Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

 Как си представям живота си след 10 години

Винаги съм си мечтала за работа, която да обичам. Която да ми дава свободата да развия потенциала и качествата, които имам. Креативна, вълнуваща, която да ми предлага нови предизвикателства и приключения всеки ден. И по възможност да е свързана с пътувания извън държавата, в която живея. Мечтая за работа, свързана с дигиталните и социални медии, мода, ПР, реклама, от концепт до реализация, маркетинг. Вярвам, че след 10 години ще имам собствена фирма, в която ще се занимавам именно с това: ще бъда консултант и ще работя за маркетинга и рекламата на различни модни марки в социалните медии и интернет. Разбира се, че се надявам за економическа стабилност, за да не завися от никого и за да мога да си осигуря едно по - сигурно бъдеще, но това не е на първо място. Най-важното е да правя това, което ми доставя удоволствие. Защото каквото и да си говорим, работата е една голяма част от ежедневнието и делниците. И предпочитам да ги прекарвам, правейки нещо, което обичам, за по - малко пари, отколкото да печеля добре, но да ми е скучно и да не чувствам никаква удовлетвореност от свършеното.
От около два месеца, смело мога да твърдя, се храня здравословно. Разбира се, имам малки прегрешения, но те са рядкост. След десет години си мечтая за здраво тяло, което не познава болести и годините не се отразяват толкова безпощадно. Не мечтая да съм слаба, мечтая да съм здрава и в кондиция. 
След 10 години ще съм на 33, но никога не съм била от жените, които мечтаят за бяла рокля. И за деца не мечтая. Не и на този етап. Чувствам, че не съм готова. Не искам да правя прибързани неща, само защото някои от връсниците ми са с дете или дори две. Да са им живи и здрави. Но това не е моя мечта. Не и в близките няколко години. 
Споменах за собствен бизнес. Искам до мен да бъде мъж, който да може да понесе успехът ми. Който ще се развива също толкова или дори по - добре от мен. Който ще се чувства като МЪЖЪТ до мен, а не мъж под чехъл, с изтекъл срок на развитие и липсваща амбиция. Който ще ми бъде упора, подкрепа, рамо, на което мога да се облегна. И човек, който ще умее да се радва заедно с мен, да споделя успехите ми и да се гордее, че именно аз съм жената до него.
Дали това ще е Даниел? Не мога да отговоря на този въпрос. Любовта ни е силна и истинска, но не искам да казвам, че никога няма да се разделим. Ако любовта се изчерпи или всекидневието надделее в отношенията ни... Не искам да съм с някого по навик. Или за да не бъда сама. Искам да съм с Даниел дотогава, докогато и двамата се чувстваме добре един с друг, докато се уважаваме и изслушваме, докато има любов и страст помежду ни. Дотогава, докогато и двамата сме щастливи. 

Защото хората се събират, за да са щастливи заедно. И не виждам никаква причина ръцете да останат една в друга, ако сърцата отдавна са изстинали...



п.с. Предизвиквам ви. Станете част от 30 - дневното предизвикателство. Коментирайте тук, публикувайте в собственият си блог и ми дайте линк да ви следя... Нека се опознаем по - добре. Защото в споделянето и добрата комуникация е ключът към добрите, здрави взаимоотношения!!!

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници