Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Искам нещо да ти кажа...
Нещо, което тая в себе си от месеци насам, и всеки път когато изплува на повърхността ме кара да се чувствам адски зле, а очите ми се пълният със сълзи. Сълзи, които мога да ви уверя не са от радост. 
Това е едно от малкото събития и случки в моя живот, които могат да ме разплачат към днешна дата. Силна съм, но това е отвъд предела на силите ми. 
Хората си отиват. Рано или късно. Решават, че не искат да бъдат част от живота ти. И край. Зачеркват те, сякаш си написана неправилно дума, сякаш си правописна грешка, която може да бъде зачеркната или още по - ужасяващо - изтрита. Сякаш никога не я е имало, сякаш никога не е била там.
Това, което ми тежи вече 7 месеца и толкова горчи, когато се опитвам да преглътна, е че някой днес те нарича "сродна душа", а на следващия ден ти заявява: "вече съм мъртва за теб". Без обяснение, без каквото и да е шибано обяснение. В смс. 
Звъниш, не ти вдигат или си изключват телефона, във фейсбук - блокирана, в скайп - пиша и ни вест, ни кост, ни вилица и ни лъжица. Нищо. Само горчивия привкус на незнанието. Да гадаеш и да се чудиш: Защо? Къде сгреших? В мен ли е вината? Какво толкова непростимо съм извършила, за да не заслужа дори обяснение... Дори обвинение. Дори укор. И шанс. Шанс да споделя моята гледна точка, въпреки че не знам точно за кое. Шанс да бъда чута. Шанс за истината. И моята, и на отсрещната страна. Защото всеки има право на своята истина, моята не е единствена. Но дори в съда, обвиняваният е невинен до доказване на противното. Обвиняваният знае в какво е обвинен и има право да бъде изслушан. 
Аз ли... аз съм осъдена. Без съд, без изслушване, без право на мнение, без право да знам защо и в какво съм обвинена и наказанието е да живея с незнанието как и с какво съм заслужила честа да бъда изтрита от живота  на "сродната ми душа". 
Не обвинявам "сродната си душа". Просто искам истината да възтържествува. Нейната или моята е без значение. Но да знам. Незнанието, гаданието и фантазията убиват. Представяш си отвратителни, убийствени кошмари, разиграваш сценарии и сцени в главата си, опитваш се да си спомниш къде и как може би си допуснал грешка... А отговор няма. Само много въпроси, последвани от многоточия.
Всеки път, когато очите ми се пълнят със сълзи си казвам:"Тя - "сродната ти душа" продължи живота си без теб, изхвърли те като куче в нищото и в нищетата да не знаеш какво се е случило, сега и време и ти да продължиш." 
Честно ли? Не работи. Чувствам се все така гадно и безсилно. 
Днес пожелавам на "сродната ми душа" единствено щастие. Такова едно голямо и безгранично. Защото го заслужава. Днес давам благословията си да продължи живота си без мен, дано това обогати и направи живота й по - хубав. Днес давам крила на болката ми да отлети и никога да не се връща обратно. Днес за последно повдигам тази тема, а след това ще я заровя дълбоко в сърцето си, където няма да ми напомня за себе си. 

"Скъпа моя, "сродна душа", желая ти щастие, където и да идеш. Вярвам, че качествата и талантите, които притежаваш ще ти отворят правилните врати. Сигурна съм, че ще постигнеш всичко, което желаеш, защото се бориш с хъс и амбиция, влагаш любов и внимание във всичко, с което се захванеш. Пожелавам ти любовта никога да не напуска дома ти, а щастие и хармония винаги да озаряват душата ти. Нека късметът и здравето те следват по петите, за да можеш да се насладиш на всичко, което животът има и иска да ти предложи. Дано срещнеш хора, които те карат да се усмихваш и никога не ти дават поводи за сълзи, освен ако не са от щастие. Както преди, както и днес, така и занапред винаги ще заемаш една огромна част от сърцето ми, до която никой друг няма да достигне. Покажи на света най - доброто, на което си способна и ще го имаш в краката си!"

За мен вече е време да продължа напред. Пожелавам ти от сърце, с цялата любов и искреност, на която съм способна, щастлив живот!  Аз съм до тук с опитите да бъда част от него! 

1 коментара:

Тъжно, но може би няма истина и няма смисъл да се търси причина, обяснение или каквото и да било... времената стават все по-бързи, искаме или не искаме, нещо, което преди години е траело цял живот, днес трае няколко години. Гадно е, но животът е промяна, движение, или се променяме и приемаме промените, или животът ни променя, или, ако не искаме да се променим, ни изхвърля от себе си... Продължавай напред, всичко в крайна сметка е за добро.

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници