Нищо не знаеш...

Koе всъщност наричам обич...(част първа)

2012-01-06T11:13:00.000-08:00

В групата ми във Фейсбук бях предизвикана от един коментар, гласящ следното: "Едно и също повтаряте,а се страхувате да обясните на кое всъщност викате-обич?" от Margarit Ivanov във връзка със един статус колко голяма щастливка съм всъщност. Чувствам се длъжна да отговоря...

Обич е, когато той отмести кичур от лицето ми, за да се наслади изцяло на гледката, която обожава, въпреки несъвършенства.

Обич е, когато ме вижда непретенциозно гола, без грим, току що разсънена от целувките му и въпреки това ме намира за повече от прекрасна.

Обич е, когато се усмихва от удоволствие, когато ме целува.

Обич е, когато държи ръката ми пред приятелите си, дори когато съм мъничко пияна.

Обич е, когато ме нарича "най - красивото нещо в живота ми".

Обич е, когато може да ме целуне сутрин още преди да съм си измила зъбите.

Обич е, когато въпреки навика му да не си оправя леглото, го прави когато аз ще съм там.

Обич е, когато ме пита искам ли нещо от магазина, въпреки че по принцип ще пазарува за себе си.

Обич е, когато заравя нос в косите ми и може да стои така с часове, защото смята, че мириша хубаво.

Обич е, когато превръща денят ми в истинско приключение и ежедневието придобива съвсем различен смисъл.

Обич е, когато ме пита какво искам за закуска, но след това е готов и да сготви вечерята.

Обич е, когато може да заспи гушнат до мен, без непременно да правим секс преди това.

Oбич е, когато иска да остана, дори когато сме се скарали.

Обич е, когато е готов да гледа с мен всичките ми любими анимационни филми.

Обич е, когато търси погледът ми сред тълпата, а когато го намери, по лицето му се изписва най - щастливата усмивка....

Обич е, когато топли замръсналите ми ръце и крака, въпреки физиологичният шок, който тялото му изпитва при допира с мен.

Обич е, когато целува нежно всяка синина по тялото ми. А такива, повярвайте ми, постоянно си причинявам от невнимание.

Обич е, когато стои буден през нощта с мен за да ми прави компания, само защото не мога да заспя или се буди рано сутрин, защото аз съм се наспала, въпреки, че той е уморен.

Обич е, когато търпи мрънкането ми и дори не ме намира за чак толкова мрънкаща, колкото всъщност съм.

Обич е, когато съм приоритет, въпреки важните неща, с които се занимава.

Обич е, когато ми купува шоколад и кола, просто защото няколко нощи преди това съм сънувала и той е запомнил.

Обич е, когато ми праща мили смс-и, само са да ми напомни за себе си. Сякаш бих могла да го забравя...

Обич е, когато ми гласува безгранично доверие и ми споделя най - съкровенните си тайни.

Какво друго може да е, освен...

ОБИЧ Е!!!

п.с. Очаквайте част втора, където ще разберете "Обич е, когато АЗ... "

Всичко, което поисках за Коледа...

2011-12-23T11:13:00.001-08:00

Миналата година по това време все още преживявах кошмара от разбито ми сърце и отмина и безвъзвратно разрушена връзка. Тогава написах тук част от песента "Last Christmas"...

"Миналата Коледа ти подарих сърцето си,
но ти го изхвърли още на другия ден.
Тази година, за да се предпазя от сълзи
ще го подаря на някой специален."

Естествено, че бях наранена. Бях съсипана. Разрушена на съставни частици. Употребена до край. Изгубвах и намирах себе си. Беше въпрос на оцеляване. Беше въпрос на характер. Беше въпрос на добри и верни приятели, които слушаха за драмата ми отново и отново, чиито рамена бяха пропити със сълзите ми и чиито сърца се късаха заедно с моето при всеки спомен за случилото се. За това, което е било и никога няма да се повтори. Питах се всеки божи ден: "Защо на мен, Господи?!"...Не знаех с какво съм го заслужила, ужасът да обичаш, а на другия да му е все едно. Кошмарът на това да си вярвал, да си се надявал, да ти е обещано, но вместо да ти се даде, да ти бъде отнето всичко останало.

Една година по - късно ми е пределно ясно защо преживях всичко, с което животът ме накара да се справя. За да разбера колко силна всъщност мога да бъда. За да имам възможността да преосмисля и преоценя качествата и недостатъците, които притежавам. Да ги видя ясно и незахаросани, за да си дам сметка колко всъщност струвам и върху какво непременно трябва да работя. Да, днес знам, че съм безценна. Но също така знам, че не съм перфектна. Истинска съм. Искрена съм. До болка, до сълзи, до брутализъм в най - чистата му, силна и убийствена форма. Изгубих се и се намерих. И съм повече себе си от всякога....

Това не беше просто като филм на ужасите, това бяха уроци, от които трябваше да се науча и да си направя съответните равносметки и изводи. За които платих като за частно училище - много скъпо.

Песента "Last Christmas" се оказа като заклинание, като пророчество, като магия.

Днес, една година по - късно аз наистина искам и съм готова да подаря сърцето си на един много специален и изключителен човек - мъжът до мен - Даниел.

И тук идва най - важното, най - ценното, което получих и научих от всичко изтърпяно и изживяно преди. Ако не бях преживяла и надживяла кошмарът и призракът на миналата ми връзка, никога нямаше да мога да оценя и осъзная какъв изключителен, изумителен, пленителен, истински, искрен, красив отвън и отвътре човек имам до себе си днес.

Всичко, което исках за Коледа вече го имам... и ще направя всичко възможно да го задържа възможно най - дълго в живота си, без да го приемам за даденост. Защото знам какво ми е струвало да стигна до тук. Защото знам, че съм готова да обичам отново. И то именно него!

Точно преди една година си пожелах някой специален, който да открадне сърцето ми. Днес сама му го давам. С чиста съвест и цялото!

Аз ли?! Останах себе си...

2011-09-28T12:06:00.000-07:00

Аз ли?! Аз съм детето, радващо се на дребните, малки, незначителни за другите неща.
Аз ли?! Аз съм детето, което открива във всеки един слънчев лъч красота.
Аз ли?! Аз съм детето, с невинна, широка усмивка.
Аз ли?! Аз съм детето, което често прави бели, което неволно без лоша умисъл греши...
Аз ли?! Аз съм детето, в чиито очи понякога има сълзи.

Аз ли?! Аз съм момичето, с големите пъстри очи. В тях ще откриеш чиста, неподправена любов, без място за сълзи.
Аз ли?! Аз съм момичето, което вярва, че няма невъзможни неща. Ей сега да се протегна и Луната ще докосна с ръка.
Аз ли?! Аз съм момичето, което твърде много говори и подарява доверие просто така. А после търся парчетата от разграбената ми душа.
Аз ли?! Аз съм момичето, което има мечти. Понякога нереални, нелепи дори.
Аз ли?! Аз съм момичето, чието сърце е било разбито, но за любов не спирам да питам.

Аз ли?! Аз съм жената, преживяла твърде много неща. За тъгата обаче недей се оглежда, не ще я откриеш сега.
Аз ли?! Аз съм жената, чиято усмивка никога не гасне. Така във щастието си съм още по - прекрасна.
Аз ли?! Аз съм жената, която никога не губи вяра. След дъжд съм се научила, че слънце винаги изгрява!
Аз ли?! Аз съм жената, която ще ти подаде ръка, когато паднеш. Въпреки, че преди малко си ме спънал.
Аз ли? Аз съм жената, която истината обича да казва право и директно в очите. А как мразя да чувам лъжи.

Аз ли?! Вярна на себе си останах.
Аз ли?! Пред трудностите никога не се продадох.
Аз ли?! И разбита, пак мога да обичам.
Аз ли?! Каквото имах...до стотинка го раздадох!

28.09.2011 г.

До синьо...

2011-08-06T12:21:00.000-07:00

Само един така ме е молил. За обич, за страст...без страх, без лъжи...

Само един така ме търсил. По нощите, тайно и скрито.

Само един така ме е гледал. С цялостно и тотално обожание. С непреодолимо и диво желание...

Само един така ме докосна. Да треперя, молейки се за още.

Само един така ме целуна. Да се побъркам до лудост, без да съм луда.

Само един така ме е искал. Силно, до лудост и с ярост в очите..

Само един така ме е имал. До болка, до кръв и до синьо....

И това не си ти!!!

Търси ме

2011-05-15T05:23:00.000-07:00

Търси следите от мен...

Като отпечатъкът от устните ми върху чашата с вода, от която съм отпила.

Като следите от ноктите ми по гърба ти, след някоя от онези нощи, в които забравяше да дишаш...

Като ароматът на парфюма ми, носещ се още във въздуха, дълго след като съм минала оттам.

Като следите от токчетата ми по калните улици в летен дъждовен ден.

Като драсканиците върху касови бележки, салфетки, тефтери, които безразборно оставям след дълъг разговор по телефона.

Като сълзите, пропити във възглавницата ми. И черните сажди. Изплаканата очна линия никога не прощава.

Като дрехите ми, разпръснати на пода...Или не съм знаела какво да облека, или съм се събличала бавно...преди за теб, сега за друг.

Като хаоса във дамската ми чанта. Събрала най - различни спомени.

Като обувките ми, по които можеш да ме познаеш.

Като тръпчинката ми, когато се усмихвам...

Като червилото ми по ризата ти...

Търси следите от мен...

Спомни си..

2011-05-08T03:24:00.000-07:00

Когато не видиш сълзите ми, а усмивка.

Когато видиш гордостта ми, вместо чувството ми за вина.

Когато не почувстваш слабостта ми, а силата ми.

Когато вместо болката ми, видиш щастие...

Когато не проумяваш как далеч от теб разцъфвам, вместо да гасна...Си спомни, че ТИ ме направи толкова прекрасна!

На мъжете, които уж ме обичаха...

2011-05-06T07:34:00.000-07:00

*Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно умишлена и целенасочена!

Последният ми пост предизвика истински фурор. Онзи за липсата. Твърде много се припознаха в думите ми, които бяха за един. Може би защото им липсвам. Днес ще се обърна, към тримата мъже, които през последните години са значили най - много за мен. Тези, които съм допускала най - близо до себе си.Значеха нещо...Допуснах ги. В минало свършено време. Значехте. Long time ago. But not anymore.

На теб...
Благодаря ти, че всеки път когато и за момент ми мине през ума, че може би си се променил, ти ми показваш, че не си изключение от правилото, че хората не се променят. Ти си си същия. Дори за секунда да си въобразя, че може би, най - накрая си порастнал и надживял детинските изпълнения и игрички, ти ми показваш, че това изобщо не е така. Благодаря ти, че не ми оставяш никакво чувство за вина, за това, че не получаваш шанса, за който така упорито ме молиш. Мислех си...Ами ако наистина е различен, ако наистина ще е различно. Не исках да изгубя шанса, възможността... да ми докажеш, че вече си МЪЖ, а не объркано момченце, което си няма ни най - малка представа какво иска от живота. Единственото, което направи, както и при всеки от предишните пъти е да ми напомниш, защо вече нямаш място в живота или сърцето ми. Благодаря ти, че ме улесни още повече и дори не се налага да преразглеждам и обмислям решенията и изборите, които взех и направих. Благодаря ти, за поредното доказателство, което ми даде, че всичко е по старо му. Ти си си същия. Но аз се промених. И отдавна не си ми нужен.

На теб...
Иска ми се да можех да те обичам така, както ти ме обичаше...Но не мога. И ти го знаеш...

На теб...
Каза ми, че си знаел, че всичко ще си остане с приказките, с мечтите. Аз не знаех. Мислех си, вярвах, че нещата, които споделяме имат онази стойност, която аз влагах в нея. Думите ми не бяха празни приказки, а мечтите ми не бяха вятърни мелници. Вярвах в тях. Вярвах в теб. Вярвах, че може да има нас. Жалко, че единственото, което си правел е да мечтаеш заедно с мен.
И знаеш ли кое е ироничното...Искаше да гледам сериозно на случващото се. И аз го направих. Но ти никога не го видя като реалност. Реалността, която беше само на сантиметри разстояние и единственото, което трябваше да направиш е да я сграбчиш и да не пускаш. Както аз нямаше да пусна теб.
И знаеш ли кое е жалкото?! Изгуби единственият човек, който беше на сто и един процента искрен и истински с теб. Единственият, който не те излъга в нито един момент. Който не те заблуждаваше. Който не ти даваше напразни, а реални надежди. Изгуби МЕН!

НА мъжете, които уж ме обичаха...На мъжете, които не обичам!

Заблуждаваш се, заблуждаваш ме...

2011-05-01T04:52:00.001-07:00

Липсвам ти?!

Заблуждаваш се, заблуждаваш ме...

Липсва ти присъствието ми.

Липсват ти ръцете ми, които те докосваха, събрали цялата нежност на света.

Липсва ти обожанието ми към теб.

Липсва ти всеотдайността ми.

Липсват ти най - красивите думи, които бяха посветени единствено и само на теб.

Липсва ти усещането да бъдеш вдъхновение...

Липсват ти сълзите ми.

Липсва ти тихата болка в очите ми.

Липсва ти треперенето в гласа ми, когато вече не мога да удържам дъжда в очите ми.

Липсва ти вниманието ми.

Липсва ти чувството да си обичан...от мен.

Липсва ти контрола върху чувствата ми.

Липсва ти да си ми нужен.

Липсва ти да си причината за ударите на сърцето ми и ускоряването на пулса ми.

Липсва ти мисълта, че си единствен и незаменим.

Но аз...Аз самата не..НЕ ти липсвам!

Красив кошмар

2011-04-22T01:32:00.000-07:00

Защото любовта ми прилича на сън. От който упорито отказвам да се събудя. Защото обичам като на сън...със затворени очи, единствено със чувства.

Защото ми се струва толкова реално, толкова истинско. Сякаш е наистина. А когато утрото настъпва ми е трудно да повярвам, че не се е случило. Можеш да я усетя, можех да я почувствам, дишах я, извижявах я и съществувах чрез нея. Ухаеше дори на нея. Любов.

След време разбрах...била е моята любов. Обичах те като за двама ни. Защото в сърцето ти, така и не намери място за мен.

Беше от онези сънища, които хората наричаме кошмари. Но моята мазохистична същност се наслаждаваше дори на болката, на сълзите, на отчаянието...това можеше единствено да ми предложиш, а аз го приемах на драго сърце, защото се научих да се задоволявам с трохите, остатъците. Защото бях щастлива дори на малкото, което получавах. Вярвах, че това е любовта ти. Каква глупачка и наивница само. Вярвах, че с времето, ако ти покажа силата на търпението си(което по принцип не притежавам, но заради теб се научих да го имам) , ако се боря за теб и любовта си без значие как и какво ми струва, ако ти покажа колко безрезервно и всеотдайно мога да те обичам, независимо какво ми причинаваш...Вярвах, че един ден ще видиш всичко това, което другите виждаха и не проумяваха...Безусловната ми любов към теб.

Вярвах, че болката е част от борбата. Вярвах, че сълзите, които изплаках, не са пропилени напразно. Вярвах, че ако ти дам най - доброто от себе си, ще бъдеш щастлив. Вярвах, че ако получиш всичко, за сметка на сърцето ми и Ада, през който минах...ще ме обичаш. Защото ще знаеш колко ми е струвало да обичам аз теб. И колко непоносима и огромна цена бях готова да платя, само за да разбереш, това което всички останали отдавна знаеха...колко безумно те обичам..

След време разбрах, че няма значение нищо от това за теб. Просто дори "всичко" не е достатъчно за теб. Остана глух за думите ми, молбите ми, обещанията ми. Остана сляп за сълзите ми, действията ми, битките и раните, които понесох...тези, които ти ми причини, нужно ли е да ги споменавам?! Остана безчувствен за сърцето ми...

Kaк можех да допусна, че всичко е плод на болното ми въображение, че си толкова фалшив и измислен?! Как като можех още да си спомня, сладко - соленият вкус на устните ти по моите? Как като аромата ти се носеше наоколо, сякаш току що си си тръгнал? Как като все още ясно мога да чуя твоето "Обичам те", сякаш току що си го изрекъл? Как като още помня, сякаш беше вчера, как заспиваше и притихваше до мене уморен, а в съня си изглеждаше толкова невинен? Как когато още усещам топлината на ръката ти, вплетена в моята? Как когато още чувствам биенето на сърцето ти в същия такт и темпо, в които бие и моето? Как да повярвам, че лъжеш толкова изкусно? Как да повярвам, че за теб всичко е било игра и убиване на време? Как?!

Сън, който прилича на някакъв извратен, психо-трилър, в които се боря за оцеляване. А на теб дори ти доставя удоволствие да ме гледаш как се гърча от болка...Сън, в който ти си моят Маркиз дю Сад...Моят личен садист, който ме научи да обичам болката и да живея чрез нея...да бъда благодарна, че ме боли и да се моля за още...Защото това е всичко, което можеш да ми предложиш. Личният ми мазохистичен рай... Или пък ад...

Ти си моят красив кошмар...

Твърде дълго те сънувах и е време вече да се събудя...

Да те обичам, без да те имам, това ли искаш?!

2011-04-11T08:56:00.000-07:00

Никога не съм харесвала твърде лесните неща. Никога не ми е тежало да давам и влагам от себе си, приемала съм го като предизвикателство, израстване, борба за оцеляване, сбъдване на мечтите.

Но този път е твърде сложно. И не защото обстоятелствата са такива, а защото си мислиш, че можеш да аранжираш и режисираш събития и сценарии.

Не искаш да си твърде лесен. Достатъчно е да си себе си, а не да полагаш нечовешки усилия за да ми покажеш колко трудно мога да те имам.

Не искаш да загубя интерес. Но точно това се случва. Сякаш постоянно трябва да насилвам и бутам нещата, за да се случват. Чувствам се като изнасилвач. Насилвам, насилвам....А уж нещата трябвало да се случват от самосебе си.

Не искаш да те възприемам като даденост. Но аз не го правя. И нямам подобни намерения. Знам кой си, знам какъв си. Не е нужно всячяски да ми го показваш и напомняш. Аз не съм забравила.

Може би това е начина ти да ме мотивираш да се боря. Съжалявам, този филм отдавна свърши.

Нещото което най - силно може да ме отблъсне е липсата на желание за мен, за "нас". А твоите смесени сигнали...ме объркват. Имам нужда от сигурност. А не от още препускащи мисли в главата си, които да създават допълнителен хаос в така или иначе неподредената ми глава, изпълнена със съмнения, предположения и въпроси.

Казваш ми, че си противореча. Но ти си човека, който казва, че всичко зависи от нас, а в следващия момент търси оправдание в обстоятелствата.

Ти казваш, че ме обичаш, но не ми вярваш напълно.

Ти ми казваш...твой съм, а в следващата секунда се оказва, че си имал в предвид само тази седмица, защото графика ти не е толкова препълнен.

Казваш, че не зная какво искам. Грешиш. Ти си нямаш ни най - малка представа искаш ли ме наистина и готов ли си да поемеш последствията, които биха последвали. Страх те е. Страх те да ми вярваш. Страх те да ме обичаш. Страх те е да рискуваш заради мен.

Не съм сигурна дали можеш да преодолееш страховете си. Не съм сигурна би ли рискувал...с мен. Не знам, ако ти се наложи да избираш дали ще бъда твоят избор. Не знам дали гредаш на мен насериозно, или всичко опира до хормони.

Знам, че ме искаш. Но колко? Искаш ли ме повече от всичко друго, така че да избереш мен?

Знам, че имаш чувства. Но достатъчни ли са, за да преодолееш страховете си?

Знам, че ме обичаш. Но обичаш ли свободата си повече?

п.с. I can't do this anymore...I just can't...

На един дъх разстояние...

2011-04-10T07:02:00.000-07:00

Усещам дъха ти, галещ врата ми. Горещ, изгарящ. Зад мен си и всичко, което трябва да направя е да се обърна и да впия хищно устни в твоите. Почти до кръв. Толкова силно те искам. Държиш ме толкова близко до себе си. Телата ни са плътно прилепнали без сaнтиметър разтояние. Извивките ми перфектно съвпадат с твоите.

Сякаш искаш да ми прошепнеш, но устните ти са твърде заети да изучават врата ми. С целувки, които спират дъха ми, за сметка на твоя, който се разлива по мен...

Усещам пулса ти. Сърцето ти е бие толкова бързо и силно. Аритмия, която ме побърква. Знам, че е заради мен. Знам, че те влудявам.

Ударите на сърцето си са заглушени единствено от учестеното ти дишане. Накъсано, неравномерно...от възбуда.

Бавно описваш до една извивките на тялото ми. Познаваш ме дори на тъмно...

Не знам какво ми правиш, но никога не е достатъчно. Искам още и още, сякаш никога не ще ти се наситя.

Единствените желания, които имам са свързани единствено с теб, точно в този момент. Сякаш света е спрял да съществува. Или живеем, откъснати в паралелна реалност.

Устните ми са плътно по теб. Навсякъде. Там, където знам, че най ти харесва.

Ноктите ми се забиват хищно в гърба ти, така че да оставят следи. Спомен, за това колко страстно съм била твоя.

Телата ни са преплетени едно в друго. И сякаш сме едно цяло.

Съществуваш само ти. Съществувам само аз. Съществуваме само ние.

***

Капките пот по челото ти са от мен. И тази нощ съм те уморила в съня ти...

Aко те бях срещнала...

2011-04-02T12:42:00.000-07:00

Ако те бях срещнала по - рано, щях да те подмина. Щяхме да се разминем. Не за друго. Просто сме толкова различни вселени. Въпреки, че си приличаме. Въпреки, че откривам себе си в теб.

Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да видя това, което виждам в теб ДНЕС.

Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да имам чувствата, които изпитвам към теб сега.

Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да имам търпението, зрялостта и отговорността да се справя с теб. Да се справя с мен. Да се справя с нас.

Ако те бях срещнала по - рано, нямаше да мога да оценя всичко, което можеш и имаш да ми дадеш. Всичко, което получавам от теб. Всичко, за което съм мечтала...

Ако те бях срещнала по - рано, щях да чувам какво ми казваш, но нямаше наистина да се вслушам в думите ти.

Ако те бях срещнала по - рано, сърцето ми нямаше да те познае. Защото понякога сме заслепени от грешните хора и измислени, изфантазирани чувства.

Ако те бях срещнала по - рано, умът ми, разумът ми нямаше да ми позволят да се влюба в човек като теб. Въпреки, че си прекрасен.

Срещнах те именно в най - подходящият момент.

Тогава, когато разбрах какво е да обичам. Тогава, когато се научих как боли от любовта.

Тогава, когато отворих сърцето си. Тогава, когато кърпех раните по него, за да е отново цяло, макар и в белези.

Тогава, когато бях допуснала милиони грешки с чернови....И беше време да се срещна с беловата, с която е недопустимо да се правят грешки. И аз не правя, защото съм си научила уроците.

Тогава, когато изплаках всичките си сълзи и направих място единствено и само за усмивки.

Тогава, когато се научих да признавам грешките си, да не мрънкам, да не правя драми.

Тогава, когато завинаги успях да обърна гръб на миналото и да гледам единствено и само към настоящето.

Тогава, когато мъжете преди теб се оказаха просто опит, който ми е жизненонеобходим да те запазя. Да ни запазя. Нас. Мен и теб.

Тогава, когато научих, че няма смисъл да се променям, за да бъда обичана, а е достатъчно да бъда себе си.

Тогава, когато разбрах колко мога мога да обичам. Колко много мога да ТЕ обичам...

Тогава, когато паднаха всичките ми притеснения и задръжки.

Тогава, когато не остана и следа от огромното ми иначе чувство за вина...

Тогава, когато вече бях готова за теб и любовта ти.

Тогава, когато разбрах, че е правилно да бъдеш с този, който те приема такъв, какъвто си. И те обича.

Тогава, когато те измечтах...СЕГА!

Готова съм да те обичам...

Незаменим

2011-03-29T11:07:00.000-07:00

Казват, че незаменими хора няма, а в същото време, че всеки е уникален сам по себе си. Не разбирам...Как хем си уникален, хем си заменим?!

Той...той е незаменим. Той е различен. Той е уникален.

И докато преди сравнявах настроящия с бившите...Него сравнявам с мен.

Преди все някой беше по - добър от някой друг, по - красив от предишния, по - извисен... Сравнявах мъжете... Помежду им.

Него сравнявам със себе си...Той е по - добър от мен, по - зрял от мен, по - отговорен от мен. По - самоуверен...Харесва ми. Харесва ми свободата да не дърпам аз конците, да не съм аз водеща в отношенията ни...Харесва ми свободата да съм жена... И не в онзи грозен смисъл, с командир и подчинен. Но най - накрая мога да бъда жена...Мога да играя себе си, а не да изземам ролята на "панталона"....

Има на толкова много да ме научи...

Отношението му към мен, всеки наш разговор, всяка споделена мисъл и секунда заедно ме кара да с развивам емоционално, духовно...Той изважда на яве пълният ми потенциал. Той е стимулатор...за всяко едно сетиво.

Той е незаменим. Защото ме кара да се чувствам така, както никой друг не е успявал. Той провокира най - доброто у мен.

Представете си, че сте насред пустинята...И гърлото ви е пресъхнало от жажда...Онази животоспасяваща глътка вода е НЕЗАМЕНИМА! Също като него...

Представете си, че се давите...И тялото ви потъва в синята бездна...А дробовете ви имат нужда от кислород...Онази единствена глътка въздух е НЕЗАМЕНИМА! Също като него...

Представете си, че сърцето ви е спряло на операционната маса. И имате нужда от силна доза адреналин, която е НЕЗАМЕНИМА! Също като него...

Той е адреналин. Той е живот. Той е наркотик. Той води до пристрастяване. Моята лична марка хероин... Той е незаменим!

Искаш ме, искам те...А нямаме право

2011-03-28T07:36:00.000-07:00

Искаш ме. А нямаш право. Не и от благоприличие, разум, заради хората.

Искам те. А нямам право. Да набирам тайно номера ти, играейки си небрежно с телефона.

Искаш ме. И нямаш право. А най - безцеремонно ми го съобщаваш.

Искам те. И нямам право. Да ти пиша мръсни смс-и в нощите, в които всяка моя мисъл все към тебе тича.

Искаш ме. А нямаш право. И в телефона ти съм с друго име.

Искам те. А нямам право. И всички улики и доказателства трябва да ги трием...

Искаш ме. А нямаш право. Трудно ти е да признаеш.

Искам те. А нямам право. И трябва да те крия.

Искаш ме. А нямаш право. Правото да ме обичаш.

Искам те. А нямам право. Правото да бъда с теб по светло и наяве.

Искаш ме. А нямаш право. Защото трябва да избираш.

Искам те. А нямам право. Заради образи и духове от миналото.

Искаш ме. А нямаш право. Морал или пък съвест, както искаш го наричай.

Искам те. А нямам право. Защото си единствения, който нямам право да обичам...

Искам те..и нека бъда лошата. Искам те и нека ме проклинат. Искам те и нека псуват зад гърба ми. Искам те и нека гледат ме с презрение. Искам те и нека да ме сочат с пръст. Искам те, на пук на хорското недоумение...Искам те и не ми трябва чуждо удобрение...

Искам те и няма никого да моля...разрешение от никого не ще поискам!

Искам те....това е всичко!!!

Любов, страх и морска пяна

2011-03-27T04:21:00.000-07:00

Имам толкова много за казване, а думите ги няма. Не ми стигат, не са достатъчни, за да опишат цунамито, торнадото, бурята от емоции, която ме блъска в границите на съзнанието и разума ми и пределите на сърцето ми.

Чувствам се абсолютен шизофреник. На n - та степен.

Защото те искам толкова болезнено силно, толкова непреодолимо, толкова истински и реално, че чак се страхувам...Не от любовта си, а за сърцето си...

Защото колкото и да не искам да наказвам някой за чужди грешки...колкото и да искам да си оставя психичния и емоционален багаж там, където му е мястото - в миналото, аз все още го влача...Страхът...че ще боли. ОТНОВО...

Защото бих дала много, за да се получи това между нас. Защото в теб откривам себе си. А в същото време си толкова по - различен от мен. Защото ме караш да се усмихвам и връщаш в мен чувства, които не вярвах, че все още мога да изпитвам. Защото не си като другите. Защото си различен. Ти си най - различният и уникален мъж, който някога съм срещала. Най - добрия. Най - зрелия за годините си. Този, който може да ме подчини и овладее опърничевостта ми не със сила, чрез уважението, което носиш и всяваш у другите. Харесва ми. Харесва ми веднъж да съм слабата. Веднъж и аз да съм незрялата, веднъж и аз да има какво да науча...Защото ти изкарваш страни от моя характер, за които преди е нямало основи да се развият...Правиш ме по - добър човек, по - усмихнат, по - щастлив.

Но всъщност няма значение колко много искаш някой, ако той не те иска. Няма значение какво искаш и си готов да дадеш, ако другият не желае да го получи. Няма значение дали ще изплачеш всичките сълзи на света и ще крещиш докато и последната ти гласна струна се скъса...Ако другият няма очи да види, уши да чуе...и сърце, което да отвори именно за теб.

Чувствата не се наливат с фуния. Не се прехвърлят с usb - памет. Не става да бърннеш един диск с чувствата си и да ги инсталираш в нечие друго сърце.

За да се получи е нужна знаимност и отдаденост. Защото ти може да си готов на всичко, но другият да не иска да си мръдне дори пръста за теб. Може да си готов да го обичаш от дъното и дълбините на сърцето и душата си, но той ако не иска именно твоята любов...всичко е безсмислено.

Затова ме е страх...Страх ме, че няма да получа взаимността, за да се получи между нас. Страх ме е, че аз ще се боря за нещо самичка. А сам война е войн, но не и на любовният фронт. Там битката е за двама..Които се борят един за друг. За да има "тях".

Именно страха ми ме кара да искам да се откажа. Да търся малки дефекти, и недостатъци, неправилно използвани думи...нещо, за което да се хвана, за да си отида...За да се откажа...За да не ме нараниш. За да не ме боли...

И всъщност не ТИ...аз съм способна да се самонараня, ако тръгна на смъртоносна и самоубийствена мисия. Защото жените обичаме сляпо...И искаме да се борим, искаме да завоюваме любовта ви..Но любовта или я има или не. И всички битки са излишни и напразни...

Страх ме е да бъда камикадзе. Страх ме е и си търся причини да се откажа...да развея бялото знаме още преди да съм сигурна сложил ли си си ризницата за битката...За нас..за да има "нас"...

Непреодолимо те искам. Също толкова непреодолимо чувството ми за самохранение крещи да си спасявам задника час по - скоро..Преди да стане напечено...Преди да стане твърде късно...

Аз съм в непрестанна битка и диалог със себе си. С това кое искам по - силно...Да те обичам...или да се спасявам. Да изчакам, за да видя дали ще се бориш наравно с мен, или от сега да развея бялото знаме.

Страх ме е...толкова ме е страх. И съм толкова раздвоена...

Защото те искам...толкова колкото не съм искала никой друг през целият ми живот...

В оригиналната приказка на Андерсен за Малката Русалка няма щастлив край... Принца избира друга, а русалката се превръща в морска пяна...

Да бягам сега, когато все още има шанс да се спася или да рискувам, да се превърна в пяна разбиваща се в острите скали на собственото си разочарование и заслепение...

Да пусна ли меча, приготвен за битка и да бягам където ми видят очите...или да дочакам момента, в който ще знам, ще се бориш ли наравно и до мен...или ще се окаже, че битката за двама се е разигравала само в моята глава...

Защото да обичаш, значи да дадеш възможността на някой да те унищожи, вярвайки, че няма да го направи..Нали?!

НАЛИ?!

Грешна, но щастлива!!!

2011-03-05T10:26:00.000-08:00

Постъпките ми - грешни, неморални. Мислите ми - грешни, мръсни. Аз - по - чeрна и от Дявола - грешна, безобразна. В очите им. В очите ви...

Как смея? Как си позволявам? Да! Искам точно него!!!

Малко ли били мъжете? Нали точно вие ми говорите за качество...А той е прекрасен!

Защо точно него? Защото е различен! Защото го искам! Защото е МОЙ!

Защо не взема да се засрамя? А вас, вас не ви ли е срам да сочите с пръст, да съдите, да ме обвинявате?! Да търсите за нещо да се хванете?!

Съвест нямам ли? Не и за вас! Не ви дължа нищо!

Къде ми е морала? А на вас къде са ви обноските?! Обиждайте, псувайте, кълнете. По - грешна в очите ви едва ли мога да стана!

Какво ще кажат хората? Казвайте каквото си поискате! Нямате място в живота ми, нямате място в мислите ми, не ме вълнувате! Аз правя избора, който сърцето ми нашепва, а не това, което вие искате да ми наложите!!!

Нека бъда тази, която не държи на думата си. А вие спазихте ли стотиците обещания?!

Нека бъда тази безсрамната! Поне живея според моите правила и разбирания, а не според чужди очаквания и надежди!

Нека бъда невярната! Която остана вярна до край единствено на себе си!!!

Нека бъда лъжкинята, която изкусно реди думите. За себе си аз знам истината! Знаят я и хората, които обичам! Знае я и ТОЙ! И това е напълно и повече от достатъчно!

Нека бъда онази, която се преструва и умело изиграва роли. Той ме познава. Познава най - добре сълзите ми. Сега се учи да познава усмивките ми. Тези, за които той е виновника!!!

Нека бъда онази, лишена от истински чувства! Но точно вие будите искреното ми съжаление! Той е там, където вие никога не сте били и няма да бъдете. Той разкрива най - дълбоките кътчета на душата ми, докато вие твърдите, че нямам такава! Той държи ключа, в един едничък екземпляр, за сърцето ми. Онова, което бие като стотици църковни камбани за хората, които обичам и остава безразлично, за всички вас, които мразите, плюете, ненавиждате.

Нека бъда лошата! На вас оставям удоволствието да се правите на святи и добри.

Нека бъда онази с грешките. Но аз съм уникална дори в грешките, които допускам! Той го каза, той го потвърди...И ме приема. С всичките ми лудости, странности, ексцентричности и безумия. И заслужава най - доброто от мен!

Нека бъда онази, която не се променя, а си е все същата. За вас няма значение дали ще късам парчета от душата си и ще ви я поднасям с поклон и кралски обноски. Никога няма да ви е достатъчно. Той ли? Той е благодарен и цени всяко малко нещо, всеки дребен детайл. И затова ще получи всичко!

Не ме интересува колко е грешно в очите ви! Той далеч не е грешка! Той е избор! Моят избор!!! А аз....НЕГОВИЯТ!!!

Грешна нека съм, но щастлива! И да си платя съм готова...

Влюбена

2011-02-27T09:11:00.000-08:00

Аз съм влюбена! И искам да го искрещя не само на целият свят, но и в цялата галактика по възможност. Така че всички земни, извънземни, крилати и демони да ме чуят...И да запомнят. ВЛЮБЕНА СЪМ!
Личи ми. Усмивката ми не слиза от лицето ми, в красива крива от много градуси. Също толкова гореща и истинска. Очите ми светят, с онзи позабравен и изгубен пламък, който си мислех, че никога няма да открия отново...или ако го открия, то той ще е изгорял до пепел и изтичащ между пръстите ми като шепа морски пясък. Но не би...
Намерих го и този път ще го запазя възможно най - дълго. Няма да го пусна. Няма да позволя да бъде изгасен от проливни дъждове, бури, ветрове, стихии. От хорска злоба, завист и интриги.
Отива ми. Да обичам. Да съм обичана. Сияя. Повече от всякога. Повече от слънцето.
Как ми стои?
Аромат на теб - Супер ми стои! Топлина от теб -Изумително ми стои! Любовта от теб - Невероятно ми стои! Нацелувана от теб - Изключително ми стои! Събудена от теб - Адски ми стои! Притеснена от теб -Перфектно ми стои! Изморена от теб - Удивително ми стои! Само погледни..

Той...

Всеки ден е истинско приключение и предизвикателство. Никога един и същ, но винаги истински и само и единствено МОЙ!

Никога не знам какво да очаквам. пълен с изненади. Всеки ден, всеки час, всяка минута, на всяка крачка.

Красив. Адски красив. Изпълнен с любов, щастие и усмивки. И всичко в него е прекрасно. До последният малък детайл.

Всяко изживяване е уникално само по себе си.

Всяка вечер благодаря на Бог, съдбата, силата или каквото там има пръст в цялата тази любов за шанса да го имам. ЗА възможността, която ми е дадена. С него. От него. За мен.

Мечтите ми са по - големи и красиви от всякога. И чувствам, че са на път да се сбъднат. Да една ръка разтояние. Още малко и ще ги сбъдна! Само още ейййййййй тоооолковаааа малкоооо!!!

Той ме учи на търпение. И още по - голяма любов. Към другите. Към дребните, но значими неща и жестове.

Той изпълва сърцето ми...с вяра! За по - красив утрешен ден. За по - големи успехи, за - по силни изживявания.

Той е интензивен и емоционален. С него думата скука е само дума в речника и никога състояние на духа.

Той ми дава...всичко, от което някога съм имала нужда.

Той ме обича! И ми го доказва постоянно.

А го обичам.

И нищо друго няма значение...

ХАЙДЕ, ОТКАЖИ МЕ!!!

2011-02-24T09:23:00.000-08:00

По натрушени стъкла вървя
да съм казала, че отказвам се?!
Ще ти покажа, че съм жена,
най-заслужила, за да бъде с теб!

И жените ти преживях,
като губеше с тебе бях!
Щом грешеше не се боях,
да съм казала, че ще спра?!?

За мене клетви съм чувала,
твоите бившите да съм псувала!
И заради тебе съм лъгала,
и душата си съм убивала..

Да спра ли ?! - само веднъж те опитах
и другото горчи ми, хайде, откажи ме!
Пробвах и други не искам,
но искам само теб, откажи ме!
Само веднъж те опитах
и друго да не видя, хайде откажи ме!
Пробвай, но няма да можеш
и никой не можа, никой не успя!

Утро след любовна нощ

2011-02-11T13:33:00.000-08:00

Една от нощите, в които опипвам стените, за да се ориентирам в границите на дома ти. Обирайки дрехите си хаотично разпръснати по пода. Търсейки едната си обувка, с изящен 12 - сантиметров ток. И трудно намирайки я. Блуждая в дома ти. Търсейки изхода. За да избягам. От теб. От мен. От нас.

Забрана. Която пристъпвам и нарушавам. Всеки път. В огромни количества. Само за да избягам, а след това да се върна отново. При теб, в дома ти, в леглото ти.

Клетва. Която пристъпвам. Въпреки заклинанията и думите, които ще бъдат забивани в мен, в личността ми, разкъсваща се между правилно и грешно. Редно и нередно. Трябва и НЕ трябва. Те се опитват да ме разкъсат. Те -угризенията ми.

Обещание. Което няма да спазя...и тази вечер. Мразя се такава. Недържаща на думата си. Безотговорна. Нехайна. Тя ще опита да ме спре, ще ме спъва и събаря по пътя, който съм извървяла стотици хиляди пъти...пътят до теб....Тя - съвестта ми.

Кръвен данък. Който трябва да бъде платен. За греха ми и НЕправото ми да обичам. Да те обичам и тази нощ. Данък, който трябва да бъде платен. С лихвите. За тях и пред тях - хората!

Проклятие. Което ме преследва. Което ме води право и единствено в ръцете ти. Държи ме окована, прикована, залепена, преплетена...до, над, под теб...ти - в мен. А после - отровата. От онези, които не са достатъчно силни да те убият, но от тях се полудява. Отровата, която ще трябва да изпия - чувството ми за вина.

Тайна. Която трябва да нося със себе си. И никога да не изричам на глас. За да имам правото да се промъквам тихо, по тъмно и да си тръгвам на пръсти преди да се е съмнало.

Обирам дрехите си нервно. Бързам да си тръгна. Стените ми подсказват изхода, напомняйки ми, че съм нежелана. Трябва да вървя. Трябва да избягам. Трябва да се махна оттук. Едва напипвам в тъмното ключалката. Предпазваща ни от любопитни и презрителни погледи. От неудобрителното цъкъне с език и соченето с пръст. Отклювам. Чувам превъртането на ключалката, а звукът ме връща в реалността. Реалност, в която ти и аз не съществуваме. Не и заедно. Не и едно изречение. Не и на една улица. Не и в един апартамент.
Тичам надолу по стълбите. Задъхана. Изгубена. Притеснена. Нарушила всички закони, клетви, думи, правила. Трябва да бягам. Далеч. От теб. От спомена за парфюма ти и допира на кожата ти. От ехото на гласа ти, което упорито ме преследва. От обсебващото ти отсъствие.
Трябва да избягам....преди да се е съмнало...

Криминално проявена

2011-02-05T09:24:00.000-08:00

Разкажи им, моля те, за мене.

Както само ти умееш.

Разкажи им, не отлагай, губиш време.

Рисувай ме с най - тъмните нюанси.

Зла, себична, егоистка,

не познава любовта, а и не иска.

Разкъсай ми душата,

Кажи им, че такава нямам.

Разбиваща наред сърцата,

нищичко след мене не оставям.

Кажи им, как изящно лъжа,

с устните, с който майсторски целувам.

Кажи им как прегръщам силно,

а после ножове в гърба забивам.

Кажи им как аз никога и никой не разбирам.

Родена съм надежди да убивам.

Толкова престъпно, криминално грешна,

След мене се нуждаеш ти от помощ спешна.

Разкажи им как си вярвал и как съм те предала,

Неизпълнила това, което съм ти обещала.

Разкажи им как си лягам всяка вечер с различен,

Не умея и не мога да обичам.

Разкажи им, как тялото си щедро аз раздавам,

на удоволствието и греха да ме водят се оставям.

Разкажи им за мръснишките ми нощи,

В които имената не ги помня, а с телата злоупотребявам.

Частта със най - добрият ти приятел ми е любима.

В която аз – коварната, невинния съм прелъстила.

Сто пъти виновна, ако можеше да ме осъдиш.

за грешницата - мене, най - тежката присъда.

Разкажи им, не оставяй длъжен,

да бъдеш честен на кого е нужно?

Kънки с остър връх

2011-01-29T03:59:00.000-08:00

През изминалата седмица за пръв път обух кънки. За лед. Като пристрастена към обувките във всичките им разновидности, останах силно изненадана. Това не са просто обувки. Това е магия.
Едва едва пристъпвах до ледената пързалка, която ми се виждаше като абсолютният леден ад, върху който ще се сгромолясам зверски болезнено. Със сигурност по лице. Хванах се здраво за едно от загрaжденията и не смеех да го пусна. Около мен имаше деца дори на 3-4 години, които караха кънките така, сякаш са се родили с тях, върху леда. Грациозни, малки, и с невероятен баланс и комбинация. Безстрашно движещи се насам - натам, със скоростта на светлината. Аз...20 годишната, никога обувала през живота си кънки, никога стъпвала върху ледена пързалка, се бях вкопчила в канта на заграждението, в отчаян опит да преодолея страха си. Тогава дойде на помощ сестра ми. Държах я толкова здраво, че със сигурност после е имала мускулна треска и силни болки в ръцете. Започвах да се движа плахо. Ляв крак, зъб. Десен крак, зъб. Координацията не ми е от силните страни. Имах чувството, че всеки момент ще си преплета краката и ще забуча нос в леда. За щастие не паднах нито веднъж. Ихууууу! Гордея се със себе си :) И със способността на сестра ми да ме изтърпи близо 80 минути вкопчена и впита в нея като кърлеж :D
Хареса ми. Свободата, чувството, че имаш контрол върху леда..Отстрани изглежда толкова лесно. Повярвайте ми, не е.
После се замислих...живота е като ледена пързалка. Отначало те е страх...да го живееш. Плаши те до смърт. После някак си се прeстрашаваш и с помощта на приятел, който е плътно до теб правиш първите опити. Да се задържиш. А ако паднеш, то ще паднете двамата. И ще е весело. После живеенето става все по - лесно, с всяка нова стъпка. С всеки нов завой и развой на събитията и обстоятелствата. Идва момент, в който се осмеляваш да пуснеш ръката на другарчето, в опит да полетиш сам...на крилете на свободата и пълният контрол върху ситуацията, себе си, волята си... Може би ще паднеш. И този път няма да е съвсем весело. Но щастието идва след всяко изправяне. Ставаш по - силен, по - можещ, по - опитен, по - жив. След време живеенето е лесно и естествено като дишането. Правиш го и се наслаждаваш с всяка клетка на тялото си, която се изпълва с живот. И светът става различен. За теб. Ти, който си отворил очите си, прочистил ума си, освободил духа си, захвърлил всеки страх, въоръжен с мотивация, воля и усмивка. Със сърце, готово да приюти целият свят. Със ръце, раздаващи щастие и грабещи с пълни шепи от всичко, което животът предлага. С мисъл и поглед, вперени в настоящият момент.
Беше ме страх да живея. Да се преборя със себе си, със страховете си, с предразсъдъците си. С другите за правото ми да бъда себе си, за правото ми на личен живот, за правото да живея живота, който аз искам, с правилата, които аз определям и следвам, по пътищата, които сама градя и създавам. Без чужда намеса. Пред мен - неизвестното. Зад мен - моите собствени следи. Днес, смело мога да кажа, че задръжки нямам. Сама не се ограничавам посредством страхове и предразсъдъци, хорски думи и мнения. Няма граници и всичко е пред мен. Разчитам предимно на себе си, за останалото имам верни и незаменими хора до себе си, които се доказаха тогава, когато не бях и не ставах за обичане. Животът е като ледена пързалка. Аз се научих да танцувам по леда на предизвикателствата и да се наслаждавам на това. За истинският лед ми трябват малко тренировки. Но какво пък, времето е пред мен, възможностите ги държа здраво и не пускам, а волята - от нея имам в изобилие.

Целият месец беше низ от нови предизвикателства, случващи ми се за пръв път. Знаех си, че новата година ще ми донесе неподозирани, различни и нетипични емоции, преживявания и спомени, но толкова много наведнъж не бях очаквала. Чувството е феноменално. Усещам, че живея. Наистина. Пълноценно. На сто процента. На пълни обороти. Под пълна пара. ЖИВЕЯ! И е толкова хубаво...

All I do is win!!!

2011-01-21T13:04:00.000-08:00

Имах чувството, че краят на седмицата никога няма да дойде. Уморително, изтощително. Имах чувството, че съм на ръба на силите си. Но вместо да се оплаквам колко бавно и тежко мина седмицата, трябва да кажа, че годината ми e повече от изумителнa :)
Започнах в университета...и всичко е много Indesign, Adobe Flash, xhtml и CSS. В университета се чувствам така, сякаш съм намерила мястото си. Сякаш съм точно там, където трябва да бъдa. Ново начинание, което се превръща в истинско приключение. Подготовката за няколко други неща, с които съм се захванала и съм на път да реализирам, допълнително придава цвят на цялостната картина. Искрено се забавлявам. :) Няма и минута, в която да ми е скучно или да съм отегчена. Фактът, обаче, че имам 8-часов пълен работен ден, университет, група за поддържане и какви ли не шантави идеи в главата ми оказват влияние. Умората си казва тежката, безапелационна дума. В същото време се чувствам пълноценна. И щастлива. Всичко е точно такова, каквото трябва да бъде. Много усмивки и смях ме съпътстват през цялото време и някак си всичко изглежда по - лесно :)
Фурора, който предизвика годежа с Д. обаче не може да се сравни с нищо. Истинко шоу. Усмивката ми светва, само като си припомня. :)
Животът ми е хубав. Даже много хубав! Не се срамувам и притеснявам от факта, че имам и разполагам...и с парите си, които сама печеля. И с времето си, което разпределям както намеря за добре и отделям за нещата, хората, дейностите, които ме правят щастлива. И с приятелите си, които остават незаменими и неизменна част от живота ми. И с животът ми, който живея според моите правила, норми и желания.И с независимостта ми. Не дължа на никого нищо. Нямам дългове, сметки и неизпълнени обещания пред никого. Не давам отчети, не се обяснявам. Живея за себе си. И със свободата ми! Правя каквото си поискам, както искам, когато и където искам. Не си поставям граници. Дори небето не ми е граница!
Не губя времето си, в очакване на чудо. Сама си ги създавам всеки ден. Не чакам нещо да се промени. Аз съм промяната, която искам да видя. Не пестя. Нито време за хобитата ми, нито пари, за материалните удоволствия, нито любов. Раздавам с пълни шепи. Получавам двойно повече.
Нещата са точно такива, каквито трябва да бъдат. Отне ми доста безсънни нощи и часове, посветени на размисли, за да осъзная...Времето не е само най - големият ни враг. То може да бъде и нашият най - добър приятел. Време за себе си. Време да израстваш и да се развиваш. Време за самоусъвършенстване. Време за реализация. Време да простиш, както на себе си за пропуснатите шансове и допуснатите грешки, така и на другите. Време да загърбиш и забравиш напълно миналото и да заживееш в настоящето. Време, което не губиш с безцелни и безмислени занимания, а посвещаваш на всичко онова, което си струва! Време, в което се наслаждаваш на живота, усмихвайки се. Време, споделено с любимите хора. Време да обичаш!
Аз разполагам с цялото време на света, но всяка една секунда е ценна! И трябва да бъде изживяна пълноценно...ДНЕС, СЕГА, НА МОМЕНТА!

п.с. Изпитвам силно вътрешно удовлетворение от всичко постигнато. Големи оптимизъм, амбиция, вяра и воля за всичко, което ми предстои. Аз съм ЩАСТЛИВА! :)

Искам те! Търся те! Чакам те...

2011-01-11T07:47:00.000-08:00

Както споменах във предният пост...предстоят много дати с много единички в тях. Днес е един от тях. Решила съм, че са съдбовни и специални. За мен и за всеки, който вярва в силата на мечтите си. За всеки, който иска да си нажелава желания.
11.1.11

Днешният ден и днешните ми желания са посветени на някой, който тепърва ми предстои да срещна. Дали го познавам? Аз не, но сърцето ми го познава, още преди очите да се видяли, ръцете - вплели една в друга, а сърдечните пулсове да създават най - красивата мелодия, с един ритъм, в едно темпо.
Днес си пожелавах, да намеря другата ми половина. Моят soul-mate. Другата част от цялото. И не само си пожелах да го намеря, но и като го срещна, да го позная, вместо да го подмина.
Мечтая за мъжа, който знае как да бъде мъж. Силен, със собствено мнение и позиции, със амбиции, за които прави всичко възможно да бъдат осъществени. С мечти, за които се бори всеки ден, за да ги превърне в реалност. Мъж, който може да носи отговорност за действията си. Мъж, който умее да признава грешките си и се учи от тях. Мъж, чиято дума тежи и значи нещо. Мъж, който не се страхува и срамува да бъде спонтанен и чувствителен понякога. Мъж, който знае какво иска. Мъж, с по - силен характер от моят. Мъж, който обича и се бори за любовта си. Мъж, който не признава съществуването на думата "невъзможно". Мъж със самочувствие и вяра в собствените си възможности. Mъж, за който усмивката ми ще бъде най - важна! Мъж, който държи ръката ми не само пред приятелите си, но и пред целият свят. Мъж, който се гордее с мен. Мъж, който е с мен, дори когато светът ми се срива из основи. Mъж, който знае как да ме укроти. Мъж, за когото съм предизвикателство. Мъж, което Е предизвикателство. Мъж, който умее да ме приземява, когато летя твърде високо. И който умее да ме извисява, прегърнал ме между крилете си. Мъж, с който да паднат всичките ми задръжки. Мъж, какъвто не съм срещала до сега. Мъж, който ще ме накара да се чувствам така, както никога досега. Различен, за разлика от всички, с които живота ме е срещал. Мъж, до който бих се чувствала истинска жена!

Искам те! Търся те! Чакам те...Знам, че ще ме намериш...знам, че ще те намеря. Защото сърцето ми те познава, още преди очите да са се видели...

Едно

2011-01-06T00:20:00.000-08:00

Много единички ми се насъбраха.
1 пост за тази година.
1 месец до рожденият ми ден. Юпиииии!
Taзи година ни предтоят много интересни дати: 1/1/11, 11/1/11, 1/11/11, 11/11/11 :)) , в които да си нажелавам всякакви желания с най - различен размер, цвят, привкус, естество и консистенция :)
Всички на работа са изумени от способността ми да се усмихвам през цялото време. Лесно е...аз им подарявам усмивката си, те ми връщат своята. И така никога не оставам с празни ръце ;)) или по - скоро трябва да кажа лицевите ми мускули никога не скучаят. Не ги оставям без работа :)
А. М. ми каза, че аурата ми се е променила, че около мен се носи една позитивна енергия. Че съм станала по лъчезарна и слънчева.
М. пък констатира, че съм много щастлива напоследък и попита кое е нещото, виновно за това ми състоятение. Не е нещо. Виновникът за усмивката ми е НЯКОЙ! :)))
Усмифффф, Усмиффф, УСМИФФФ!

Все повече се убеждавам колко изключително красива и успешна година ме очаква! Аз съм свръхестествено щастлива и имам две адски оръжия...едното за масово поражение - УСМИВКАТА МИ :), а другото за обезоръжаване и тотални погром победа над всякакви вражески лагери и територии - ДОБРОТО МИ НАСТРОЕНИЕ :)) Бойната ми екипировка си е за завиждане :) Така, че внимавайте с мен!

п.с. Това определено не е един от най - съдържателните ми постове, но със сигурност е най - усмихнатият :)

Сбогом, 2010 ! Привет, 2011 :)

2010-12-31T07:05:00.000-08:00

През изминалата година преживях какво ли не. Болка и щастие, разбити и осъществени мечти, любов и раздяла, смях и сълзи, падения и изправяния, загубих много и много спечелих. Отказвах се и се борих, предавах се и продължавах, изгубвах се и се намирах. Умирах и възкръсвах. НА КРАТКО - ЖИВЯХ!
Остават броени часове до началото на 2011. И имам толкова много желания, надежди, очаквания, мечти, копнежи. Вярвам и знам, че ме очаква една изключителна година.
Поставям си няколко цели, амбиции...или желания. Спорен е въпроса точно какво са. Но ако ги реализирам, ще бъдат моите малки и големи победи. Моите сбъднати мечти! А аз ще ги сбъдна! Защото мога! И защото имам на разположение точно 365 невероятни дни, които ще изживея пълноценно и с усмивка. В които ще се наслаждавам на живота и на малките детайли, които правят цялостната картина толкова специална и красива. 365 дни, в които ще се усмихвам, обичам и давам най - доброто от себе си!
365 дни, в които няма да вярвам на фалшиви думи и обещания, а ще съдя за хората по действията им.
365 дни, в които ще показвам на хората, които обичам и ме обичат, че винаги могат да разчитат на мен и ще им засвидетелствам любовта си!
365 дни, за да развивам заложбите и талантите ми.
365 дни, в които да бъда благодарна за всичко, което имам и да се боря, за всичко онова, което ми липсва.
365 дни, в които ще продължавам напред без страх, въпреки трудностите и препятствията.
365 дни, в които да бъда себе си и въпреки това да се стремя да ставам все по - добра, все по - успешна, все по - умна, все по - усмихната, все по - удивителна.
365 дни, в които да защитавам и отстоявам убежденията си, но и да разширя кръгозора си.
365 дни, в които да обичам и да бъда обичана.
Цели, които искам да изпълня:
1. Да посетя поне 3 държави, в които никога не съм била.
2. Да пиша повече и по - често.
3. Да се развивам в няколко области - фотография, журналистика, графичен дизайн.
4. Да започна работа, в която практикувам някое от гореизброените.
5. Да направя ремонт на апартамента в България.
6. Да спечеля конкурс, който е свързан със заложбите ми.
7. Да се усмихвам всеки ден, независимо от всичко.
8. Да се влюбя(споделено) силно, истински и разтърсващо!
9. Да се науча да спестявам и да не харча за глупости.
10. Да осъществя мечтата ми за още един блог на ***** тематика :)))

ИСКАМ! МОГА! И ЩЕ ГО ПОСТИГНА! :)

Сбогом, 2010 ! Привет, 2011 :)

p.s. Започвам Новата година с нов дизайн на блога и ново мото! ;)

NEVER EVER

2010-12-23T23:47:00.000-08:00

Давай, кучка наречи ме,
за теб жените, просто нямат друго име...
Давай, кучка наречи ме,
НЕ чувствам нищо, колкото си щеш мъчи ме!
Мъртво е във мене всичко,
аз БЯХ ЕДИНСТВЕНАТА, дето те обича...

***
Eдин ден, дори и да е след години, ще разбереш, НИКОЯ НИКОГА НЯМА да те ОБИЧА така, както те ОБИЧАХ АЗ!
Sad, isn`t it ? :)

12

2010-12-22T10:10:00.000-08:00

Декември съживява всичко...улиците греят предколедно - бляскави, във въздуха се носи коледна настроение и аромат на коледни сладки със специални коледни подправки. Коледна музика ехти от радиа, автомобили, заведения, мп3 - плеъри. Магазините са украсени с какви ли не декорации, предимно в червената гама. Коледни дръвчета, накичени с най - различни играчки - в златисто, сребристо, червено. И коледни бастунчета, напомнящи на засукани мартенички - в бяло и червено. Телевизиите излъчват коледни филми, книжарниците са пълни с коледни картички. Коледно, коледно, коледно! ♥ 2010 беше една интересна година. Имаше всякакви емоции...от розовата до сиво-черната гама. От усмивки, до безбройни сълзи. От грешки, разочарования и правилно взети решения.

януари - "Have you ever been in love? Horrible, isn't it? It makes you so vulnerable. It opens your chest and it opens your heart and it means someone can get inside you and mess you up. You build up all these defenses. You build up this whole armor, for years, so nothing can hurt you, then one stupid person, no different from any other stupid person, wanders into your stupid life...Love takes hostages. It gets inside you. It eats you out and leaves you crying in the darkness...It hurts. Not just in the imagination. Not just in the mind. It's a soul-hurt, a body-hurt, a real gets-inside-you-and-rips-you-apart pain. I hate love." Влюбих се...разтърсващо. И се опознавахме. С всеки разговор го обичах все повече и повече. Всяко "Добро утро" и "Лека нощ" се привързвах още повече. Казах първа, че го обичам. И той ми отвърна със същото. Януари - месецът, в който отворих сърцето си.

февруари - дишах, живеех и съществувах от и заради любовта. Даваше ми мотивация, сила, вдъхновение. Единственото, за което можех да мисля беше той. Рожденният ми ден....и изненадата, която получих. Винаги бях мечтала за хъркащо мече. Хър-хър, хър-хър... Бях напълно погълната от любовта си...и нищо друго нямаше значение.

март виждах настоящето си, бъдещето си само с него...и не доумявах как бях живяла толкова дълго без да знам, че той съществува. - Единствените планове, които си правех бяха свързани с него. Нямаше значение дали става въпрос за след месец, или за след години. Виждах настоящето си, бъдещето сиНаписах най - красивата си и искрена публикация, посветена на него, на любовта ми.

април - "Чувствах се не просто щастлива. Не просто с късмет. Не просто влюбена. Не просто обичана. Чувствах се най - щастливият, най - влюбеният, най - обичаният човек на планетата.". Първата ни среща, и трепета от очакването. Много първи неща с него. Вече познавах и тялото му, и душата му. Всяка секунда беше изпълнена с любов и щастие. Вярвах, че ще е завинаги. Наистина...Вярвах.

май - нито една публикация в блога ми. Върнах се в България, за да съм по - близо до него. За да сме заедно...буквално. Беше месец на перипети, но завърши с една мисъл, която никога преди не съм искала да се роди в главата ми...Исках да споделя живота си с този човек...Пред Бог, и пред институциите. И му го казах... Думата сватба за пръв път стоеше добре до името ми в едно изречение.

юни - Месецът, който ме повали физически и психически. 10 дни в болница. Цял месец в караници и скандали. Нямаше любов. НЯМАШЕ! Изчезна...и мрънкане, много мрънкане и недоволство от моя страна. Никакво време за мен, за нас от негова. КРАЯТ...който аз пожелах.

юли - месецът, в който умирах..буквално! Бях на абсолютния ръб, ненамираща смисъл да живея. Можех да говоря само за него, мислех само за него, сънувах само него. Той, той, той! Само той...това беше всичко, което се случваше в сърцето и ума ми. Мисълта за него, чувствата ми към него, липсата на неговите към мен...И унижението...да се моля...многократно, жалко. Толкова ниско не бях падала. Бях повече от жалка...Бях трагедия. Единственото, за което съм благодарна е, че приятелите ми бяха до мен. Плътно до мен...и ми триеха сълзите, държаха ръката ми, напомняха ми коя съм, търсеха ми причини да дишам...

август - Месецът, в който стигнах дъното. Абсолютното дъно. Месецът на грешките, месецът на СБОГОМ! "Виж в какво превърна невинното ми сърце... Събуди чудовището в него. А всичко можеше да е толкова просто." Месеци по - късно осъзнах, че не самото ми действие е грешка, само по себе си. Грешка бяха причините, които ме тласнаха към него. Грешка беше, че позволих това да се случи при тези обстоятелства. Обезцених себе си, за да му покажа, че струвам много..ОБРАТЕН ЕФЕКТ! Знаеше, че си тръгвам, и въпреки това ме остави да си замина...и аз го направих...Разбрах, че ЗАВИНАГИ за някои хора е твърде кратък период от време...едва броени месеци... Осъзнах, че няма значение какво правиш и даваш, защото за някои хора просто никога нищо не е достатъчно...

септември - тежък месец на самообвинения и измъчване...опитвах се да се съвзема. Но сътресението, което тази любов ми нанесе беше твърдо голямо. Твърде много обгорели отломки от сърцето ми, се бяха разбили на частици.

октомври - почти си стъпвах на кръката. Започнах работа, която беше толкова уморителна и изтощаваща, че почти нямах възможност да мисля за него...Липсата на каквато и да е муза ме убиваше мноооого бавно и още по - мъчително. Захванах се с развитието на групите ми във ФБ. Ей така, да имам за какво друго да мисля. Разбирах за флиртовете му, за миналото му, за другите в живота му. Признавам, болеше!

ноември - Стъпвах здраво по земята. И бях аз. "Падах, ставах, падах, ставах... и благодарение на опустошението разбрах, колко силна всъщност съм и мога да бъда!". Вече нямаше значение в чии очи каква съм и колко съм грешна. Важното беше друго - ОЦЕЛЯХ! Дойдох на себе си...и не само дойдох за няколко мига просветление, а и което е по - важното, останах на себе си... Имаше повече аз и по - малко той, който окончателно напусна живота ми."Най-накрая разбрах,че този - който иска да бъде до мен е до мен ... и без аз да го моля!!!!"

декември - много коледно настроение! За първа година така обичам КОЛЕДА! Изпратих коледни картички, слушам често коледно радио, последните три дни работех с коледна шапчица и носех настроение на хората, около мен. Напазарихме за коледната трапеза, коледните подаръци са купени и опаковани, елхата е украсена. Коледен дух е изпълнил сърцето ми. Много мисли за изминалата година изпълват съзнанието ми. Осъзнавам някои неща, други тепърва ми предстои да разбера и приема.

2010 година беше година на успехи и падения. На болка и щастие. На любов и разбито сърце. На надежда и на пълзене по земята. Изгубих себе си, а после се намерих...

Единственото, за което мечтая, е любов. Истинска.

За 2011 искам само едно! Искам да си припомня какво е усещането да се влюбиш. Искам да си припомня вълнението при първата среща.. Искам да си припомня за треперещите колена, когато целуваш за първи път човека, който обичаш. Искам да чуя "Обичам те"...Искам да изрека тези две думи... Искам да си припомня дори и онази загуба на контрол, заради която не спираш да му звъниш и пишеш. Заради когото прекарваш с часове в скайп, само за да го изчакаш да мине на линия. Когато не е до теб, да се побъркваш, защото ти липсва. Това чувство ужасно ми липсва. Повече от всичко на света искам да ми се случи още веднъж ..Този път НАИСТИНА ЗАВИНАГИ!

Someone Special

2010-12-04T03:36:00.000-08:00

Last Christmas I gave you my heart! But the very next day you gave it away... 
This year to save me from tears, I'll give it to SOMEONE SPECIAL! ;)

Равносметка 2010

2010-11-29T09:47:00.000-08:00

"I am proud of my heart.It's played,cheated,burned and broken.. But it still works! "

Но днес имам нужда...Да си направя сметката, да дръпна чертата...И да, една дванадесета част от годината тепърва предстои...Но... :)
Мечтаех да се влюбя. Истински. Изгарящо. Интересно. Изнемогващо. Изпепеляващо. Интригуващо. Завладяващо. Разтърстващо. Получих това, което исках... Влюбих се. Тази любов ми помогна да напиша може би най - красивият си, откровен и искрен пост. Тази любов ми отнесе и главата, и сърцето, и разума със силата на ураган. Опустишетелна като торнадо. Изпълнена със сълзи като наводнение и поройни дъждове. Тежка и трагична - като светкваци и гръмотевици. Разтърси из основи света ми - като земетресение...Тази любов...Абсолютното стихийно бедствие. Исках любов, получих я. Носих я в сърцето си. Слънчева и усмихната, дъждовна, но в края винаги с дъга...
Какво се случи?
Въпрос със повишена трудност. Може би аз сбърках. Може би той. Може би и двамата. Може би го пуснах да си отиде или пък той ме изгони..Или най - типичното оправдание - несходство в характерите. Разминаха ни се пътищата - другото изтъркано клише.
Истината е, че не знам какво стана. Моята гледна точка - не ме обичаше достатъчно, за да ме приеме с недостатъците ми. Не бях достатъчна, за да е само с мен. Да, направих грешки. И не, няма да кажа, че е човешко. Направих ги...и си платих с лихвите.
Благодарение на тази любов, или по - скоро на това стихийно бедствие...разбрах, че имам само истински хора до мен. Обикновено в кризисни ситуации, човек бива изоставен и разбира, че хората до него са фалшиви. На мен ми се случи точно обратното.
Никой не ме изостави...Никой не се отказа от мен и непоносимата ми особа...защото, повярвайте ми, бях непоносима. Тровех живота на всички с отчаянието и мрънкането си...а те, приятелите ми, стоически издържаха, изтърпяха и понесоха...катастрофалното ми поведение. Господи, благодаря ти, за приятелите, които имам...без тях нямаше да се справя...

И най-накрая разбрах,че този - който иска да бъде до мен е до мен ... и без аз да го моля!!!!

п.с. 2010 беше година на Шампанско и сълзи. Не се удавих нито в алкохола, който изпих, нито в океана, който изплаках.
Падах, ставах, падах, ставах... и благодарение на опустошението разбрах, колко силна всъщност съм и мога да бъда!

След всички бури, стихии, наводнения, земетресения, гръмотевици, светкавици, урагани, торнадота...Аз оцелях!

Three words, eight letters...

2010-10-19T07:54:00.000-07:00

Say it and I am yours...

Тя - A Fleur de Toi

2010-10-14T09:28:00.000-07:00

"Опитвам се да живея повече за момента...и не правя планове. Не градя мечти в дългосрочен план. И не искам да знам какво ще стане, докато реално не се случи.
Просто...
Даже съм готова на всичко. Готова съм и за варианта да не се получи и след време да не сме заедно.
Не искам да имам очаквания. Защото когато човек има такива и те не се изпълнят...остава разочарован.
Как го правя ли?! Не знам как...сещам се как съм била наранявана и знам как не искам да бъда отново. И знам, че не искам да говоря за брак, деца, дом и т.н. Неща, които са толкова сериозни...и после всичко да пропадне.
Ето от тези мечти бягам. Просто не мечтая по този начин.
Живея за мига. И за след една седмица.
Мечтите ми свързани с него са какво ще правим през уикенда, примерно.
Но не правя планове за след 2-3 месеца или още по - дълъг период...освен ако не е наложително. А досега не е било.
Разбираш ли?!
Не искам пак да строя и после всичко да пропада. Дори с риск да изглежда несериозно от моя страна.
Дори не знам дали някой би искал да се ожени за мен. Не знам дали ще намеря такъв човек в живота си. Който да ме обича такава, каквато съм...Без изключения!
Затова се радвам на това, което имам в момента.
Вчера, докато готвих, усетих, че съм влюбена. Че го обичам...Защото само когато съм така, се старая толкова много и....готвя. Правих мусака. Не съм готвила от много време. Не помня от кога...
Отношенията ни са много хубави. Той е толкова добричък с мен. Помага ми във всичко. Разбираме се, да чукна на дърво, както се казва. Но не мога да позволя прекрасните ни отношения за толкова кратко време...няколко месеца...и едва няколко седмици, живеейки заедно да ми позволят да мечтая по онзи начин. Просто не мога. Защото съм човек. И не искам да ме боли. Както всички останали и аз се страхувам от болката...и се пазя!
Това е..."

Tя

I dare you to undress me...

2010-10-08T12:27:00.000-07:00

Помниш ли..
Бях ти казала... "Ти си ми късал дрехите, сега ти късам нервите..."
А ти ми отговори... "Не ти късах дрехите, защото не можех да си го позволя."

Напоследък ме връхлитат някакви такива спомени, които ме карат да се усмихвам. Миналото напомня за себе си. Ти напомняш за себе си.
И как можеш да твърдиш, че си ме преживял, щом още имаш мои снимки в телефона си :)

Не си ми късал дрехите...А трябваше...Щеше да ти хареса...щеше да ми хареса...Знаеш! ♥

Sometimes you have to forget how you feel and remember what you deserve!

2010-10-02T11:57:00.000-07:00

Тук съм...отново.
Пиша. Трия. Пиша. Трия. Защото...пиша за неща, които не чувствам. И не съм себе си. И е някак фалшиво...и трия...
Тук съм! Отново!
Понякога трябва да забравиш какво чувстваш и да си спомниш какво заслужаваш!!!
В мен се появи желание за нови приключения, а джобовете ми са натъпкани с мечтите ми, силната ми вяра и големите ми очаквания.
Наясно съм, че пътят пред мен е дълъг, труден, каменист...Знам, че посоката е неизвестна. Но този път ще стигна там, където си заслужава да бъда. И ще открия нещо, което ще си струва усилията и отделеното време. Нещо, което си струва да бъде видяно, изживяно, запомнено!
Надявам се да сте с мен в това ново вълнуващо странство и търсене, което едва сега започва.
Знам, че няма да е никак лесно, понякога ще ми се иска да пратя всичко по дяволите, понякога ще превързвам коленете си, друг път сърцето си...Понякога ще съм на ръба да се откажа, а друг път ще съм опиянена от желание да продължа. Понякога ще обърквам пътя, понякога няма да разпознавам пътните знаци, понякога няма да се отрази на "my pursiut of happiness", друг път ще има катастрофални последствия. Ще срещам хора, които ще имат за цел да ме съборят мен и надеждите ми, други ще ми подават ръка, трети ще ме носят на ръце, а четвърти ще ме пазят в сърцето си. Понякога фактите и обстоятелствата ще са срещу мен, друг път късмета ще е на моя страна. Понякога живота ще ми се смее ехидно, друг път съдбата ще ми се усмихва. Понякога ще ме е страх от тъмнината, а друг път лъчите на слънцето ще милват лицето ми. Понякога ще хвърлят прах в очите ми, за да не виждам...Друг път сърцето ми ще ме води. Понякога ще плача, друг път ще се смея. Понякога ще си повтарям колко ми е безразлично. Понякога ще боли толкова силно, че ще ми се иска всичко да свърши. Понякога ще съм толкова щастлива, че нищо няма да е в състояние да помрачи усмивката ми. Понякога ще наранявам. друг път ще бъда наранявана. Понякога ще обичам, понякога ще съм обичана. Понякога ще ненавиждам, понякога ще бъда мразена. Понякога...

А когато стигна там, където принадлежа, където ми е мястото...нищо няма да има значение, освен, че си е струвало...всяка жертва, всеки компромис, всяка минута, всека крачка, всяка сълза...

Е, с мен ли сте?!

Идва време, когато някой спира да ти липсва... Hо не защото не го обичаш, а защото си свикнал него вече да го няма...

2010-09-29T08:21:00.000-07:00

Teжко ми беше, че идваше в сънищата ми, но не заспиваше до мен.
Трудно ми беше, че през деня бе в мислите ми, но никога до мен.
Мъчително беше, че си в сърцето ми, но не усещах пулса на твоето до мен.
Гадно беше, че спомена за теб ме убиваше, а никога повече няма да ...правим общи спомени.
Натоварващо беше, когато усещах парфюма ти, а се оказваше, че някакъв напълно непознат е минал покрай мен, а не ти.
Мъка беше, да се събуждам с мисълта какво е можело да бъде, но никога няма да го изживея...да го изживеем...заедно.
Безумие бе, че търсех в тълпата само едни очи, само една усмивка, но не ги откривах. Защото ти не си там. И още по - безумен бе факта, че търся, знаейки колко далеч си. И колко е невъзможно да те открия...

Тъжно е как някой изпълва нощите ти с кошмари, заради липсата си.
Болезнено е как някой изпълва с празнота деня ти, пак заради същата кошмарна липса.
Нетърпима е всяка мисъл, всеки спомен, за някой, който никога няма да е твой...отново... Непоносимо е дишането, далеч от него. Защото е бил като въздуха - необходим и жизненоважен.
Раняващо е вяко туп - туп, защото знаеш за кого бие сърцето ти, но на него му е все едно. Изпепеляваща е мисълта, че там където си бил всичко, сега не означаваш нищо. Смъртоносно е да обичаш, но да не си обичан...
Как се оцелява след подобна истина?! И как да се изправиш лице в лице с нея, когато това ще те довърши...Как?!

След 94 мъчителни дни, мога да кажа...Вече не ми липсваш.
Аз оцелях. И най - накрая се изправих лице в лице с истината.(продължението на Истината coming soon) Дори я приемам. И мога да я преглътна.
Намерих отговор и на въпроса как се живее с мисълта, че не си обичан... Просто намираш човека, който ще те обича без изключения, без "обичам те, но...", безрезервно и истински...

Аз съм обичана!

.

Нямаш смелостта да ме обичаш!

2010-09-19T10:26:00.000-07:00

Ако бях на другия край на света, (а аз съм...)
щеше ли да ме чакаш да се върна?
Ако бях направила непростима грешка, (а аз я направих)
дали щеше ми простиш?
Дали щеше да ме напуснеш? (пускаш ли ме?!)
Ако имаше нещо, което ме обърква,
щеше ли да ми помогнеш
или нямаше да издържиш? (и щеше ли да ти пука?!)
Aз бих ти казала, че те обичам...
Щеше ли да ми кажеш и ти, че ме обичаш? (а щеше ли да го чувстваш?)

Имаш ли смелостта да обичаш?! (твърдеше, че я имаш)
Да усетиш силата на истинската любов?! (ако за теб изобщо е било истинско)

Имаш ли смелостта да обичаш?
Моето сърце бие някакси различно... (но ти заслуша ли се?!)
Иска ми се да ме беше обичал така...

Всеки път, когато исках да науча
дали тези мисли преследват и теб,
аз затварях очи и мечтаех за теб. (с други думи - денонощно)
И бях потънала във възглавницата,
ухаеща на парфюма ти. (която запазих след последната ни нощ заедно)
Правех планове... (за любовта обаче, са нужни двама!)
Само с една картина пред очите ми
и си задавах все същия единствен въпрос (всеки ден, всяка нощ, всяка минута, непрестанно)
Дали наистина имаш...

Имаш ли смелостта да обичаш?! (твърдеше, че я имаш)
Да усетиш силата на истинската любов?! (ако за теб изобщо е било истинско)

Имаш ли смелостта да обичаш?
Моето сърце бие някакси различно... (но ти заслуша ли се?!)
Иска ми се да ме беше обичал така...

Обичам лукса ! Доказателство за това са златните приятели, които имам !

2010-09-18T12:30:00.001-07:00

Кодово име: Мари, палатка, Марийче, Пиле
Свързва ни толкова много. 12 години заедно в училище. И много повече. Приятелството ни. Тя е от онези хора, които не срещаш всеки ден. Различна, живееща в свят, в който всички са добри. Или поне тя открива винаги положителното. Толкова е красива, че външността й подвежда хората. Мислят я за Барби. Да, тя е невероятна с горещите си кафеви очи, със сладурските си бенки, огнената й, дълга, червена коса. Всяко нейно движение е изпълнено със грациозност. И именно завладяни от красотата й, хората рядко виждат това което се крие зад нея - още по - красивата й душевност. Тя е скромна, мила, раздаваща се. Търпелива и плаха. Но знае какво иска. И не оставя никой да й се кача на главата. Изключително дипломатична. И нежна. Това лято не бях това, което трябваше да бъда. С други думи - приятелка! Съжалявам...Наистина...Никога, никога повече..няма да допусна това отново. Мъж пред теб...Никога!
Нашата песен: Преслава - Нищо друго
Маниак на: обеци

Кодово име: Комши, Шехерезада, Шляпа - шляпа, Слънчо
Тя е...малка, но знае какво иска. За своите 17 години е научила повече за живота, отколкото много "възрастни". Винаги усмихната. Красотата извира от нея...вътрешна и външна. Това плаши хората. Тя е от хората, които не можеш да не забележиш. Отличава се. Със себе си. С характер. С усмивка. Бързо се оттърсва от негативни емоции. Радва се на малките неща. Мрази да върви сама, компенсира го с говорене по телефона. Около нея има една положителна енергия, която те кара да се усмихваш. Обича да спи до късно, ляга в ранните часове. Непукист. Живее за себе си. И е щастлива.
Нашата песен: още не е написана :P
Маниак на: нокти, лакирване, декорации

Кодово име: Герчу, Герчи
Първата ни снимка заедно е правена, когато сме били едва на няколко месеца. Тя плаче, аз се смея. На снимката. От преди 19 години. Тя - комшийка, приятелка, съученичка. Толкова много години. Имали сме периоди, в които комуникацията между нас никаква я няма. Но после всичко сякаш изчезва и все едно не сме спирали да си пишем, говорим, виждаме. Винаги има един малко по - философски поглед върху нещата. И винаги ме приземява. Защото аз хвърча. Много. А като падна...слуша за раните. И ги превързва. Много бури сме преживели, но нито една не се оказа достатъчно силна, за да развали връзката помежду ни.
Нашата песен: Кингсайз - За нея...(помниш ли)
Маниак на: това да си купува нещо постоянно, може да е дребно, но трябва да се купи.

Кодово име: Правилото на трите "S", Самото съвършенство Стела
Тя е вдъхновение и мотивация. Тя е човек, който ще ми бие два шамара, за да се осъзная. Тя би ми казала, колко съм жалка, за да спра да бъда. Тя - моята кучка, с която се гордея до болка. Тя е от хората, които не могат да те оставят безразличен. Или силно ще я ненавиждаш, или силно ще я обичаш. При нея средни работи няма, освен някой среден пръст, който би ти показала, за да те постави на място. За всичко друго е човек на крайностите. Тя е фатална. Високи токчета, черни дрехи, очна линия. И поглед който побърква, но респектира. Знае как да постави всеки там, където му е мястото. С пиперлив език, но сладка муцунка. Директна. Истинска. Искрена, до болка. Човекът, който ме чу най - силно да плача и най - силно да се смея. И двата пъти до истерия. До побъркване. Човекът, който познава сълзите ми. До една.
Нашата песен: Преслава - Нямам право
Маниак на: обувки на висок ток

В живота ми няма случайни хора. Всички са твърде специални. И различни. Уникални сами по себе си. И тук не съм ги подредила по значимост, важност, сила на чувствата ми. Защото са несравними. Уникални сами по себе си.
Общото. Че ме обичат! Готови да ми кажат истината, колкото и да боли. Готови да изслушат всяка моя тирада, да изтърпят всеки мой лигав момент, да изтрият сълзите ми. Да споделят смеха ми. Да ме прегърнат. Да ме обичат такава, каквато съм. И въпреки мен самата и недостатъците ми. Обичат ме! И знам, че винаги ще са до мен, независимо от всичко. Независимо от грешките ми. Независимо от това, че понякога не ставам за обичане...
Обичат ме!
И аз ги обичам!
Толкова ви обичам, че думите не ми стигат. Благодаря на Бог(ако такъв има), че ви имам в живота си! Вие правите деня ми красив и усмихнат. Сърцето ми - обичащо и обичано. Душата ми - благодарна. Вие сте стимул, причина, начин за справяне с всичко. Вие сте моите герои...вие сте...Истински ПРИЯТЕЛИ!
Щом имам вас за мен няма невъзможни неща!
Обичам ви...

My confession

2010-09-11T08:53:00.000-07:00

Цялостно и тотално обожание. Моят подарък за теб, моето сърце беше твое. За дни го оформи, за една единствена вечер - уби. Откъснато от гърдите ми и поставено в краката ти, тази първа стъпка, която предприе беше най - лошата. Оттогава ти извървя хиляди мили в тишина и кратко внимание. И аз все още имам тези спомени. Но ние никога няма да разберем какви сме можели да бъдем.
Спомняш ли си, когато си говорехме къде ще сме след една година? Спомняш ли си как хвана ръката ми, сякаш никога няма да я пуснеш? Спомни си, защото само това можеш да направиш. Никога няма да създадем друг спомен. Иска ми се да бях умряла в ръцете ти последният път, когато бяхме заедно...за да не ми се наложи да се събуждам без теб днес.

Този път си мислех, че нещата са истина. Ти каза, че са...Какво стана? Ти беше приоритет. Бях ли аз избор?
Оставих те да видиш страна от мен, която не бях показвала на друг преди. Обещанията са само думи, докато не се изпълнят.
Знаеше още отначалото, че всичко, което можех да ти предложа е моето сърце. Съжалявам, че не е достатъчно.
Е, всеки ще върви по своя път. Надявам се, че помниш нещата, които ти казах. Надявам се, знаеш, че всичко казано е искрено, истинско...
Не разбито сърце исках, но дано съм се научила от него. Но не трябваше ли и ти да се научиш от своите грешки?
Не, не мисля това за грешка. Просто мечтаех историята да не завърши така...

Новолунски заек

2010-09-03T01:59:00.000-07:00

ღI wish I had an Angel♥ каза: ходих да снимам
ღI wish I had an Angel♥ каза: в тъмното
ღI wish I had an Angel♥ каза: то бая тъмно :)
ღI wish I had an Angel♥ каза: като няма луна
ღI wish I had an Angel♥ каза: нали новолуние
ღI wish I had an Angel♥ каза: и даже нямаше кой да ме сгази на пътя...
ღI wish I had an Angel♥ каза: толкова пусто беше
ღI wish I had an Angel♥ каза: ни хора
ღI wish I had an Angel♥ каза: ни коли
ღI wish I had an Angel♥ каза: все едно съм във филм на ужасите
ღI wish I had an Angel♥ каза: толкова безлюдно
ღI wish I had an Angel♥ каза: че чак плаши
Тя каза: haha
ღI wish I had an Angel♥ каза: обаче
ღI wish I had an Angel♥ каза: един див заек
ღI wish I had an Angel♥ каза: изкочи от нейде
ღI wish I had an Angel♥ каза: и даже го снимах
Тя каза: :D
Тя каза: clap
ღI wish I had an Angel♥ каза: ама ще ти покажа нещастника утре
ღI wish I had an Angel♥ каза: и си викам
ღI wish I had an Angel♥ каза: е не съм съвсем във филм на ужасите
ღI wish I had an Angel♥ каза: иначе заека би бил зомбиран
ღI wish I had an Angel♥ каза: с кървясали очи
ღI wish I had an Angel♥ каза: и опитващ се да ме гризне
ღI wish I had an Angel♥ каза: :D
Тя каза: haha не може да бъде
Тя каза: :D
Тя каза: аз пък си мисля, че си била
ღI wish I had an Angel♥ каза: що бе
ღI wish I had an Angel♥ каза: :D
ღI wish I had an Angel♥ каза: заека нямаше нож и вилица
ღI wish I had an Angel♥ каза: не се опита да ме нападне в гръб
ღI wish I had an Angel♥ каза: :D
ღI wish I had an Angel♥ каза: даже си избяга
Тя каза: смятай
Тя каза: бахти смотания
Тя каза: филм
Тя каза: haha
ღI wish I had an Angel♥ каза: :D
ღI wish I had an Angel♥ каза: ама имаше храсталаци
ღI wish I had an Angel♥ каза: дето се мърдаха
Тя каза: да не би да е имало вятър
ღI wish I had an Angel♥ каза: нямаше вятър
ღI wish I had an Angel♥ каза: ама за съжаление имаше улични лампи
ღI wish I had an Angel♥ каза: :D
Тя каза: (think)
Тя каза: tstst
Тя каза: развалили филма

p.s. Все някой се намира да ми развали филма...мрън, мрън.

Поредното "S"

2010-09-02T03:05:00.000-07:00

Толкова хубави думи започват със "S" или "С" .
Sun, sex, summer, star, shooting stars :P, sea, sunshine, sunset, sand, smile, sences...
Сладолед, слънце, секс, спомени, снимки...
Толкова важни хора с буквата "С" минаха и минават през живота ми. И всяко едно С. оставя следи...
Следа...още една дума със "С".
Стефан...
Стела...Самото съвършенство Стела. Или с други думи моето правило на трите "С". S.S.S.
Сашето...
Слънчо. Ти си знаеш, мъниче.
Сънчовците...4 на брой, от това лято...и Стенли. Който също е със "С".
Двама от Сънчовците са със "С"...Симеон, Станислав...
Симеон, който ми помогна да си намеря off - бутона.
И Станислав...който ще ми подари пръскаща вода брачна халка. :P
Свилена...която видях две години по - късно, щастлива и сгодена. И ме зареди с невероятно настроение...
Другият Стефан...
***
Ти си поредното "С"...Или по - скоро си "S". Появи се преди 2 години в живота ми, после позачезна. Но понякога се появяваш отново, за да напомниш за себе си...И е сладко. Поредната "с" дума. Този път обаче имам чувството, че ти се иска да се задържиш за малко. Дори сякаш ти се иска да останеш. И е мило.
Мило е, че ми казваш колко съм красива и как ти липсва усмивката ми. Мило е, че въпреки, че работиш извънредно заради онова пътуване до Германия, би намерил време за мен. Мило е как оставяш аз да реша кога и къде за кафето, което само си обещаваме.
Мило е как ми звънна в 12 вечерта, за да ми пожелаеш "Лека нощ". Мило е как след като ти казах да ме оставиш на мира, ти изчака и намери подходящия момент да попиташ как съм, въпреки тъпото ми държание.
Толкова е лесна комуникацията с теб...и приятна. Аз никога не съм била по лесните неща. Отегчават ме. Но снощи се заговорихме със моето съвършенство...Не трябва ли именно ако нещо е истинско да се случва от самосебе си?! Не би ли трябвало да е лесно и нежно?! Да е като дишането. Просто да се случва...
Уморих се да правя нещо, за да предизвиквам хора и събития. Мисля да си взема почивка от влагане на емоции, опити, чувства. Взимам си билет за първи ред и чакам.
Не знам дали ще ми се случиш или просто ще изчезнеш за неопределен период, както го правиш винаги...но ти го правиш, защото аз те пропъждам. И все пак се връщаш.
Няма да те гоня този път. Но няма и да те моля да останеш. Просто ще се оставя на течението да ме отведе на правилното място. С правилните хора...
И не, няма да бързам, за да стигна до някъде. Времето и без това бърза. Само ще ме стигне.
Всяко "С" разтърсва живота ми, без изключения. Из основи. Maybe that's what happens when a tornado meets a volcano....

p.s. Септември...пак "с"...

Едно

2010-08-29T05:39:00.000-07:00

Не изгасям лампите напълно. Искам да те гледам. Искам да гледам как очите ти стават все по-хищни все по-ярки след всяко мое докосване.

Целуваш корема ми бавно и когато се приближаваш до поредната звездичка, я дорисуваш нежно с език...една по една... Изгарям и не мога да контролирам ръцете си. Забивам нокти навсякъде, в раменете ти, дърпам косата ти, извивам се назад и се изпотявам. Само усещам как дъха ти се спуска по врата ми, когато го захапваш страстно.Гледам само напред и не искам да съм хищник, искам да съм само плячка. Така се чувствам с теб и това ми носи едно неразбираемо удоволствие. Завърташ ме и ме буташ назад. Със сила се отскубвам за да мога да сваля тениската ти, за да целувам всичко по теб и да те гледам нахално докато ти ставаш все по-слаб в ръцете ми...хвърлям настрани колана на дънките ти... вече мога да те получа, но ще ти бягам още съвсем малко...

Малко по малко...малко по малко и кожа се допира до кожа..но още е рано...искам да те усещам по-силно и чакам, за да достигна до това...

Хващаш бедрата ми и ме придърпваш плътно към себе си...

Дърпаш косата ми когато си зад мен, увиваш ръце през кръста ми, гледаш извивката на гърба ми, на кръста ми, а аз само извъртам глава, за да те погледна и да те искам още повече. Хапеш ме...буташ ме...затискаш ме с тялото си и запушваш устата ми..а всичко в мен крещи: "Не спирай!"

Изтласкваш ме към стената с ръце притискаш китките ми нависоко, а през рамото ти виждам отраженията ни в огледалото. Вече добре познавам миризмата ти, движенията, знам точно къде и колко те искам. Това не е само плът, това е много повече, защото аз съм те изследвала всеки път. Мога да ти говоря, мога да ти заповядвам, мога да се подчинявам. Защото си ти. Защото с теб е различно. Защото е Нирвана!
С ръце разхвърлям чаршафите,с тяло се преплитам по теб, с дъх разцепвам въздуха на две...

И колко е грешно да те искам пак?!
След всеки взрив те искам още повече... А нощите все някога свършват. И те искам, само теб... Над мен, под мен...В мен! Да накараш всичко в мен да се взриви. Да учестиш дъха ми, да ускориш пулса ми, да ме възбудиш до полуда, да треперя в ръцете ти.
Да ме оставиш без дъх, да спреш сърцето ми за секунда, да ме притежаваш, да те притежавам, а накрая нежно да ме придърпаш в прегръдките си...

Накарай ме да извикам името ти отново...от желание, от страст, от възбуда...с Любов!

I promise!

2010-08-27T14:34:00.000-07:00

Обещавам...
Да спечеля обратно доверието на онези, които съм предавала...
Да не се срамувам от хората, които обичам...
Да не им обръщам гръб...
Да им бъда истински приятел не само в хубавите моменти, но и когато имат нужда от мен...
Да показвам по - често на хората, които обичам, че ме е грижа за тях, а не просто да го изказвам...
Да бъда благодарна, за нещата които имам, борейки се за онези, които искам...
Да оценявам всеки малък и голям жест...
Да говори всеки може, аз обещавам да доказвам...

Обещавам...
Да бъда повече това, което съм, да не се крия...
Да се смея шумно на публични места, без значение кой ще ме вземе за напулно луда...
Да не съжалявам за постъпките си, защото в конкретния момент за мен са били правилните...
Да не обръщам гръб на себе си...
Да не срамувам от това, което съм...
Да бъда по - малко егоист...
Да не съдя прекалено строго и себе си и другите...
Да се уча от грешките си по - добре, отколкото до сега...
Да не драматизирам излишно и да не изкарвам нещата по - сложни отколкото са...
Да бъда по - позитивна...
Да се радвам още повече на малките неща, които живота ми поднася...
Да ценя това, което имам...
Да вярвам повече в себе си в силите си...
Да мрънкам по - малко...
Да не се цупя за щяло и нещяло...
Да бъда още по - търпелива...
Да бъда пестелива...
Да бъда разумна...
Да бъда по - добра...
Да бъда по - силна...
Да се боря до край за нещата, в които вярвам...
Да се усмихвам по - често...
Да продължавам да преследвам копнежите на сърцето си...

Обещавам...
Да потърся някой, който съм забравила... бивш съученик, стар приятел... предишната любов... Само за да видя как са и как върви живота при тях...
Да давам повече усмивки на непознати...

Обещавам...
Да обичам!

Съзнателните избори и слабостта на човешката природа.

2010-08-25T03:09:00.000-07:00

Направих го. Исках и го направих. Защото ти не беше там, а аз и нямах намерение да те чакам да се появиш. Всеки път се оправдавам с различни причини, но този път е по-просто от всякога. Исках, имах възможност и го направих. Беше лесно, наистина лесно. Всички знаем, че на повечето им са слаби ангелите, но come on! Не вярвах, че ще е чак като детска игра. Дори не беше нужно да си го пожелая и след два часа го въртях на малкия си пръст. Сега като се замисля, не знам защо точно го направих. Дали е част от някакъв план за отмъщение или защото се чувствах самотна или просто защото обичам да чувствам контрол върху някакви емоции. Върху чуждите емоции. Само да щракна с пръсти и светът ще е мой. Не буквално, но знаеш.. Добре де, в същност, не знаеш, но не това е важното. Виж в какво превърна невинното ми сърце... Събуди чудовището в него. А всичко можеше да е толкова просто.

!Fated to pretend!

Онова чувство...

2010-08-23T09:42:00.000-07:00

И после бавно, но сигурно онова чувство се завръща. Рано или късно. Настанява се в главата ти по възможно най-противният начин и започва да те яде на малки порции. Забива бавно острите си зъби в плътта ти и боли ужасно. После грозно разкъсва парче след парче, докато те гледа нахално в очите. А ти не можеш да крещиш. Защото болката е ужасна. Ужасяваща...
Онова чувство е способно да те убива с години. По малко всеки ден. То се храни от кръвта ти. Порязва те нежно и пие жадно. Капка по капка. Кара клетките ти да гният и плътта ти да се разпада на отвратителни парцали. А ти нямаш сили да се съпротивляваш. Само мълчиш. Иска ти се да изкрещиш всичко и да прогониш чувството. И дори понякога успяваш да отвориш напуканите си устни. Но не успяваш да издадеш нито един скапан звук.
Има неща, които ти се иска да изтриеш от миналото си. И се впускаш в безсмислено търсене на подходящата гума и си готов да платиш каквато и да е цена за нея. Само че цял живот не успяваш да я откриеш и онова чувство продължава да те убива бавно. Чувството, че си изневерил. Някога. Преди време. Преди дори да разбереш, че това е твоят човек. Преди да почувстваш любовта. Преди въобще да усетиш, че искаш да свържеш целият си живот точно с този човек. Преди да научиш, че това е точно онази половина, която липсва в теб.
Жалкото е, че всички тези „преди” нямат значение когато онова чувство се завърне. Те някак не успяват да изиграят ролята на „обстоятелства, смекчаващи вината”. Защото чувството отново се завира в главата ти. Докато лакираш ноктите си в черно. Докато си миеш зъбите сутрин. Докато отпиваш от чашата горещ шоколад. Докато...
То просто се завръща и започва да се храни със съвестта ти.
Онова чувство е най-странното нещо, което ти се е случвало. Понякога те кара да се мразиш и да съжаляваш горчиво за глупостта, която си направил някога преди. Понякога обаче го обичаш силно. И си му ужасно благодарен. Защото онова чувство те е научило да различаваш истинските от фалшивите неща, вечните и тези, които минават за миг през живота ти. То те е научило да правиш разликата, да разпознаваш любовта измежду всички глупости, които приличат на нея. Научило те е как след много грешки, да усетиш точно от какво имаш нужда, за да спреш да се луташ. Завинаги.

Помниш ли....

2010-08-11T07:16:00.000-07:00

...

Нещо по ръба

2010-07-29T04:42:00.000-07:00

Погледът ти се движи плавно по извивките ми. Безсрамно ме оглеждаш цялата - от перфектно топираната ми коса до 12 сантиметровите ми токчета. Усмихваш се, защото очите ти дяволито се взират във врата ми. Мръсният ти поглед ме кара да настръхна.
Представяш си как целуваш страстно врата ми, захапвайки го по вампирски.
Секси и хищен. Такъв си. Ловец си. А аз съм потенциалната жертва. Харесва ми ролята. Продължавай да ме изпиваш с поглед цялата. ЦЯЛАТА, КАЗАХ!
Облизваш устни. Жадно. Харесва ми мисълта за устните ти върху мен. Мисълта за езика ти навсякъде по мен ми харесва още повече.
Всяка моя извивка ти действа като афродизиак. Гледаш ме почти като наркоман, умиращ за дозата си. Тялото ми тази вечер е твоята дрога.
Черният ми корсет те влудява. Така плътно е обвил тялото ми, че то ти изглежда още по - апетитно. Прехапваш устни. Захапи мен!
Приближаваш се. Не издържаш на разтоянието помежду ни. Остават броени сантиметри и ще мога да усетя аромата ти. Силен и опияняващ.
Знаеш, че ще съм твоя. Усещаш го. А аз знам, че ще ми хареса.
Дъха ти вече гали врата ми. Не издържам. За Бога, захапи ме!
Прошепваш нещо, но е твърде шумно. Не те чувам. А и няма значение какво казваш. И без думи ми действаш...адски възбуждащо.
Ръката ти е на кръста ми и се заиграва със сатенените връзки на корсета ми. Знам, че ти се иска да ме съблечеш още сега. Но изчакваш. Искаш да ме побъркаш напълно.
Устните ти са вече по врата ми, а аз изтръпвам цялата. Треперя от възбуда в ръцете ти.
Захапваш долната ми устна и ми иде да крещя от удоволствие. Сдържам се. Но по - късно ще крещя името ти.
Нямаш търпение. Да разходиш ръцете си по тялото ми. Бавно, но страстно. Пръстите ти правят любов с кожата ми. Аромата ти, кожата ти. Всичко крещи СЕКС.
И го искам. И те искам.
Тази вечер. Без правила. Без излишни думи. Без задръжки.
Искаш ме. Притискаш ме плътно до стената. Харесва ти идеята да не мога да ти се изплъзна.
А аз обмислям потенциално бягство. Само за да те побъркам още повече.
Влудявам те. Влудяваш ме.
Пръстите ти ловко се оплитат около връвките на корсета ми.И пада всичко.
Дрехи. И задръжки...

Family Portrait

2010-07-17T21:37:00.001-07:00

Неделя е семеен ден, нали?
Иска ми се днес да го прекараш с мен и семейството ми, най - вече с мен и Феликс. Да отидем в парка, той срамежливо да те гледа, дори с доза недоверие. Но в един момент да се отпусне и да хване ръката ти, така както държи моята.
Неделя е семеен ден.
И помниш ли как се вълнуваше, че ще се запозная със семейството ти?! Така и аз се чувствам, пред възможността най - накрая да срещнеш моето.
Феликс снощи е казал, че иска да види мъжа от компютъра. Ще те види ли?! Ще те видя ли?!
Неделя е семеен ден.
А с теб мечтаехме да сме семейство.
Неделя е семеен ден.
Моля те! Прекарай го със мен...

Изгубена

2010-07-16T01:44:00.000-07:00

...ит отеивтсъсирп зеб яварпс ес ад агом еН
...бет то аджун анморго икшевочен мамИ
...ес инръв, ет ялоМ

Времето не лекува...

2010-07-10T22:25:00.000-07:00

Нощем не заспивам до късно, защото чакам да се обадиш.

И в нощта намирам всеки един спомен свързан с теб, за да мога по някакъв начин да се докосна до теб.А всеки спомен е толкова болезнен и толкова ме ранява.
Но аз си спомням…нищо, че боли.Глупаво, нали?

Сутрин ставам рано, защото чакам да се обадиш.Ставам и чакам…чакам, чакам, чакам…обезверявам се, но утре пак ще стана рано, за да те чакам.Знам, че е по-добре да остана заспала…така времето минава по-бързо и болката е по-малко, но аз ще стана и ще чакам.Глупаво, нали?

Излизам от къщи и чакам да те видя.

Глупаво вярвам, че толкова ти липсвам, че един ден просто ще дойдеш при мен, тихо, безмълвно, ще изляза и някъде, на някоя улица ще те видя да стоиш и да ме чакаш…Глупаво,нали…този ден навярно никога няма да дойде, а аз съм толкова глупава, че дори мисля и се надявам, че ще е още днес.И се разхождам…по всяка една градска улица, за да ти видя.Взирам се във всяка кола като твоята и чакам да те видя и най-лошо е, че вярвам, че ще те видя.И след всяко разочарование бавно, но сигурно в ума ми се прокрадва коварната мисъл, че дори да ме блъсне някой, не ме е страх.Глупаво, нали?

Не отделям телефона от ръката си.Чакам да видя твоето име на екрана.

Чакам, чакам и с всеки звън дъха ми спира.Глупаво, нали?

Знаеш ли колко съм глупава?

Стоя…чакам…и те оставям на времето…и те оставям да вярваш в глупостта, че времето ще ни излекува.Времето няма да ни излекува, само че всяка секунда, в която сме разделени ще ни разделя още повече.До деня, в който ще видиш, че вече е прекалено късно, че е минало времето….
Тогава аз няма да имам теб и ти няма да имаш мен.
Но пък ще имаме времето.
Глупаво, нали?

Все още искам да си ти...

2010-07-08T12:13:00.000-07:00

Аромата на кожата ти все още ме опиянява. Кожата ти ухае по един неповторим начин, който ме кара да не мога да му се наситя. Много пъти след като си бил при мен, дрехите ми, възглавницата ми са попили от твоят мирис. Зарявам цялата си физиономия, във всичко, до което си се докоснал. И макар да не е същото, липсата ти е по - поносима, когато аромата ти се носи наоколо.
Допира ти все още ме кара да настъхвам. Всеки път, когато ме докоснеш се чувствам като порцеланова кукла. И не искам да ме пускаш, защото ще се строша без пръстите ти, ръцете ти, лицето ти плътно до моето....
Целувките ти все още ме влудяват. С онази твоя неподправена страст, сякаш ще ме изпиеш цялата. Сякаш съм най - желаното същество на планетата. Сякаш за теб няма друга. Сякаш съществуваме само аз и ти и никой друг няма значение. Няма нищо по - разтърсващо от устните ти впити в моите.
Гласа ти все още ме кара да забравям. За всичко останало. За всички. За проблемите. Няма значение какво ми казваш. Гласа ти ме пренася в друго време и пространство.
Погледа ти ме кара да настръхвам. Независимо дали ме гледаш влюбено, безразлично, мръсно. Очите ти никога не ме оставят безразлична. Колекционирам погледите ти. Онзи на летището. Онзи, когато се разделихме. Онзи, когато за пръв път бях твоя...и ти мой. Онзи, при първото ми събуждане до теб. Онзи, когато ми направи палачинки за закуска. Онзи, когато се стахуваше, че съм много болна. Много, много, много...помня ги всичките.
Начина, по който караш колата си все още ме изпълва. Със стил, секси и адски възбуждащо. Обичам да те наблюдавам, как имаш пълен контрол над колата си. А погледа ти, следейки движението е безобразно нечовешки. Днес тайничко те наблюдавах, докато шофираше. Въпреки тъгата в очите ти, изглеждаше все така властен и контролиращ ситуацията. Обичам силни мъже, знаеш.
Вкуса ти все още ме обезоражава...Вкуса на кожата ти, на устните ти, на езика ти. Моят личен наркотик. Водиш до пристрастяване.
Все още влизаш в моят сън, с усмивката си - правеща го цветен... Как мечтая да не е само сън... или поне да бъде вечен! Все още нося твоята снимка, на която тъй безгрижно се усмихваш и започвам да се лъжа че ме искаш... Избирам твоя номер, играейки небрежно с телефона... Все още твоят поглед бодър променя във живота ми сезона... Все още мисля че за теб... целувките ми бяха тъй ... желани...Все още чувам твоят глас, унасяйки се тихо във съня си... Все още вярвам сляпо в нас, и винаги ще следвам любовта си! Все още си момчето мечта, в което влюбих се безумно... Едва ли някога ще спреш да си...моята прашинка - вселена, моята любов, моят свят...

Едва ли някога ще спреш да си ми всичко...

Life is beautiful!

2010-07-05T11:56:00.000-07:00

Живота е прекрасен.
Днес отново се почувствах пълноценна, цяла, щастлива, позитивна, усмихната, спокойна.
Готова съм да гледам смело напред, без значение какво оставям след себе си. Защото е минало. И трябва да живея в настоящето.
Готова съм да приема нещата такива, каквито са, без да обвинявам себе си или някой друг. Просто така е трябвало да се случи. И единственото, което мога да направя, е да съм благодарна, че така са се стекли обстоятелествата. Опит. И не! Не преименувам грешките си с думата опит. Защото не беше грешка! Просто опит, от който научих много както за себе си, така и за хората, света, любовта.
Готова съм да се усмихвам на всичко и всички и да бъда над нещата, които позволявах да влияят на живота и настроението ми.
Готова съм да отворя сърцето си за всичко ново, красиво, диво. За всяка лудост, безумие...за любов.
Готова съм да бъда себе си отново! Усмихната, успешна, удивителна.
Няма да си пожелавам всичко да бъде наред, защото то вече е.
Аз съм щастлива и само това има значение.
Аз съм родена под щастлива звезда, имам късмет и знам, че ме очаква нещо невероятно. Нещо спиращо дъха....или някой!
Защото искам да обичам!
И обичам!

Какво ми остана...

2010-06-30T00:02:00.000-07:00

Опитвам...Наистина!
Да забравя...
Да съм си самодостатъчна...
Да се усмихвам...
Да бъда позитивна...
Да вярвам...
Да мечтая...
Да не плача...
Да се съвзема...
Да продължа напред....
Но!
Как да се науча да дишам нормално отново, без да боли, след като липсата ти е равносилна на липсата на кислород?!
Как да забравя какво сме имали?! Разговорите в скайп, по телефона, на живо...Нощите и дните прекарани с теб. Моментите, в които се чувствах най - щастливият, най - обичаният, най - желаният човек...Миговете, в които спираше дъха ми...
Как да съм си самодостатъчна, като ти беше моята половина?! Цяло на две как се дели?!
Как да се усмихвам, когато всяко нещо ми напомня на теб?! Как да се усмихвам, когато ти беше причината за усмивката ми?!
Как да вярвам и защо да се надявам, че ще срещна друг след като не искам друг, освен теб?!
За какво да мечтая, когато мечтите ни бяха преплетени в общи такива?!
Как да не плача, когато все още ми пука? Когато боли толкова силно и разкъсващо?! Когато не си до мен или си, но знам, че ще си тръгнеш?
Как да повярвам, че всичко ще бъде наред, когато нищо не е наред?! Как да бъда отново себе си, след като ти дадох всичко от мен?!
Как да не мисля за всичко вече изгубено, когато спомените са всичко, което имам?!
Как да продължа напред със живота си, след като ти беше моят живот?!
Tell me?!
HOW???

Letting go doesn’t mean giving up, but rather accepting that there are things that cannot be.

2010-06-27T14:50:00.000-07:00

Всичко си има начало и край. С изключение на кремвиршите. Те си имат два края. Или ако си оптимист може би две начала.
Всичко си има времева граница. Начало. Край. Старт. Стоп. Плюс. Минус. От плюс безкрайност до минус безкрайност.
Аз съм до тук. Не защото не те обичам. Не защото не си всичко за мен. Не защото съм спряла да чувствам това, което чувствам вече 10 месеца.
Нито ще се оправдавам, нито ще се обяснявам на дълго и на широко. Нито ще те обвинявам, нито ще се самообвинявам.
Понякога просто не е писано. Понякога просто хората не са един за друг или ако са може би са се срещнали в грешно и неподходящо време. Понякога просто не се получава колкото и да се опитваш.
Боли...
БОЛИ, разбира се!!!
От безсилие да промениш ситуации, хора, събития.
А и всъщност нямаш право да променяш никой. Или го обичаш такъв, какъвто е или не. Всякакви опити за промяна са напълно излишни.
Не се предавам, не се отказвам да се боря. Просто реших да приема истината и да се примиря с нея.
Не обвинявам никой. Просто или е било писано, или е трябвало така да се случи.
---
Какво следва?!
Да се науча:
Да дишам отново, без това да ми причинява физическа болка.
Да се събуждам не с мисълта за теб, а с любопитство какво ли ме очаква през деня.
Да заспивам не с мисълта за теб, а с усмивка от преживяното през деня.
Да се събера...така, че отново да съм цяла.
Да съм си самодостатъчна и щастието ми да зависи единствено от мен.
Да не плача.
Да не си представям аромата и кожата ти и какво е чувството при допира ти с моята.
Да се усмихвам повече.
Да бъда позитивна и положителна.

ДА СЕ НАУЧА ДА ЖИВЕЯ без теб....

Истината...

2010-04-26T13:38:00.000-07:00

Истината е....
....че все още си ми муза.
....често мисля за теб.
...проверявам последната ти активност.
....някой ще бъде много наранен след този пост. Този път не ти.
....че, най - накрая съм готова да призная истината.
....че, и до днес ми липсваше по някаква садистично/мазохистично/психично - неуравновесена причина.
....че, нещата между нас не приключиха както трябва.
....че дори изобщо не приключиха.
....не приключиха, защото не можахме да седнем като хората и да си кажем всичко...право в очите.
....че ме е страх от погледа ти.
....че ме е страх, не толкова от самия ти поглед, а това, което бих могла да прочета в него.
....че и до днес аз просто не можех да продължа напред.
....че не бях готова да се разделим. Не и по този начин.
....че не бях готова да продължа живота си без теб.
....че, не можех да приема, че това е нашето ...The End.
....или пък може би можех да приема края, ако беше с едно Happy отпред.
....че след теб не мога да се доверявам напълно.
....че понякога се чудя какво е можело да бъде.
....че наистина те обичах.
....че след теб аз просто не съм същата.
....че често набирам номера ти, но точно преди да чуя сигнала за "свободно", натискам, червената слушалка.
....че не знам какво бих ти казала.
....че днес събрах смелост да те загърбя окончателно.
....че нищо друго няма значение, освен един, единствен човек.
....че се уморих да се измъчвам и самообвинявам заради теб и недовършения ни край.
....че днес, може да не е края на света за теб, но е краят на моите угризения, мисли и емоции по отношение на теб.
....че пречиш на настоящето ми.
....че не мога да му се насладя, заради теб.
....че, няма да позволя това да се случва и секунда повече.
....че времето не лекува всичко.
...че времето не лекува всичко(again). Но Емил го направи...

От днес...
....няма да си вече моя муза.
.....спирам да мисля за теб.
.....няма значение какво мислиш за мен.
.....съм благодарна на това, което имам и ще го оценявам.
.....нямам време да си губя времето в угризения.
.....няма значение какъв е бил краят.
.....няма да гледам назад.
.....всеки път, когато се опиташ да влезеш в мислите ми, ще си мисля за това какво съкровище имам до себе си и ще бъда благодарна, за това, че не ти, а той е в живота ми.
.....няма да ми липсваш! Няма защо да ми липсваш....
......си ненужен. За мен!
.......няма да сравнявам Емил с теб. Няма база за сравнение...
.......няма да се държа по начина, по който ти заслужаваш, с хора, които не заслужават....
.......няма да наказвам другите, заради твоите грешки.
.......ще повярвам в хората отново.
.......няма да живея в страх, че сърцето ми ще бъде разбито отново.
.......няма да се страхувам да обичам, да показвам и споделям чувствата си.
.....съм готова да те оставя напълно в миналото и да се радвам на настоящето.
.....ще бъда щастлива!

Art never comes from happiness

2010-04-25T01:20:00.000-07:00

снимка: мое дело.

Дори аз да забравя, сърцето ми ще помни...

.

Между слънцето и облаците

2010-04-23T12:30:00.000-07:00

- Все още споменаваш името му.
Думите прозвучаха съобщително, но и с нотка на леко обвинение.
- Знам. - отвърна с чувство за вина.
-Мислиш ли за него?
Въпросът с повишена трудност. Въпросът, чийто отговор би оставил следи. Парещи и болезнени. Въпросът, чийто отговор не биваше, не трябваше и не искаше да изрича. Въпросът, който не трябваше да бъде задаван.
- Знаеш, че няма да ти хареса отговора. Тогава защо питаш? - отговори плахо и явно раздразнение се изписа по лицето й.
- Просто ми отговори! - категорично и ясно отсече. Заповеднически.
- Не ми повишавай тон! - надигна и тя отчаяно глас.
- Не сменяй темата! - вече ядосан и суров.
Нямаше измъкване. Трябваше да отговори.
- Понякога... - каза тихо, почти без глас, забивайки поглед в земята.
- Какво понякога?! - отговорът й далеч не му се понрави.
- Понякога мисля за него... - още по - тихо, шепнейки отговори.
- Какво си мислиш за него? - обидата и огорчението в гласа му пролучаваха от всяка дума.
- Сещам се понякога за някои случки...от миналото. - думите едва намериха път навън, сякаш й се искаше никога да не й се налага да ги изрича.
Истината. Признанието. Болката.
- Ти все още го обичаш. - същия съобщителен тон, като в началото на разговора.
Очите му обаче издаваха гнева му. Неговите най - големи предатели. Ако не беше забила празен поглед в земята, със сигурност щеше да осъзнае каква болка му бяха причинили думите.
- Аз обичам теб! - изкрещя в очите му и за пръв път двамата срещнаха погледите си.
Веднага съжали, че го беше погледнала. Очите му прогаряха дупки в сърцето й.
- Тогава защо мислиш за него? - отчаяно извика той.
- Не знам. - прошепна, а сякаш отговора й беше събрал цялата болка на света.
По треперенето в гласа й знаеше....следваше дъжда.

Все още имам днес.. И обичам!

2010-04-18T11:27:00.000-07:00

Живея в съмнения. Вечни и нестихващи. За всичко и всички.
Вярата ми никога не е на 100 процента, а купищата съмнения ме разкъсват на малки парчета. Дърпат ме във всевъзможни посоки. И никога сигурна. И никога спокойна.
Влюбена съм. До безобразие. До безумие. До лудост. До болка.
Обичам както никога досега. Не само, че ми дава крила, но и ме кара да се чувствам в безтегловност. Почти космически. Почти божествено.
Знам, че съм обичана. Чувствам го с всяка клетка, с всеки атом на тялото си. Доказва ми се постоянно. Казва ми се непрекъснато. Усещам го дори на 3000 км.
Аз обичам. И мен ме обичат.
Щастлива съм.
Но хората винаги си отиват. People always leave. Особено от мен. Всички рано или късно ме напускат. Преди мислех, че проблема е в другите, но ако всички напускат точно мен...е, явно аз съм проблема.
Страх ме е.
Страх ме е, че един ден няма да бъда обичана. Че един ден моя красив принц ще се събуди и ще осъзнае каква точно никаква принцеса не съм. Ще прогледне и ще установи как аз далеч не съм красивия лебед. Ще му просветне и ще разбере, че съм от грозните патета, на които не им е писано еволюират. Че не съм жаба тип "кандидат - принцеса". Че неговите целувки няма да ме превърнат в прелестно създание, заслепяващо всички с красотата си.
Аз съм си аз. И ничия магия, фея, целувка не променя факта, че съм разсеяна, вечно забравяща, трудно задържаща вниманието си върху нещо, вечно с ново мнение, постоянно спъваща се, падаща, толкова забляна, че се удрям многократно и във всевъзможни предмети, силно емоционална, напълно луда и неуравновесена, често недоволна и мрънкаща личност. Заради всичките ми съмнения, притеснения, угризения съм дори и пъзла. Страх ме е. Нима може най - прекрасното същество на планетата да съществува до непохватно, объркано и лудо същество като мен?! Никога.
И той ще се усети. Някога.
И това не само ще разбие сърцето ми. Това ще ме довърши. Напълно. Завинаги.
А аз съм убедена, че рано или късно той ще прогледне, ще се събуди, ще се опомни, ще разбере...че аз не съм лебед. Че аз не ставам за обичане.
Имам два избора.
Да се измъчвам и притеснявам кога ще ме зареже или да се наслаждавам на времето, което ми е отредено с него.
Избирам второто.
Да, аз съм човек на съмненията. Никога в покой. Никога спокойна.
Но и обичам както никога до сега. И ще направя всичко по силите ми, за да му се насладя. Един живот не би ми стигнал, но...
Ами ако утре се усети...в каква грешка е?!
Но аз все още имам днес...
И обичам!

Светлоброец, звездоброец

2010-03-21T15:10:00.000-07:00

12.
Само още 12.
Дни.
До прегръдките на Е. До дъха му галещ лицето му и усмивката, неслизаща от моето.

Няколко седмици в главата ми няколко фрази кънтяха. Няколко изречения, които просто превземаха съзнанието ми с всяка изминала минута. Аз отказвах да им обръщам внимание. Отказвах да ги слушам. Беше като развален грамофон, повтарящ една и съща песен отново, и отново. Някоя разбиваща и разболяваща балада. На която да размажеш кръвта от раните по сърцето си. Балада, която те оставя без сълзи, но със следите от тях. Солени и сухи. И парещи.

Отново е вечер и отново има звезди. Между тях проблясва друга светлина. Сякаш ми намига заговорнически. Или подигравателно. Ехидно.
Светлината от самолет. Самолет, на който няма да се кача. Самолет, за който нямам билет. Самолет без запазено място, F13 например, за мен. Самолет, който няма да отведе мен до Е. Самолет, който сбъдва желания, реализира мечти и осъществява дългоочаквани срещи. Но не и моите....

Отказвах да го приема...Факта, че това беше истината. Имах чувството, че ако го напиша, то това би било писменото доказателство, че съм се предала, че се отказвам, че не вярвам в силата на позитивната мисъл. Отказвах да го приема. Отказвах да живея с мисълта, че съм..спряла да вярвам. Надеждата е голяма работа.

Преди 12 дни все пак се случи. Дали заради положително мислене,дали защото Вселената ми е съдействала, защото го исках толкова силно, звездите са чули желанията ми...или просто съм късметлийка... аз получих билет за Рая. Днес остават още 12 дни до моя личен облак от щастие. По средата съм. 12 минаха, 12 остават. Но чакането...със сигурност си струва.

Аз бях светлоброец. Виждах самолетите и броях моите пропуснати възможности. След 12 дни се отказвам от тази титла.
От теб очаквам да си звездоброец...и с пръсти бавно да броиш звездите. Тези на небето и тези по коремчето ми. А когато пръстите ти се уморят...опитай с устни...

12. Само още 12.

I am mad...

2010-03-18T03:21:00.000-07:00

Познаваш чувството. Когато всяка клетка кипи, когато онова влудяващо "туп - туп" до слепоочието ти си играе с последните ти останали нерви. Всички други са изпилени, скъсани, унищожени, на ръба да се скъсат. Като струните на китара, силно опънати, но не достатъчно, за да бъдат скъсани.
На ръба.
Чувството, когато кръвта ти бушува във вените, сърцето ти блъска безмилостно гръдният ти кош, опитвайки се да го разкъса, за да си проправи път навън...от гняв.
Чувството, когато аха, ръцете ти да затреперят и се усещаш как си се втренчил в тях, опитвайки се да ги овладееш.
Чувството, когато дишането ти е учестено, а ти се опитваш да вдишваш и издишваш бавно и равномерно. Но не ти се получава.
И това още повече те побърква.
Чувството, когато искаш да хванеш първото изпречкало ти се на пътя нещо и да замериш стената с него. Или направо себе си. Току виж всичките кипящи, врящи, горещи, изнервени, ескалирали до краен предел чувства, нерви, настроения просто изчезнат.
Виждали ли сте лекар да рови в току що разкървила се рана? Не! Той или тя, лекарката или лекаря, се опитват да спрат кръвотечението чрез притискане. Какво се случва когато нещо не си на кеф?! Идва някой умник, който ти се пише приятел или любовта на живота ти и почва разпита. "Какво ти е?", "Ама защо"...И сякаш вместо да спре болката, огорчението, обидата, гнева със силен натиск, то той я разчовърква едно хубаво, колкото да загубиш и малкото кръв....опс, нерви, които са ти останали.
Как се притиска току що разразила се нервна, яростна буря?! Не и с въпроси. Говори глупости, говори за времето, говори как си се оригнал публично пред родителите на гаджето или пък как ти се иска да си печеш бутчетата на Карибите. Приказвай безсмислици. Така притискаш болката. Така прогонваш лошите мисли. Така се окротява бурята.
Разбира се, не може напълно да изчезне...но ако можеш да помогнеш за миг със заличаването й...то защо са ти нужни тъпи въпроси...
Въпроси, които удвояват кризата. Въпроси, които събарят, докато си още на колене, защото все още не си могъл да се изправиш... Въпроси, които превръщат бурята в стихийно бедствие...
I am mad...
Спестете ми въпросите. Нека си говорим за тамагочита. Или Телетъбис. Или кака Лара и "Милион и едно желания" по Канал 1, когато бях малка. Или просто да мълчим.
Заедно.

Когато просто се случи...

2010-03-03T12:25:00.000-08:00

Не съм писала от толкова отдавна. А всеки ден си казвам: "Днес ще напиша нещо". И накрая нищо. До сега.
Не мога да опиша с думи как се чувствам. Чувството е неописуемо, изумително, прекрасно, неповторимо, уникално, единствено по рода си, изключително, невероятно, супер, хипер, мега, гига яко.
С две думи. Влюбена съм.
До тук нищо кой знае колко изключително. Случва се на всеки някога, някъде, с някой...просто се влюбваш. Въпроса е дали този някой, някъде и някога да отговори на чувствата ти. И то преди да е станало прекалено късно.
Моята Д. веднъж ми каза: "Теб все те оценяват късно." Затова и не е важно просто да отговорят положително на чувствата ти...Важното е да се случи когато и ти си влюбен. Иначе става драмата със сянката и нейното гонене.
Аз съм влюбена.
Но особеното и специалното идва с факта, че освен че обичам съм и безобразно силно обичана. Знам го. Убедена съм. Вярвам. Чувствам го. Безусловно. Безгранично. Безспирно.
Някой, някога, някъде ми беше казал, че никой никога няма да ме обича отново. Не и колкото него. И беше прав. Обичат ме още повече.
Аз съм напълно обсебена, обичаща и обичана. И всеки ден си казвам:"Това е, повече няма на къде". На следващата сутрин, още с отварянето на очите ми...осъзнавам колко още повече съм влюбена. Чувствам се не просто щастлива. Не просто с късмет. Не просто влюбена. Не просто обичана. Чувствам се най - щастливият, най - влюбеният, най - обичаният човек на планетата.
Не вярвах, че ще ми се случи.
Да обичам някой до лудост, до болка, до безобразие, до краен предел. До плюс безкрайност....
Той...е правилото на трите "S". Smart, sensitive, sexy. ( Стел, ти си другото правило на трите "С", спокойно!)
Той е...невероятен. И не, не е всичко, което съм искала от някого. Той е много повече.
Той е...всичко.
Толкова съм благодарна, че Е. ми се случи...и продължава да ми се случва.
Сега пиша тези неща, а през ума ми минава само едно: "Бляяяя, клишета.". Може би е глупаво, че изобщо ги пиша тези редове, но за мен е важно...И хич не ме интересува, че съм част от клишето.
Живота ми преди Е. беше...Не искам да си спомням. Отказвам да си спомням. Oтказвам да живея в миналото със спомените.
Живота ми след Е. е...само една дума се доближава бегло до това, което Е. направи с живота ми....Живота ми е приказка... Моята собствена...В която се надявам никога да няма край...
Аз обичам!

Туп - туп, туп - туп...и спря!

2010-02-05T12:08:00.000-08:00

- Някога обичал ли си друга повече от мен? - не бяха пръстите, написали въпроса.
Беше сърцето, което с всяка следваща буква забиваше по - бързо, и по бързо. Още по - бързо. Имах чувството, че всеки момент ще излезе от тялото ми, разкъсвайки плътта ми, неиздържаща на напрежението, скоростта и ускорението. Сякаш искаше да изкочи, размазвайки се по екрана, така че да не ми даде шанс да прочета отговора.
Отговора беше кратък и ясен. Недвусмислен. Две букви, два звука.
- Да.
Иска ми се сърцето ми да беше напуснало орбитата си. Да беше окъпало монитора с горещата си, червена кръв, така, че отговора да беше останал загадка. Неизвестното X.
Иска ми се сърцето ми да бе спряло. Kато повреден часовников механизъм. Времето да тече, но стрелките да не отброяват. Аз да съществувам, без да е нужно нещо в ляво да бие. И да не боли.
Болката от отговора не закъсня. Моментална и съкрушителна.
Няма смисъл да се споменава горчивия вкус в устата ми, свитото ми гърло, сякаш опитващо се да ме задуши. Няма да говоря за сълзите, които заваляха като из ведро. Никой чадър не би устоял на силата и последователността, с която валеше. Ще пропусна и липсата на въздух в дробовете ми, изненаджащия студ, който ме вледени и все още ме държи в прегръдките си трепереща.
Но сърцето ми...то беше в агония. Можех да усетя как се свива в бавни конвулсии и гърчове. Всяко туп - туп беше заглушено от писъците в главата ми. Прехапвах устни, за да не крещя на глас. Всяко туп - туп не звучеше както би трябвало. Не беше туп - туп. Не беше дори само туп. Беше "Да". "ДА"! Отговорът, който би предизвикал сърдечен удар, ако бях малко по - стара. (още няколко часа до 20 - тия ми рожден ден...)
Сърцето ми агонизира. В главата ми отекват писъци. А можех да си спестя цялата тази животоубиваща болка.
Да се беше пръснало секунда по -рано... Но закъсня...

Будя се разкъсана...

2010-02-05T11:40:00.000-08:00

Някой в съня ми от теб ме пропъжда
лягам си твоя събуждам се чужда
и този някой притегляме с ръце
всеки път когато тихо сгуша се до теб.

Колко пъти да посреща там
онзи спомен в съня ми ням
колко слепи дни ще се будя
разкъсана незнам.

Мразя се, че изтива нашето легло
Мразя се, че не търся твоята любов
всичко в мен знае, че е грешен този сън
колко искам да съм пак само твоя, но не съм.

Някой в съня ми дарява безбрежност
миг кратък с него за мене е вечност
и този някой в очите ми чете
как любов за него крия сгушена до теб.

Колко пъти да посреща там
онзи спомен в съня ми ням
колко слепи дни ще се будя
разкъсана незнам.

Мразя се, че изтива нашето легло
Мразя се, че не търся твоята любов
всичко в мен знае, че е грешен този сън
колко искам да съм пак само твоя, но не съм.

Мразя те...

Песента, влязла ми в кръвта...

It's just not the same...

2010-01-31T02:15:00.000-08:00

Не пиша...Просто не мога. Думите са ме напуснали...Както всичко в моя живот.
People always leave...
Мислите ми все още препускат така бясно и неуморно, но сякаш не смея да ги напиша. Страх ме е. Страх ме е да се изправя срещу истината. Истината, че просто не е същото. Да, може би било дори по - хубаво. Ако му позволях да излезе на яве. Но аз си обичам константите. И не ми трябва по - хубаво или по - добро. И знам колко безсмислено и налудничево звучи всичко. Така се и чувствам...лишена от смисъл, разум и логика. И луда. Напълно побъркана.
Страх ме е да изрека истината на глас. А какво остава пък да я напиша.
Написаното е като договор, клетва, обещание. И няма връщане назад. А думите и крясъците в главата ми ги давя в тишина. и песни...Песните, които ме разболяват.

Защото се справяш прекрасно с облаците, Джейкъб, но не можеш да се бориш срещу затъмнение...Най - дългото затъмнение в живота ми. Имам си моето лично слънчице. Но в мига, в който се скрие от хоризонта, мракът напомня за себе си. Силно и болезнено. А аз се взирам в него все по - концентрирано, все по - усърдно, все по - отчаяно...но те няма. все едно никога не си съществувал...It`s a lie...

I`m feelin' so empty...

2010-01-25T13:48:00.000-08:00

Първи път...Отхвърляш ми. Заето.
Сърцето ми пулсира.
Втори път...Отхвърляш ми. Заето.
Дишането ми се учестява.
Трети път....Отхвърляш ми. Заето.

С тонът "заето" и ударите на сърцето ми композираме мелодия....

Поне си спомних как да чувствам отново...

I can`t stop the pain...

2010-01-14T04:29:00.000-08:00

И последната шепа пръст беше хвълена върху ковчега с миналото.
И боли...

Любовта взима заложници...

2010-01-07T04:35:00.000-08:00

"Have you ever been in love? Horrible, isn't it? It makes you so vulnerable. It opens your chest and it opens your heart and it means someone can get inside you and mess you up. You build up all these defenses. You build up this whole armor, for years, so nothing can hurt you, then one stupid person, no different from any other stupid person, wanders into your stupid life...

You give them a piece of you. They don't ask for it. They do something dumb one day like kiss you, or smile at you, and then your life isn't your own anymore. Love takes hostages. It gets inside you. It eats you out and leaves you crying in the darkness, so a simple phrase like "maybe we should just be friends" or "how very perceptive" turns into a glass splinter working its way into your heart. It hurts. Not just in the imagination. Not just in the mind. It's a soul-hurt, a body-hurt, a real gets-inside-you-and-rips-you-apart pain. I hate love. "

Neal Gaiman

За да бъдеш най - накрая моя! (Приказката)

2010-01-04T14:05:00.000-08:00

-Какво да направя, за да бъдеш най-накрая моя?
-Донеси ми луната от небето!
-Луната?
-Аха!
-Истинската луна?
-Именно!
-Ще ти я донеса, обещавам!*
(*откъсът е взет от тук . Специални благодатности към Gloxy-Floxy)
Тогава принцът тръгнал на дълъг път. Трябвало да намери и свали Луната. Неговата принцеса беше дала думата си. И принцът мечтаеше за деня, в който принцесата най - накрая щеше да е негова.
Решил да се изкачи на най - високия връх на Земята, точно в полунощ, при пълнолуние. Тогава щял с лък да уцели Луната и тя щяла да падне. Катеренето било продължително и трудно, но мисълта за принцесата поддъжала принца бодър и щастлив. Най - накрая достигнал заветната цел - върха на най - високата планина. Било точно в полунощ, при пълнолуние.
Но Луната изглеждала все така далечна и недостижима. Стрелите му не могли да я уцелят...
С леко отчаяние принцът помолил ангелите да го извисят над Земята, за да успее да свали Луната за принцесата. Ангелите веднага му се притекли на помощ, но Луната все била така далечна и недостижима. С болка в сърцето и посърнало лице принцът седнал на един камък и заплакъл. Луната го съжалила и с любопитство му казала:
- Първо ме целеше със стрелите си, после ме гъделичкаше с крилата на ангелите, а сега плачеш. Нищо не разбирам.
- Исках да те сваля, Луна. Но виждам, че е невъзможно. - изхлипал принца. Сега никога няма да бъда с принцесата.
- Разкажи ми всичко. - отвърнала Луната.
- Аз се влюбих в най - красивата принцеса на Земята. С най - красивите зелени очи, най - меката и лъскава коса, най - белите зъби и най - прекрасната усмивка. Но тя каза, че ще е моя само, ако й сваля Луната. - отчаяно отговорил принца.
- Наистина ли я обичаш толкова много, колкото казваш? - въздъхнала Луната.
- Обичам я и много повече, но думите не са достатъчни, за да опишат силата на чувствата ми.
- Тогава идвам с теб! - казала Луната.
- Но как така? - попитал изненадано принца.
- Луната не може да бъде свалена със сила. Но мога сама да реша да те последвам и ще го направя заради чистотата на чувствата ти.
Принцът отново се изпълнил с надежда и се усмихнал! Нарамил Луната на гръб и се запътил отново към царството на най - красивата принцеса. По пътя го срещали много други принцеси и заслепени от красотата на Луната го умолявали да избере тях. Вричали му се във вечна вярност и любов, обещавали му замъците и богатствата си, но нищо не можело да го накара да размисли. В сърцето му имало място само за принцесата.
Когато пристигнал в царството, светоотразителната способност на Луната почти била изчезнала и тя не светела така силно. Принцът се притеснил и уплашил. Попитал Луната:
- Аз ли те повредих? - плахо и виновно.
- Не, принце. Аз мога да отразявам светлината на Слънцето, но също така и любовта, сияеща във две сърца.
- Значи когато сме при принцесата ти ще засияеш отново? - попитал принца. - Разбира се.
Стигнали пред портите на замъка, а принцесата се показала от прозореца на най - високата кула.
- Къде ми е Луната? - попитала принцесата.
- Ето тук, на гърба ми. - посочил принца.
- Този голям, мръсен камък ли? - изсмяла се принцесата.
Принца се обърнал и видял напълно угасналата Луна. Принцесата го изгонила и му казала да не се завръща, докато не й донесе истинската Луна. Принца, нещастен и угорчен, попитал Луната:
- Защо ме излъга? - Не съм те лъгала.
- Тогава защо не засия?
- За любов са нужни двама! - казала мъдро Луната.
Съсипан принцът се скитал безцелно из кралствата, но на гърба си все още носел Луната. Той я беше поискал и сега тя беше негова отговорност. Уморен, със скъсани дрехи и прегладнял, залитнал на една от улиците в поредното кралство. Тогава усетил нечия ръка, която го хванала точно преди да падне. Надигнал глава и видял две топли, кафяви очи. И в същия миг бил заслепен от силна светлина. Луната за пръв път светела толкова силно...

Аз съм тази, за която малко знаеш...

2010-01-03T10:56:00.001-08:00

Вдъхновена от един от красивите блогове, които чета реших да разкажа за мен...без маски, грим и очна линия. Без фалшивите усмивки и добре подготвените и обмислени отговори на въпросите, които често ми се задават...
Аз...
...ненавиждам оранжево. Изпадам в тих бяс при вида на този цвят. От там може би идва и нехаресването на портокали. Няма сила на света, която да ме накара да ям портокали. Но през последната година се научих да пия портокалов сок. Нищо против мандарините и грейпфрутите. Даже много си ги обичам.
...съм човек на настроенията. Най - лошото е, че не аз контролирам емоциите си, а те мен. Така и не се научих ги командоря.
...винаги пиша във Скайп - настроението ми нещо, което е предназначено за някой. Никога безадресно. Но рядко си признавам...Как да си призная, ако ако ми стискаше, нямаше да го пиша в настроението си, а щях да го напиша, на който трябваше.
...съм безусловно и неизбежно обсебена и пристрастена към шоколада. Промишлените количества не са никакъв проблем за мен и мога постоянно и ежедневно да си похапвам шоколаденичко.
...мога да съм безкрайно и грубо цинична. Качество, което ме дразни у другите, но често използвам като оръжие, когато се чувствам застрашена. ...мога да бъда откровена до болка. Казвала съм неща, които не всеки би се усмелил да изрече на глас. Това често е в мой минус, но...такава съм си.
...съм разочаровала хора, които не са заслужавали.
...съм много щедър човек. Мога да изхарча всичките си пари за някой друг или с някой друг, дори и парите да са били предназначени за друго.
...плача дори на анимационни филми. На всякакви филми. И не ме е срам да си призная...
...искам да срещна човека, с който след 50 години все още ще се гледаме влюбено, държейки се за ръце.
...вярвам в силата на положителната мисъл, но често в главата ми се въртят черни мисли.
...често сънувам кошмари.
...страдам от безсънние, в нощите, когато кошмарите решат да ме освободят от присъствието си.
...обожавам баща ми. Имам най - страхотния тати на света. Не знам какво бих правила без него и често звъня в къщи, за да се уверя, че е добре. Той е човека, който вярва в мен безпрецедентно много. Винаги ме подкрепя и уважава решенията ми.
...ненавиждам жената, която ме е родила.
...имам най - красивата червенокоса приятелка на света. И дори и да се изруси, както си го мисли, аз пак ще я обичам.
...много лесно се доверявам и вярвам на хората.
...бързо прощавам. Почти всичко. Единствено не мога да простя на някой, който изтрих от живота си, завинаги.
...имам слабост към парфюмите със сладки аромати.
...обожавам две от чашите си за кафе.
...имам сестра, която също много вярва в мен. Живота ми без нея нямаше да е същия.
...понякога си говоря сама, най - често в банята...
...често изговарям на глас чувствата си.
...трудно сдържам сълзите си, ако ми се плаче. трудно сдържам смеха си и често това ескалира до истеричен, силен смях.
... завършвам всеки разговор с баща ми с думите: "обичам те". Искам да знам, че ако нещо се случи - на мен или него, то това ще са последните думи, който ще е чул от мен.
...държа хората, които обичам да са наясно с чувствата ми. Опитвам се да доказвам любовта си.
...имам проблем с търпението и чакането.
...рядко изтърпявам да пазя изненади. Ако имам подарък или ще се изтърва, че съм купила нещо или ще го дам преди да е дошъл празника.
...обичам да се занимавам с ноктите си. Никога не са дълги, защото се чупят, но пък аз все ги рисувам и лакирам. Това ме отпуска.
...мечтая за работа, която ми позволява да пътувам по света.
...имам нужда от някой с характер, сила и амбиции.
...обичам да бъда прегръщана...много, много.
...имам лошо самочувствие, изградено от отношението на някои хора към мен.
...не харесвам носа си и един ден ще го оправя.
...не обичам да се снимам. Абсолютно нефотогенична съм.
...имам нужда да бъда обичана. ...трудно заспивам нощем.
...за да заспя гушкам една възглавница и така спя. Не мога да спя по гръб. Имам чувството, че съм на кораб и страдам от морска болест.
...имам прякори като Теди Бери Мечи, Теди Беди, Брум - Брум... ...някой, някога ме наричаше принцеса.
...често съм била прехласната несподелено в някой.
...трудно вярвам в себе си.
...рядко приемам, че съм победена и трудно се отказвам. Настоятелна и инатлива съм.
...избухвам за дреболии.
...държа много на това хората да си спазват уговорките и да идват на време. ...често се изявявам в ролята на слушател и опитвам да помагам на другите. ...ако една песен ми влезе под кожата, мога да я слушам с дни без да ми омръзне.
...вярвам, че мечтите се сбъдват.
...лесно се привързвам към хората.
...страх ме е от смъртта. И не от моята собствена, а от тази на хората, които обичам.
...Пепси е номер едно. Кола пия при липса на Пепси.
...често имам чувството, че пропилявам дните си.
...хвърлям се с главата надолу и често падам. После ставам и забравям за падането. Допускам същите грешки отново и отново. За това е виновна късата ми памет.
...имам страст към плюшените мечета и често се изживявам като плюшено полярно мече.
...отказвам да приема, че пораснах. Аз все още съм дете!
...обичам балони!
...косата ми всеки ден е различна. Никога не застава на едно и също място два пъти. Стилизаторите за коса издържат час, преди косата ми да ги надвие...

п.с. На прочелите, честито. Вече би трябвало да ме познавате по - добре. Сигурно има и много друго за казване. Но това ми хрумна...

Тази нощ при тебе легна друга...

2010-01-03T04:15:00.000-08:00

Тази нощ ще чуваш нечие друго очестено дишане и други нечии стенания.
За мен ще бъде трудно да си поема въздух и единствено сърцето ми ще стене почти безшумно...
Тя ще ти говори тихо, ти ще чуваш моя глас.
Тя ще гледа тебе, за тебе съществува само мрак...
Тя ще те докосва, но усещането няма да е същото...
Тя може би е невероятно красива, но ти имаш очи само за мен...
Тя може би се смее като ангел, но пак ти липсва моя смях...
Тя може би ще е прочела Кама Сутра и ще владее чудни номера, но ще ти липсва нещо друго...Сливането ни душа в душа...

Тази нощ при тебе легна друга,
но тайно ти се искаше тя да бъде аз.
Двамата лежахте и се гледахте
но спомени напомняха единствено за нас.

Тази нощ при тебе легна друга,
но беше трудно да заспиш.
Въртеше се нещастен ту наляво, ту надясно,
но никъде не ме откри.

Тази нощ при тебе легна друга,
при мене - чувство за вина.
....

Моята Коледа ли?!

2009-12-30T05:37:00.000-08:00

"Как да нареждам сама коледни украси?
Искам да пия до там ... да незнам коя съм!
Искам пак двама да сме, но сама ще бъда!
Коледа идва без теб... и без теб си тръгва..."

Тик - так, тик - так

2009-12-13T13:15:00.000-08:00

Усещам как времето изтича между пръстите ми. Няма време. Тик - так, тик - так.
Мразя звука, идващ от препускащите часовници. Затова и винаги ги разкарвах от стаята ми или просто вадех батериите им. Тик - так, тик - так. Звукът им ме подлудяваше в нощите, които не можех да спря. В нощите, в които главата ми и без това беше на косъм да се пръсне от бясни мисли, проблеми и хипотетични решения. Нямах нерви за нищо, камо ли за проклетото тиктакане. Тик - так, тик - так.
Отвратително е усещането за липса на време. Когато изтърваш автобуса и ти се иска той да беше закъснял. Когато някой полива най - хубавата ти и любима блуза с кафе, а си мислел да станеш секунди по - рано. Когато някой се качва на влак, някакъв женски глас напомня за заминаването на влак еди кой си, от колувоз еди кой си, в посока еди коя си след еди колко си минути. Проблема не е в колувоза или номера на влака. Проблема дори не е в посоката. Проблема е в минутите, които знаеш, че текат и няма да можеш да задържиш ръката на любимия още минута, само още една минута...Тик - так, тик - так.
А една минута е само 60 секунди. И ако той си тръгне след 60 секунди, то това е най - краткото време на света. Но ако имаше време да впие устните си само за 60 секунди в твоите...То това би било цяла вечност...Тик - так, тик - так.
Защото докато той си тръгва, знам, че ще има хиляди, милиони, милиарди секунди без него...И това ме убива...същото толкова бавно и убийствено, както всяка частица от секундата, в която си нямам представа как е, къде е, с кого е...Жив ли е изобщо?!
Тик - так, тик - так.
Но когато имам само минута с него...дори секунди...Е най - убийствено колко бързо се изнизват...Тик - так, тик - так.
Знам, че той си отива.
Тик - так, тик - так.
Дори не от мен...Просто някой неща свърват. Като ваканцията, която разделя учениците и знаеш, че последния учебен ден е началото на 3 месеца без любимите съученици.
Тик - так, тик - так.
Но какво става, ако няма завръщане?
И ако никога повече не те видя? Времето ми с теб изтича...
Времето ми изтича...а с него и шансовете ми да не те изгубя завинаги...
Тик - так, тик - так.

Има сълзи, но няма надежда...

2009-12-12T13:24:00.000-08:00

Има толкова много неща, които искам да ти кажа...Но думите ще останат неизречени...ненаписани...
Има толкова много чувства, които чакат да бъдат показани...Е, ще си останат с чакането...
Има толкова много мисли, които тичат една през друга, надявайки се да бъдат споделени... Ще потънат някъде дълбоко в подсъзнанието ми. В изгнание...
Има толкова много любов, която иска да си проправи път през ледената ми обвивка. Нека се опита, аз ще си направя нова и желязна такава...
Има спомени, които искат да бъдат разказани....Ще се одавят в тишината....
Има мигове, които никога няма да бъдат забравени. Тях ще заровя дълбоко, в най - тъмните кътчета на душата ми. Те, както и аз, имаме страх от тъмното...Там, няма да посмеят да помръднат, няма да посмеят да кажат и дума, няма да съществуват...Може би няма да оживеят...
Има дни, които можеха да бъдат прекарани с теб. Краят им дойде, бройката им се изчерпа. Ще бъдат избутани от нощите, в които няма да мога да заспя... Има сънища, които ми напомнят безмилостно за това, което никога няма да имам. Тях...Тях, ще запазя. Все нещо трябва да остане...
Има кошмари, в които те губя неизбежно и завинаги. Не че някога съм те имала. Но те се опитват да откраднат дори това, което съм нямала...
Има сълзи, които чакат да бъдат изплакани...и ще бъдат!
Има сърце, което мълчи. Защото няма правото да говори. И ще си мълчи.

Няма бъдеще.
За теб и мен.
Няма нито минало, нито настояще. Всичко се случваше единствено в главата ми.
Няма място в живота ти...за мен. И няма да намериш. Защото някой друг вече го запълва...
Няма смисъл да правя каквото и да било. Каквото можех, вече го направих. Ти си/беше на ход.
Нямам право да се боря за любов, обещана, отредена и определена за някой друг...
Няма надежда...
За мен...
За мен и теб...
За нас...

Ако бях невидима...

2009-12-09T14:04:00.001-08:00

Понякога ми се искаше да съм невидима. Това, което човешкото зрение обикновено улавя, да пропуска мен. Да съм някъде, но в същото време и да не съм. Искам да мога да се промъквам безшумно и незабележимо покрай него. Да мога да усещам аромата на кожата му, а моето дишане да пробягва само като хладна тръпка по тялото му. Иска ми се да мога да го съзерцавам необезпокоявано – него и изяществото му, попито във всяка една негова клетка. Защото не можех да го зяпам просто така. Когато съм материализирана, както за нещастие съм винаги, трябва да внимавам колко продължително го гледам. Трябваше да следя дали съм с полуотворена уста заради удивлението и преклонението пред красотата му. Нямам право да го гледам като пълна глупачка, нефокусирано и изпиваща го с очи, обхождайки всяка негова извивка с поглед.
Иска ми се да съм невидима, за да мога да го слушам с часове. Как разговаря с другите, разбира се. Да слушам мелодичният му, изпълнен с интересни нотки глас би било достатъчно. Така или иначе не чувах думи, а ноти, подредени в красива композиция. Чувах музика, която ме разтапяше и обричаше на по – силни и по – дълбоки чувства след всяка нота.
Иска ми се да съм невидима, за да мога да наблюдавам всяко негово движение, мисъл, действие. Да мога да се наслаждавам на грацията и маниерите му, попити във всяко негово движение или стъпка.
Иска ми се да бях невидима, за да мога да го докосвам. Да очертавам с пръсти перфектните форми на лицето му. Фината му брадичка, сочните му устни, нежната му кожа, затворените му клепачи, когато спи. Боже, колко много исках да видя, как спи. Красив и уязвим, с почти детско изражение в съня си. Единственото, което той би усетил е лек полъх, обгръщащ тялото му. Без капка съмнение, че това може да са нечии пръсти, нечии ръце и докосвания. Моите ръце.
Иска ми се да знам какво се случва в главата му. Дали е същият хаос като в моята?! Едва ли. Мислите му със сигурност са перфектно подредени, ясни и определено не крещяха една през друга. Иска ми се да знам какво го вълнува, за какво говори с другите, какво говорят другите с него. Защото единственото, излизащо от устата ми в редките случаи когато разговарях с него, беше едно голямо нищо. Говорех нервно, объркано и притеснено. И естествено само празни приказки. Нищо съществено. Сигурно си мисли, че съм жалка и не особено интелигентна. Със семпъл живот, елементарни мисли. С две думи жалка картинка. И аз бих си го помислила, ако бях на негово място. Но той беше умен, красив, съвършен и достатъчно добре възпитан, за да поздравява дори хора като мен.

Нещото, заради което най – силно желая невидимостта си е усмивката му. Никога не съм виждала нещо подобно. Усмивката му е слънце. Огряваше всичко около него и всичко друго изглеждаше обикновено, дори невзрачно на фона на тази неземна, божествена усмивка. А той винаги е усмихнат. Винаги. И аз оставах заслепена, без дъх, без сърцебиене, с отворена от удивление уста. Усмивката му парализираше всичко в мен. Караше ме да забравя коя съм. Забравях дори как да дишам и издишам. Винаги оставах като замръзнала. Без звук от дишане или сърцебиене. Оставах безмълвна, бездиханна и със спряло сърце. Имам чувството, че всеки път ми отнема цяла вечност преди да се сетя как ставаше номера с дишането. Виждаше ми се болезнено, трудно и почти непосилно. За сърцето съвсем оставах без думи. Като си спомнеше, че е спряло, сякаш за да си навакса, забиваше лудо и препускайки. Имах чувството, че гръдният ми кош няма никакъв шанс пред полудялото ми, горящо сърце. Сякаш всеки момент щеше да разкъса кожата ми проправяйки си път навън. Двоумих се само за метода, който сърцето ми би използвало. Дали ще изпепели костите ми и стопи кожата ми или беше достатъчно само да се засили милиметър напред, за да счупи костите ми и да разкъса плътта ми. А може би не беше нужно да прави каквото и да било. Беше достатъчно полудяло и като нищо би излезе от мен като птичка изскачаща от стар, стенен часовник. Само че никога нямаше да се прибере отново. Щеше да се откъсне и щях да умра. Така или иначе явно вече ми е писано да ми се случи без дилемата „ рано или късно”.С всички тези бездиханни, безпулсови, но и безценни секунди смъртта ми е само въпрос на време.
Дали си струва да умра заради усмивката му?! Абсолютно. Защото нищо не би могло да се сравни с нея. Защото тя беше най – красивото нещо, което очите ми бяха виждали. И защото никога нямаше да мога да откъсна очи от нея. Магическата му, нечовешки красива усмивка.
Нещото, заради което си струваше да живея, нещото, заради което си струваше и да умра.

В съня ми идваш както всяка друга вечер...

2009-12-09T01:03:00.000-08:00

В съня ми идваш както всяка друга вечер,
усмихваш се и тихичко шептиш.
Аз пак съм твоето момиче,
а ти си силния, безстрашен принц.
Пoглеждаш ме и нежно ме докосваш, с пръстите ти - кадифе.
А аз изтръпвам и си казвам, дано днес да е реално, само днес...поне.
Ти се смееш със захарнопамучен смях,
а аз се чудя истина ли си или пак във сън живях.
Опитваш се да ме целунеш, а дъха ти гали моя страх,
че сутринта пак ще се събудя, а ще ми се иска да не бях.
Ти казваш: "Тази нощ оставам, тази нощ съм тук".
Да в съня ми ти оставаш, но после ще те търся във всеки друг.
Вкуса на устните ти ме изгаря и искам да крещя.
Не от сладост полудяла. Утре пак ще съм сама.
Утре.
Пак.
Сама.

Прошка за теб, "майко" нямам!

2009-12-03T06:39:00.000-08:00

Чудя се защо ли толкова бързо прощавам?! Винаги...каквото и да е... Преди броени дни обаче се случи нещо, което скъса тънката червена линия на невероятното ми търпение и бързото забравяне. Никакво забравяне, никакво "това остава в миналото", никаква прошка. Било човешко са се греши, божествено да се прощава. Е, аз нямам подобни претенции. Съжалявам! Ти сама си си виновна за всичко, ужаснице такава! И хич не смей да ми цапаш хубавия блог със сектанските си глупости, запази си думите за някой, който може би ще ти повярва!
Помниш ли кога за последно си чула от мен : "Обичам те!"...защото аз не помня, когато последно ти го казах...Определено преди години. Отдавна не те обичам! Вече спрях да те и уважавам, змия такава. Била ми дала живот! Много важно! Да родиш някой и да имаш документи, доказващи, че си пращала пари не те прави родител! Да ти е ясно!
"Това е поздрав за тебе, моя бивша "майко", знам, че ще го прочетеш!
Ти ми разби сърцето! Сега и аз ще разбия твоето!
Слушай! Мразя те!
Ти, Ти си тая, която ме заряза.
Ти, ти си тая, която ме наказа.
Как можа любовта ми да издъниш?
Сега те проклинам - дано да потънеш.
Няма за какво ти да ми прощаваш!
Минаха времената да ми се пре*баваш!
Сега към теб изпитвам само съжаление,
даже омраза, БЕЗ извинение!
За мен значиш вече по - малко от нула,
това, че някога съм те обичала -все едно не си го чула!"
Ясно?!
Иска ми се да ти кажа куп други неща за отвращението, което изпитвам и ненавистта ми! За това колко съжалявам, че съм имала нещастието да бъда родена от подобно същество като теб...Защото за мен, в моите очи ти не си никакъв човек...
Искам да ти разкажа, за нощите в които имах нужда от майка си, само дето нея я нямаше. И за всичките сълзи и разочарования, които донесе или по - скоро остави след себе си...
Преди съжалявах, че те нямаше, сега същалявам, че не си си тръгнала по - рано! Ще ми се никога да не те познавах! Преди мечтаех за прегръдките и целувките ти! Сега единствено биха ме отвратили. Ще ми се никога да не ме беше доближавала!
Преди се надявах и броях дните, седмиците, годините до завръщането ти. Сега празнувам всчка една минута, в която си на майната си! Ще ми се да си беше стояла там.

Чу ли? Мразя те...

Шоколадът трудно се преглъща...

2009-11-27T12:56:00.000-08:00

На мен ми се случва почти всеки ден. Неизменната част от живота ми.
Криво ми е, както напоследък ми е...И искам да ти го кажа...искам да крещя, да викам, плача, а гримът ми да се размазва без грам да ми пука. Гримът, който ми е нужен, за да поддържам илюзията за "желязната лейди", гримът, който скрива следите от сълзите ми. Гримът, който изтрива отпечатъците от поредното недоспиване. Другите не трябва да знаят. Не мога да го допусна...
Но ти...ти си друго нещо... Във всеки един момент искам да разголя душата си пред и само за теб. Човекът, който може би единствен би ме разрал. А дори и да не разбере, все пак ще ме обича все така непроменливо, силно и константно.
Все си казвам..."Тази вечер ще е"...Вечерта, в която ще ме видиш така, както никога не си ме виждал, по - гола и уязвима от всякога. Защото само ти би разбрал.
Но теб те няма. Ти си зает. или поне не свободен за мен...
Може би със теб объркахме...Може би аз не съм любовта на живота ти...може би просто съм твоята сродна душа. Или пък ти моята....
Защото аз имам нужда от теб и ти го казвам...а ти отговаряш хладно... "И аз какво да направя?". И ти си "железен". За пред хората, често и пред мен. И рядко съм те виждала само по душа. Но тогава аз си нося маската...
Никога не сме били двамата разголени и откровени по едно и също време. Може би е крайно време...А теб те няма...
И когато слагам парче шоколад не ми е сладко както преди. Любовта ми към шоколада си остана същата, но не е същото без теб.
Криво ми е. И съм с парче шоколад в ръка и размазан грим. А теб те няма. Горчи и трудно се преглъща...