Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

(Валери Божинов толкова бързо смени Алисия с Николета, че чак не свари да си смени ризата...)

Пиша тези редове не със цел да превръщам емоционалният ми блог в новинарски. Напротив. Пиша, защото настъпилите напоследък събития провокират в мен едни емоции. Аз аз от емоция и с чувство пиша. Винаги. 
Всички, без или с нашето пряко желание, станахме свидетели на един огромен, драматичен многоъгълник в последните години. Валери / Николета / Алисия / Ники Михайлов. Не, обещам да не коментирам кой с кого е или каква интрига е пуснал на стената си във Фейсбук. Просто продължавайте да четете...
Всички сме имали някого в живота ни, който ни е предал, наранил, обидил, съсипал. Подарявал ни е мечти и въздушни кули, а после без свян и чувство за вина ги е разбивал на пух и прах, отнемайки ни съня, достойството, вярата и надеждата, че ще можем да се доверим отново...не и по същия чист, истински, наивен начин. 
И всички около вас казват: "Животът продължава! Всичко ще се нареди! Той/тя не е единствения/ата." И ти кимаш с глава, сякаш се съгласяваш, а отвътре гориш и си казваш: "А дано, ама надали..."
Минава време. човекът който те е наранил изглежда, че си живее живота и хич не му пука, че е направил на пихтия точно твоето сърце. (Какво общо имат Николета и Валери с твоето накърнено достойство и безбеой пропилени сълзи?! Имат... И дотам ще стигнем.) И започваш да се питаш: "Kaрма, мила моя, нали всичко се връща, защо на този/тази животът му/й е като песен? Цялата/Целият съм в слух?! Е, хубаво, Карма, ти може да си в отпуска на Карибите, ама ти, Господи, който бавиш, но не забравяш - да не би да те е сполетял Ауцхаймера, че аз още стоя и си чакам възмездието?!"
Каквото и да си говорим, хората не се раждаме алтроисти, които желаем само и единствено доброто на всички, които са ни "видяли сметката", че и бакшиш са си поискали. Има разбира се и такива, които се опитват да загърбят томахавката, ама ножът и вилицата им стърчат от джоба, в очакване да си обърнеш гърба. 
Понякога губим вяра в Кармата, възмездието, вечният баланс в природата, Бог и в каквото там вярваме или ни се иска да е истина. 
И тогава хоп - идилия. Николета Лозанова и Валери Божинов се разделят. Разбира се, че не се радвам за чуждoто нещастие. Напротив. Жалко за детето. Но в тази раздяла са скрити няколко важни урока, скрити послания и поуки, които не трябва да подминаваме и да забравяме...

1. Всеки има право да прави каквото си иска, стига това да не наранява по какъвто и да било начин друг човек. (Разбира се, че двамата тогава влюбени - Николета и Валери - имаха право да се борят за любовта си и да я изживеят, но цялата тази показност и парадиране нарани едно невинно същество - синът на Валери, и жената, с която той е делил всичко в продължение на 5 години - Алисия.)

 2. Никога не гради щастието си върху чуждото нещастие. Защото ще те споходи същото. Независимо дали сполетялата те беда се нарича Моника, Вероника, Микрофоника. 

3. Ако искате да опазите щастието си по - дълго, то тогава не го превръщайте в публично достоянние или статус във Фейсбук.  

4. За всички млади момичета, които толкова мечтаят за живота и мъжа на Николета... се оказа следното: "Не е любов всичко, което виждаш, затова внимавай на кого завиждаш."

След цялата помия, която преди време се изля върху една изоставена и наранена жена - Алисия, се оказва че в любовният многоъгълник тя е тази, която остана най - незасегната от настоящите събития, тя остана чиста като сълза. И тук идва и последният урок: 

5. Ако хвърляш кал по другите, накрая твоите ръце ще са изцапани, независимо дали си улучил или не!

Карма, благодаря ти, че ми припомни за съществуването си. Все още има няколко личности в списъка ми с хора,  на които непременно трябва да отмъстиш  посетиш!

edit: Най - новата ми публикация за "oщипаната госпожица" Моника Валериева можете да прочетете тук!

п.с. Тези редове са продиктувани от емоциите, бушуващи вътре в мен. Не съм на ничия страна. Ето защо и не дискутирам чия е вината за разпадането на въпросните връзки и не предвиждам евентуална развръзка на събитията. Това, което продиктува живият ми интрес е това, което можем да научим от грешките на другите, без самите ние да се налага да ги допускаме. Благодаря. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници