праща мили смс-и, само са да ми напомни за себе си. Сякаш бих могла да го забравя...
Обич е, когато ми гласува безгранично доверие и ми споделя най - съкровенните си тайни.

Какво друго може да е, освен...
ОБИЧ Е!!!

п.с. Очаквайте част втора, където ще разберете "Обич е, когато АЗ... "

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници