Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

...Или с други думи какво се случва в другия блог през последните 10 дни()от създаването му досега)!










Надявам се да ви харесват публикациите и да са ви интересни!
Наистина влагам много сърце и душа и в двата блога! Надявам се го забелязвате и оценявате!




Toзи пост може би трябваше да го напиша в края на миналата или още в първия ден на новата година. Но както се казва, по - добре късно, отколкото никога... 
През 2013 година ми се иска следните неща да станат реалност:

1. Да развия и направя много посещаван другият ми блог: http://theos-doros.blogspot.com/ . Под много посещаван, наистина имам в предвид МНОГО! :) И да не се откзвам от него, дори ако нещата не са такива, каквито ми се иска да бъдат.

2. Да посетя поне 3 държави, без в това да се вклюва евентуално прибиране до България през лятото. Първото посещение вече е планирано - Будапеща, дръж се, очаква те стихийно бедствие и лудост през март! Остават поне още 2 държави... 

3. Да завърша успешно втората година в университета.

4. Да се науча да събирам пари, вместо да са ми толкова широки пръстите. Най - вече за пътувания. 

5.  Да се науча на търпимост към околните и различията помежду ни.

6. Да броя поне до 15, когато ми се иска да избухна. До 10 не помага.

7. Да отделям всеки месец пари за благотворителност. 

8. Да се науча да бъда доволна от това, което постигам, правя, върша. Тъй като за момента дъм вечно недоволната от нещо. Все има какво още да се пипне, изкусори и донаправи. 

9. При всеки удобен и неудобен случай да казвам и показвам на важните хора в живота ми, колко много значат за мен! 

10. Да приемам трудностите не като препятствия, а като предизвикателства.

11. Да развивам креативната си страна и да реализирам идеите, които си заслужават.

12. Да се боря винаги, когато си струва и да имам куража да се отказвам, когато не си заслужава.

13. Ако някой е нелюбезен или агресивен срещу мен, просто да се усмихна. Този човек най - много се нуждае от усмивката ми.

14. Да бъда благодарна всеки ден за всичко, което имам и никога да не приемам за даденост когото или каквото и да било. 

15. Когато се събудя в лошо настроение да не позволявам това да провали деня ми. 

16. Да обичам и да се радвам от сърце на малките неща в живота, без да ги подминавам, забързана в ежедневието...

17. Да продължавам да развивам - качествата си, талантите си, интелекта, личността и характера си. 

18. Да обичам! Много и силно! 

19. Да отстоявам себе си, принципите си и това, в което вярвам.

20. Да се науча да контролирам емоциите си, вместо те да контролират мен... 

21. Да не позволявам никой и нищо да застава на пътя между мен и сбъдването на мечтите ми!

Някои хора искат нещо да се случи, други се надяват да се случи, а трети просто го правят реалност! Искам да съм от този трети тип хора! Хубавите неща се случват на тези, които чакат. Още по - хубавите идват при тези, които не се предават. А най - хубавите - при тези, които не спират да вярват! 2013 ще е моята година и доказателствата за това тепърва предстоят!!! Аз вярвам! 




Искам нещо да ти кажа...
Нещо, което тая в себе си от месеци насам, и всеки път когато изплува на повърхността ме кара да се чувствам адски зле, а очите ми се пълният със сълзи. Сълзи, които мога да ви уверя не са от радост. 
Това е едно от малкото събития и случки в моя живот, които могат да ме разплачат към днешна дата. Силна съм, но това е отвъд предела на силите ми. 
Хората си отиват. Рано или късно. Решават, че не искат да бъдат част от живота ти. И край. Зачеркват те, сякаш си написана неправилно дума, сякаш си правописна грешка, която може да бъде зачеркната или още по - ужасяващо - изтрита. Сякаш никога не я е имало, сякаш никога не е била там.
Това, което ми тежи вече 7 месеца и толкова горчи, когато се опитвам да преглътна, е че някой днес те нарича "сродна душа", а на следващия ден ти заявява: "вече съм мъртва за теб". Без обяснение, без каквото и да е шибано обяснение. В смс. 
Звъниш, не ти вдигат или си изключват телефона, във фейсбук - блокирана, в скайп - пиша и ни вест, ни кост, ни вилица и ни лъжица. Нищо. Само горчивия привкус на незнанието. Да гадаеш и да се чудиш: Защо? Къде сгреших? В мен ли е вината? Какво толкова непростимо съм извършила, за да не заслужа дори обяснение... Дори обвинение. Дори укор. И шанс. Шанс да споделя моята гледна точка, въпреки че не знам точно за кое. Шанс да бъда чута. Шанс за истината. И моята, и на отсрещната страна. Защото всеки има право на своята истина, моята не е единствена. Но дори в съда, обвиняваният е невинен до доказване на противното. Обвиняваният знае в какво е обвинен и има право да бъде изслушан. 
Аз ли... аз съм осъдена. Без съд, без изслушване, без право на мнение, без право да знам защо и в какво съм обвинена и наказанието е да живея с незнанието как и с какво съм заслужила честа да бъда изтрита от живота  на "сродната ми душа". 
Не обвинявам "сродната си душа". Просто искам истината да възтържествува. Нейната или моята е без значение. Но да знам. Незнанието, гаданието и фантазията убиват. Представяш си отвратителни, убийствени кошмари, разиграваш сценарии и сцени в главата си, опитваш се да си спомниш къде и как може би си допуснал грешка... А отговор няма. Само много въпроси, последвани от многоточия.
Всеки път, когато очите ми се пълнят със сълзи си казвам:"Тя - "сродната ти душа" продължи живота си без теб, изхвърли те като куче в нищото и в нищетата да не знаеш какво се е случило, сега и време и ти да продължиш." 
Честно ли? Не работи. Чувствам се все така гадно и безсилно. 
Днес пожелавам на "сродната ми душа" единствено щастие. Такова едно голямо и безгранично. Защото го заслужава. Днес давам благословията си да продължи живота си без мен, дано това обогати и направи живота й по - хубав. Днес давам крила на болката ми да отлети и никога да не се връща обратно. Днес за последно повдигам тази тема, а след това ще я заровя дълбоко в сърцето си, където няма да ми напомня за себе си. 

"Скъпа моя, "сродна душа", желая ти щастие, където и да идеш. Вярвам, че качествата и талантите, които притежаваш ще ти отворят правилните врати. Сигурна съм, че ще постигнеш всичко, което желаеш, защото се бориш с хъс и амбиция, влагаш любов и внимание във всичко, с което се захванеш. Пожелавам ти любовта никога да не напуска дома ти, а щастие и хармония винаги да озаряват душата ти. Нека късметът и здравето те следват по петите, за да можеш да се насладиш на всичко, което животът има и иска да ти предложи. Дано срещнеш хора, които те карат да се усмихваш и никога не ти дават поводи за сълзи, освен ако не са от щастие. Както преди, както и днес, така и занапред винаги ще заемаш една огромна част от сърцето ми, до която никой друг няма да достигне. Покажи на света най - доброто, на което си способна и ще го имаш в краката си!"

За мен вече е време да продължа напред. Пожелавам ти от сърце, с цялата любов и искреност, на която съм способна, щастлив живот!  Аз съм до тук с опитите да бъда част от него! 


Галиш лицето ми с учестеният си дъх, а пръстите ми се преплитат в твоите. Разтоянието между пръстите ти съществува, за да го запълня аз. Празнотата сърцето ми я имаше, за да можеш да я запълниш ти, с любов, страст и нежност. От онези, които изгарят, от онези, които оставят белези от нокти по гърба и правят спомени, които дори тежка амнезия не би могла да изтрие. 
Ускореният ти пулс, лудото биене на сърцето ти, ритъмът му и мисълта, че аз съм причината и главната виновница за това, ме влудяват. Зениците ти се разширяват от удоволствие и когато се оглеждам в очите ти, виждам единствено и само любов. Истинска, неподправена, безгранична. Любов, единствено и само за мен. 
Любов, която не трябва да крием по хотелски стаи и в тъмни улици. Любов, която не е забранена и не носи горчивият привкус и мирис на драма. Любов, която не крием. Любов, която смело показваме на света, защото не се страхуваме. Защото никой и нищо не е способно да развали или отнеме магията, красотата на това, което с теб имаме. Ти имаш мен. Аз имам теб. И нищо друго не ми е нужно. и нищо друго няма значение.
Захапвам долната ти устна, а ти изтръпваш от удоволствие, целуваш врата ми, а аз се разтапям. А след това отново, и отново... Любовта ми към теб няма край. 
Понякога думите са излишни и точно в този момент можеш да прочетеш в очите ми как се чувствам, как ме влюдяваш, как ме събираш и разпиляваш, как сутрин търся уханието на топлата ти кожа, а вечер заспиваме прегърнати. 
Телата ни се сливат в едно и всичко, което искам да ти кажа е: "Обичам те". Прошепвам го в ухото ти, а ти задъхано ми отговаряш: "И аз те обичам"...
***
Лека нощ, любов моя. И тази вечер не горях, а изгарях!
А утре сутрин отново ще търся аромата на кожата ти и допира на устните ти. 

Здравейте!
По една или друга причина блогът е в зимен сън, въпреки че през последните 2-3 месеца е имало теми, които съм искала да засегна и неща, които съм имала нужда да споделя. :)
Ще се постарая в бъдеще това да се промени и да обновявам блога по - често.
Поводът, по който пиша тези редове е новото начинание, с което се захващам. Още един блог, но с друга насоченост. Докато този е личен, персонален, посветен на дълбоките чувства и емоции в мен, то новият ще е блог - вдъхновение. За мода, пътувания, лайфстайл, красота, класа, стил... За всички, които обичат разнообразието, цветовете, нюансите и красотата в живота! За всички, които го изживяват пълноценно и му се наслаждават. За всички, търсещи
вдъхновение.
Измечтала съм го тозѝ нов блог, и съм го сънувала, и ми се е искало да го стартирам, но все нещо ми е липсвало... кураж, воля, време, вяра в себе си. Влагам сърце и душа във всичко, с което се захвана, но този блог е толкова дълго желан и планиран... като очакването на бебе. Правен с цялата любов, на която съм способна и с огромно желание. И сега като всяко дете, той ще прави първите си стъпки.
Искрено се надявам да ви харесва, да ви е интересно, да откриете своята муза някъде межу редовете, линковете, снимките. Вярвам, че както досега, така и за напред ще имам подкрепата ви. Вярвам, че в това ново начинание ще бъдем заедно!
Ето го и него...Блогът - Вдъхновение:

http://theos-doros.blogspot.com/ (точно в 20.00, тази вечер, първата публикация ще е факт. Не пропускайте!)

Факти:
- двуезичен: на български и английски
- тема: всичко красиво в живота, модата, светът около нас
- носи името ми - Теодора,  в превод от гръцки "подарък от бог"

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници