Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

 Как си представям живота си след 10 години

Винаги съм си мечтала за работа, която да обичам. Която да ми дава свободата да развия потенциала и качествата, които имам. Креативна, вълнуваща, която да ми предлага нови предизвикателства и приключения всеки ден. И по възможност да е свързана с пътувания извън държавата, в която живея. Мечтая за работа, свързана с дигиталните и социални медии, мода, ПР, реклама, от концепт до реализация, маркетинг. Вярвам, че след 10 години ще имам собствена фирма, в която ще се занимавам именно с това: ще бъда консултант и ще работя за маркетинга и рекламата на различни модни марки в социалните медии и интернет. Разбира се, че се надявам за економическа стабилност, за да не завися от никого и за да мога да си осигуря едно по - сигурно бъдеще, но това не е на първо място. Най-важното е да правя това, което ми доставя удоволствие. Защото каквото и да си говорим, работата е една голяма част от ежедневнието и делниците. И предпочитам да ги прекарвам, правейки нещо, което обичам, за по - малко пари, отколкото да печеля добре, но да ми е скучно и да не чувствам никаква удовлетвореност от свършеното.
От около два месеца, смело мога да твърдя, се храня здравословно. Разбира се, имам малки прегрешения, но те са рядкост. След десет години си мечтая за здраво тяло, което не познава болести и годините не се отразяват толкова безпощадно. Не мечтая да съм слаба, мечтая да съм здрава и в кондиция. 
След 10 години ще съм на 33, но никога не съм била от жените, които мечтаят за бяла рокля. И за деца не мечтая. Не и на този етап. Чувствам, че не съм готова. Не искам да правя прибързани неща, само защото някои от връсниците ми са с дете или дори две. Да са им живи и здрави. Но това не е моя мечта. Не и в близките няколко години. 
Споменах за собствен бизнес. Искам до мен да бъде мъж, който да може да понесе успехът ми. Който ще се развива също толкова или дори по - добре от мен. Който ще се чувства като МЪЖЪТ до мен, а не мъж под чехъл, с изтекъл срок на развитие и липсваща амбиция. Който ще ми бъде упора, подкрепа, рамо, на което мога да се облегна. И човек, който ще умее да се радва заедно с мен, да споделя успехите ми и да се гордее, че именно аз съм жената до него.
Дали това ще е Даниел? Не мога да отговоря на този въпрос. Любовта ни е силна и истинска, но не искам да казвам, че никога няма да се разделим. Ако любовта се изчерпи или всекидневието надделее в отношенията ни... Не искам да съм с някого по навик. Или за да не бъда сама. Искам да съм с Даниел дотогава, докогато и двамата се чувстваме добре един с друг, докато се уважаваме и изслушваме, докато има любов и страст помежду ни. Дотогава, докогато и двамата сме щастливи. 

Защото хората се събират, за да са щастливи заедно. И не виждам никаква причина ръцете да останат една в друга, ако сърцата отдавна са изстинали...



п.с. Предизвиквам ви. Станете част от 30 - дневното предизвикателство. Коментирайте тук, публикувайте в собственият си блог и ми дайте линк да ви следя... Нека се опознаем по - добре. Защото в споделянето и добрата комуникация е ключът към добрите, здрави взаимоотношения!!!

Видях, че в няколко други чуждестранни блога се разпространява това предизвикателство и тъй като в този блог пиша само по муза... Реших да променя това и да пиша по зададена тема. Далеч съм от мисълта, че тези 30 предизвикателства ще ги събера в рамките на 1 месец, несериозна съм в това отношение да спазвам правила, а и толкова начесто ще ми oмръзне и ще пиша с нежелание или само защото съм обещала... А това не е целта. Желанието ми е да пиша, защото имам какво да кажа, споделя, разкажа. А не защото съм влюбена в копчетата на клавиатурата или нямам нищо друго за правене. Обичам да има енергия, желание, вдъхновение във всичко, което правя и с което се захвана. Може би и така ще ви дам шанс да ме опознаете още повече на малко по - различно ниво, защото всичко досега излязло из под пръстите ми в този блог е пропито с цялата емоционалност, на която съм способна. Сега емоционалността ще отстъпи пред гледната точка на едно обикновено момиче с необикновени мечти. На една жена, която може да бъде добра домакиня, верен приятел и страстна любовница. Един човек, който вреки ден се бори да запази човешкото у човека. 

Няма да си поставям крайни срокове кога да съм готова с предизвикателства. Ще си дам нужното време за вдъхновение и размишления.
Е нека да започваме с предизвикателство номер 1:

Моята настояща връзка или с други думи "
Семейно положение - Обвързана"
Темата за любовта винаги ме вкарва в някакви умопомрачителни размисли и страсти и въпреки, че имам толкова много да кажа и споделя по темата, имам чувството че тепърва я познавам. Нея, любовта, в целият й блясък и величие. Много съм видяла от любовта като на война... раните, болката, оброгелите души на нещастно влюбените, разрушителните последствия, до която тя води. Но преди да срещна Даниел не познавах нейното красиво, нежно и детско лице, където в очите на Любовта не се четат лъжи,  а само и единствено неподправена и истинска обич. Разбира се, че имаме своите малки и големи караници, с по някоя друга проронена сълза. Добре, де, може би дори повече от една. Но истината е, че след като всичко приключи, чувството е като след бой с възглавници - няма ранени, няма обидени, няма потъпкано достойнство и горчив привкус в гърлото, който едва се преглъща. Има само двама уморени от конфликта влюбени, които просто се отпускат в леглото и просто заспиват прегърнати.  
След няколко разочарования от хора, в които безрезервно съм вярвала, някакси изгубих вярата в хората. Не мога да се доверявам. Винаги имам по не само едно, а по много наум. Опитвам се да не вярвам сляпо и наблюдавам с широко отворени очи хората около мен, и може би търся къртици. Хората, които нямат място в живота ми, но по един или друг начин са си проправили път към мен. Даниел е човекът, който ме учи да вярвам, единствено с него имам онзи детски наивитет и вяра, че мога да разчитам на него. Той е спокоен, тих, уравновесен. Аз съм шумна, луда и неукротима. Той е 186 см. Аз  158. Толкова сме различни. Няма да кажа, че се допълваме, тъй като различията водят и до конфликти. но с времето се научихме да уважаваме и разбираме един друг. Има толерантност, има търпимост, има респект. И най - важното, различията не ни пречат да се обичаме силно, истински и много.  Аз съм щастлива, мен не ме мислете. А любовта ли, тя ме прави още по - красива.

п.с. Предизвиквам ви. Станете част от 30 - дневното предизвикателство. Коментирайте тук, публикувайте в собственият си блог и ми дайте линк да ви следя... Нека се опознаем по - добре. Защото в споделянето и добрата комуникация е ключът към добрите, здрави взаимоотношения!!!

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници